Решение № 319 от 17.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Ямбол, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330100084 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ти Би Ай Банк“ЕАД против Д. Г. Г., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *******/2024 г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че на 01.08.2023 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******* ( Приложение 2). На основание така сключения договор ищеца предоставил на ответника сума в общ размер на 3525, 60 лв., като от тази сума 3000, 00 лв. били отпуснати за общо ползване от потребителя, като сумата от 525, 60 лв. били отпуснати към трето лице застраховател за заплащане на избрана от потребителя застраховка „ Bank живот агент“. Било уговорено в чл.7.2.1, че при потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита при ищеца, като кредита се считал за усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства били постъпили по банковата му сметка. Съгласно чл.7.2.2 от договора, в случай, че потребителя желаел да сключи някой от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора при условията на чл.19, част от средствата по кредита представляваща дължимата за конкретната застраховка сума се превеждала от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителя давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Общата сума на потребителя била разсрочена на 24 погасителни вноски, като 23 от тях по 217, 73 лв., а последната изравнителна в размер на 217, 72 лв. Първата вноска била 1 дължима на 15.10.2023 г., а последната на 15.09.2025 г. и включвали задължение на кредитополучателя да върне главница и договорна лихва. Договорът не бил сключен при ОУ, като лихвения процент, с който с който се олихвявал кредита, бил годишно – 41, 05 %, като лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Лихвеният процент за ден се изчислявал като 1/360-та част от ГЛП. В тази връзка се твърди, че длъжника допуснал просрочие , като не платил на падежа три вноски, поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от длъжника на 11.06.2024 г., считано от която дата била настъпила изискуемостта на всички задължения по договора.

Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *******/2024 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед № **** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника. В законоустановения срок длъжника Д. Г. Г. възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, на основание чл.415,ал.1,т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск.

Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

Ответникът Д. Г., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което догорът за потребителски кредит бил недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били конкретизирани кои компоненти точно били включени в ГПР, каква била неговата структура и как се формирал същия, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвала ясна методика за формиране на ГПР, като бланкетното посочване на крайния му размер на практика обуславяла невъзможност да се проверят индивидуалните му компоненти и дали същите били в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК.

Посочва се, че допълнителната услуга под формата на застрахователна премия която била включена при формирането на главницата била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита се, че било недопустимо под формата на „застраховки“ кредиторът да начислявал други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата съгласно чл.21, ал.1 ЗПК.

Сключената застраховка противоречала на чл.115, ал.1 КЗ и чл.116, ал.1 КЗ, като вземането на застрахователна премия им противоречало, а уговорката за възникването била нищожна. Като се съобразял размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия и договорната лихва, общата стойност на разходите по процесния договор надвишавал значително договорения ГПР от 49, 57 %. Твърди се, че заявлението- декларация с което е изразено желанието и съгласието на ответника да бъде сключена застраховка с конкретно посочен застраховател било дадено предварително, преди сключването на договора с потребителски характер. Отнасяло се до конкретно описана застраховка, като всичко водило до извода, че сключването и било необходимо условия за предоставяне на потребителския кредит и имала задължителен характер. В тази връзка не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което водило до извода, че договора бил недействителен в съответствие с чл.22 ЗПК и потребителя дължал само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 ЗПК.

2

Посочени са основания на които договорът не отговарял, като всяко от тях следвало да бъде санкционирано, чрез провъзгласяване на общата недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. В случая не била и приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза обуславяла недействителност на целия договор.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, като се прави възражение за прекомерност на юрисконсуллското, адвокатското) възнаграждение в исковото производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител.

В с.з. ответника и упълномощения му представител не се явяват, като предоставят писмена защита с която молят за отхвърляне на претенцията по изложени съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *******/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство.

Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 3000 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 05 % и ГПР – 49,57 % и общата сума, която следва да бъде върната- 5225, 51 лв. В договора е посочено още, че кредитополучателят е пожелал да сключи застраховка живот Bank живот агент с общ размер на застрахователната премия от 525, 60 лв., като в самия договор е инкорпориран погасителен план към договора и банкова сметка открита при ищеца. В самия погасителен план са посочени падежа на всяка вноска, нейния размер включваща главница, лихва и остатък от главницата.

Представени са още уведомление за предсрочна изискуемост по посочения погоре договор, както и доказателства, че същото е връчено лично на длъжника на 11.06.2024 г., извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление- декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП, застраховка за кредитополучатели, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставени от Mediguide International, сертификат № 1********** за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставени от Mediguide International, ОУ за ползване на Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставени от Mediguide International към застрохателна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

3

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че по договора за потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год., към датата на подаването на заявлението била платена еднократно сума в размер на 220 лв., с която била погасена вноска № 1 от погасителния план- изцяло, и част от вноска № 2, от които главница в размер на 99, 39 лв. и договорна лихва в размер на 120, 61 лв. Според изчисленията на експертизата, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 25.07.2024 г. по договора за потребителски кредит били неплатени общо седем вноски от погасителния план от № 2 до № 8, в размер на общо 4 231, 04 лв. от които главница- 3 426, 21 лв., договорна лихва за периода 15.11.2023 г.- 11.06.2024 г. в размер на 731, 95 лв. и обезщетение за забава за периода 16.11.2023 г.- 11.07.2024 г. в размер на 72, 88 лв. В тази връзка според изчисленията на банката към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК сумите за главница и договорна лихва съвпадат с тези при изчислението на в. лице, като обезщетението за забава е по- високо в размер на 138, 78 лв. Заемната сума по ******* от 01.08.2023 год. била усвоена на 01.08.2023 г. в размер на общо 3 525, 60 лв. от които – предоставена сума по кредита в размер на 3000 лв. и застрахователна премия в размер на 525, 60 лв. Анализът показвал, че размерът на ГПР, посочен в чл.10 от договора за кредит, включвал единствено уговорената между страните възнаградителна ( договорна ) лихва. Закупената застраховка била свободно избрана допълнителна услуга, а не задължително условие за получаване на потребителския кредит или за получаването му при предлаганите условия и изчисленията показвали, че същата не била включена при изчисляването на ГПР.

Уговореният в процесния договор ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва, определена с постановление на МС на Р. България. Изчисленията показвали, че посоченият в чл.10 от договора за кредит ГПР включвало единствено възнаградителна ( договорна ) лихва, т.е разходите за застрахователната премия, избрана като допълнителна услуга, не била включена в ГПР. При включване на застрахователната премия в размер на 525, 60 лв., при изчисляването на ГПР като разход по кредита, същият би се увеличил на 86.6538% и би надхвърлил петкратния размер на законната лихва.

Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.07.2024 г. по договор за потребителски кредит № ******* от 01.08.2023 год., била платена еднократно сума в размер на 220 лв., с която била погасена вноска № 1 от погасителния план- изцяло, и част от вноска № 2, от които главница в размер на 99, 39 лв. и договорна лихва в размер на 120, 61 лв.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.