Протокол № 14703 от 06.09.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 14703 гр. София, 06.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА и прокурора Б. Кр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20231110212072 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д., явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. Г. от САК - служебен защитник от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

Д. И. Д., ЕГН: **********, роден на ***** г., българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

1

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането. Имам искане за разпит на свидетел, а именно сестрата на обвиняемия, която иска да свидетелства за неговата трудова ангажираност и да докаже доходи и трудова заетост.

ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че е удачно да се провеждат разпити на свидетели, поради което моля да бъде оставено искането без уважение.

Съдът намира, че искането на защитата е неоснователно по следните съображения:

Най-напред, предметът на производство е единствено и само въпросът за мярката за неотклонение на лицето, като в това производство, съдът може да уважи или не искането на прокурора, но не може да събира доказателства по воденото ДП чрез разпит на свидетели, тъй като това излиза извън предмета на производството и според съдебната практика, която е константа в този смисъл, разпит на свидетели и назначаването на експертизи в първоинстанционното производство по чл. 64 от НПК не се допуска.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г..

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите така направеното искане за определяне на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д.. Считам, че от събраните по делото доказателства, може да се извлече наличието на обосновано предположение, че именно Д. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка моля да приемете предоставените по делото доказателства – разпитаните свидетели, съдебно медицинско удостоверение и експертиза. Считам, че е налице и втората предпоставка, а именно законодателят е предвидил за това престъпление наказание „лишаване от свобода“.

Към настоящия момент считам, че извод за опасност обвиняемият да се укрие би било хипотетично, поради което считам, че липсва. Не така стои въпросът, относно опасността от извършване на друго престъпление. В тази насока моля да приемете, че се касае за престъпление, извършено при условията на домашно насилие, повтарящо се, не е еднократен акт, ескалиращ, с причиняване на телесни увреждания, поради което моля да постановите решение, с което да наложите мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д..

ЗАЩИТАТА: Моля да оставите без уважение искането на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подзащитния ми. Считам, че не е основателно и не са налице законовите предпоставки.

Считам, че така направената квалификация на деянието във връзка с чл.

130, ал. 2 от НК, ясно сочи на наказание, което е предвидено за въпросното престъпление, а именно „Пробация“ или алтернативното наказание „лишаване от свобода“ до една година, а не както е посочила СРП до три 3 години „лишаване от свобода“. Счита, че конкретиката на въпросното деяние не е толкова завишена опасност, както и самия Д. не считам, че може да бъде счетен за лице, което представлява такова с висока обществена опасност и като човек, който може да извърши друго престъпление. Видно от неговото свидетелство за съдимост той не е осъждан и няма висящи наказателни производства.

Понастоящем видно от неговата лична карта, той има постоянен адрес и жилище, в което може да живее различно от това, в което досега е живял досега със свидетелката Ц.. Изисках разпита на сестрата на обвиняемия в днешното съдебно заседание единствено с цел да докажа, че той има постоянни доходи и в тази връзка считам, че ще бъде удачно съдът да вземе по отношение на него мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер преценен от съда.

От разпита на св. Ц. не може еднопосочно да се направи ясна оценка за това, което твърди, че се е случило на 03.09.2023 г., тъй като са разнопосочни показанията й пред разследващите органи относно физическите сблъсъци, които твърди, че са имали с Д. и това, което е описала пред лекар от съдебна медицина, издал съдебното медицинско удостоверение въз основа, на което е извършена експертиза без да е извършен преглед на пострадалата, а само като документи. Видно е, че тя твърди, че моя подзащитен я е хванал за предната част на врата и я е стиснал тези твърдения е казала пред разследващите органи, но в последствие и в съдебното медицинско удостоверение не е записано тя да е твърдяла, че посочените действия са извършени от моя подзащитен.

Видно е, че от самото съдебно медицинско удостоверение няма никакви белези по врата, тоест има някакви синини, които са в областта на подмишниците, което говори, че има някакво бутане, но не и стискане за врата, както твърди тя. Тоест има разминаване още в начален етап на производството в нейните показания, тъй като аз не бях запозната със съдебното медицинско удостоверение по време на разпита й и нямаше как да й задам въпроси на какво се дължат тези разминавания от нейна страна.

Освен това, на няколко пъти в разпита си твърдеше, че от много отдавна иска да се раздели, но той не бил съгласен да се изнесе от общият им дом и ми прави впечатление, че така описаната случка всъщност пострадалата 4 е решила да сигнализира тел. 112 само защото първоначално са се скарали с моя подзащитен и до този момент не е имало никакъв физически контакт с тях. Тоест става видно, че при най -малките семейни кавги прибягва до доста сериозно нещо, като това да сигнализира полицейските органи и след това явно вече е имало някаква ескалация на разпрата.

Мисля, че тази мярка за неотклонение не отговаря на изискванията на закона тъй като става дума за сравнително леко наказуемо деяние и моя подзащитен има жилище, в което да живее различно от това на пострадалата.

Моля да определите мярка за неотклонение „Парична гаранция“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Работя като таксиметров шофьор, на месец получавам 1200-1300 лв., различно е.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.