Решение № 612 от 16.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Варна, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Жана Ив. Маркова

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20223100500644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 303183/01.12.2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4 , срещу Решение № 262754/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 9403/2020 г., на ВРС, XXXIII с., в частта с която е осъден да заплати на М. Д. ЛЮБЧ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна ул. „Кичево“, № 6, сумата 25000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП 10.03.2017 г., в гр. Варна, по вина на водача на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане, на осн чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Въззивникът счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че механизмът на ПТП е бил неправилно установен от съда, както и неправилно било възприето, че ищецът с поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Счита, че съдът е следвало да цени и показанията на ищеца за местоположението си по време на произшествието, дадени в хода на досъдебното производство като съдържащите се в тях признания на факти, според съдебната практика имали същото значение като съдебно признатите факти. Още излага, че неправилно е приложен принципа за определяне на обезщетението по справедливост, по см. на чл. 52 ЗЗД и като последица съдът е определил размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на претърпените такива от въззиваемия, ищец в първоинстанционното производство. В тази връзка излага анализ на 1 събраните доказателства за състоянието на ищеца и протеклия оздравителен процес. По отношение на началната дата на акцесорната претенция сочи, че такава следва да се дължи от датата на предявяване на иска, тъй като ищецът не бил представил всички изискани доказателства, които имали касателство към определяне на обезщетението, поради което и по претенцията му бил постановен отказ. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Релевира доказателствено искане. В с.з. не изпраща представител, депозира становище по съществото на спора.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззваемият М. Д.

ЛЮБЧ., депозира писмен отговор, в който настоява, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Счита, че оплакванията изложени във въззивната жалба са неоснователни като в решението е изложен анализ на всяко едно от събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и по релевираното възражение за съпричиняване. Счита, че съдът след анализ на всички относими обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливост е определелил и размера на дължимото обезщетение. В с.з. не изпраща представител, депозира становище по съществото на спора.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

ВРС се е произнесъл по предявен от М. Д. ЛЮБЧ. иск с правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждането на Гаранционен Фонд да заплати сумата 25000.00 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и телесни увреждания, получени като пешеходец, на 10.03.2017 г., в резултат на ПТП, в гр. Варна, на ул. „Неофит Рилски“, пред офис на Еконт, настъпило по вина на неизвестен водач на л.а. „Тойота Рав 4“, който напуснал произшествието, както и сумата 172.09 лв., общ размер на претърпяни имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за медицинско удостоверение, закупуване на мед. Изделия, транспортни разходи и потребителски такси, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието – 10.03.2017 г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че на посочената дата и място, пред офиса на куриерска служба „Еконт“ ищецът помагал на Любомир Захариев да натовари тежка пратка в личният си автомобил като се намирал на дясна пътна лента в близост до автомобила на Захариев. Покрай него, по пътното платно в посока бул. „Цар Освободител“, преминал л.а. „Тойота Рав 4“, с неустановен контролен номер и неустановена самоличност на водача, при което прегазил левия крак на ищеца, който паднал на земята. Ищецът твърди, че в резултат на произшествието получил контузия на лява киткова става и счупване на главичката на пета предходилна кост на ляво стъпало с разместване на фрагментите. Сочи, че за продължителен период от време се е наложило да бъде обслужван от своите близки и имал нужда от помощ. Инцидентът му се отразил и в емоционален аспект и към момента на предявяване на иска все още не се бил възстановил. По повод на произшествието било образувано ДП № 140/2017 г., на ОД на МВР - Варна, което с Постановление от 19.09.2017 г. било спряно. Още излага, че е предявил претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди, вх. № 24-0138/15.01.2018 г. и по която бил постановен отказ изх. № 24-01-38/26.04.2018 г. мотивиран с липсата на изготвена автотехническа експертиза.

2

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска. Не се оспорва, че ответникът е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение от ищеца, по което искане е бил постановен отказ. Твърди се, че с оглед твърденията на ищеца и представените доказателства единствена вина за произшествието има ищеца, който се намирал в средата на пътното платно, с което поставил в невъзможност водача на неизвестния автомобил да реагира. В условията на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 50 %, изразяващо се в неправилно движение по пътното платно, в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 ЗДвП. По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди излага, че същият е завишен с оглед икономическите условия, стандарта на живот и съдебната практика към датата на произшествието. Оспорва се претенцията за забава с начална дата 10.03.2017 г. като сочи, че произнасянето е извършено в границите на тримесечния срок. Отделно от това сочи, че от страна на ищеца не са били представени изисканите и необходими за определяне на обезщетението документи, поради което и счита, че началния момент на забавата е датата на завеждане на исковата молба в съда. Оспорва се причинната връзка между произшествието и твърдяните имуществени вреди, изразяващи се в направени транспортни разходи, разход за издаване на медицинско удостоверение и заплатени 3 бр. потребителски такси.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Искът е предоставен на увредено лице срещу Гаранционния фонд, при наличието на определени предпоставки, в случая при причиняване на вреди, имуществени и неимуществени, от МПС, което е напуснало произшествието и не е било установено, поради което решението се явява и допустимо.

Не се спори, а това се установява и от представените по делото доказателства, че на 10.03.2017 г., в 16:15 часа, ищецът е бил прегледан в Спешно отделение на МБАЛ "Св. Анна – Варна" АД, при който преглед е установена получена травма на крака (лист за преглед на пациент от 10.03.2017 г.).

На същата дата е съставен и КП за ПТП с пострадали лица № 614. В протокола посетилият мястото служител е отразил, че произшествието е настъпило с участието на неизвестно превозно средство и пешеходец – М.Л., който е получил счупване на 5-та метатарзална кост на ляво ходило. Между страните не е било предмет на спор и, че по случая е било образувано и ДП № 140/2017 г., по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, в хода на което и до настоящия момент другият участник в ПТП не е установен, поради което с Постановление от 19.09.2017 г. наказателното производство е спряно, на основание чл. 199, 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 НПК.

Не е спорно и това, че ищецът е предявил претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, заведена 3 с вх. № 24-01-38/15.01.2018 г., по която е образувана щета № 210022/15.01.2018 г. С писма, изх. №№ 24-01-38.1/18.01.2018 г. и 24-0138.2/18.01.2018 г. Гаранционен фонд е изискал от ищеца представяне на допълнителни доказателства и е изискал от ВРП предоставяне на материали от образуваното досъдебно производство.

С писмо от 26.04.2018 г. ответникът постановил отказ от изплащане на обезщетение за претърпяните вреди, който е мотивиран с липсата на представена автотехническа експертиза, установяваща механизма на ПТП, липса на следи от движението на МПС и липса на установено конкретно противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което да е причинило получените от ищеца увреждания.

Спорните въпроси очертани пред настоящата инстанция касаят механизма на произшествието, налице ли е съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, какъв е справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди и каква следва да е началната дата на периода на дължимата законна лихва.

За установяване механизма на произшествието и получените травми пред първоинстанционния съд са били назначени САТЕ и СМЕ. Експертът по САТЕ е възприел следния механизъм на произшествието: На 10.03.2017 г., около 15:30 ч., в гр. Варна, на ул. „Н. Рилски“, № 31, срещу офис на „Еконт“, ищецът заедно с клиент носят пратка към автомобила на клиента, паркиран срещу офиса. След оставяне на пратката в багажника на автомобила, М. Л. се намира зад автомобила в ляво от него, приблизително на около 1.50-2.00 м. от бордюра на мислената пътна лента, предвидена за движение в посока към бул. „Цар Освободител“. В този момент, движещ се по ул. „Н. Рилски“, в посока бул. „Цар Освободител“, лек автомобил марка „Тойота Рав 4“, с неизвестен регистрационен номер и водач, преминава през стъпалото на ляв крак на ищеца, след което последния губи равновесие и пада на пътната настилка като се подпира с лява ръка. Лекият автомобил продължава движението си и напуска местопроизшествието. Вследствие на произшествието настъпват телесни увреждания на М.Л.. Като причина за настъпване на произшествието експертът сочи неправилната преценка на водача на лекия автомобил досежно отстоянието от пешеходеца, намиращ се на платното за движение. Експертът по СМЕ сочи, че на посочената дата Л. е получил счупване на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на ляв крак с разместване на фрагментите и контузия на лява ръка в областта на киткова става. Досежно механизма на получаване на травмите експертът сочи, че счупването на предходилната кост е получена вследствие на пряко механично въздействие в областта на външен край на стъпалото – удар, натиск или притискане и е обусловило трайно затруднение в движението на левия крак за период от около 35-45 дни, а контузията на ръката е получено в резултат на действие на твърди тъпи предмети с не голяма сила и е обусловило временно разстройство на здравето не опасно за живота. В с.з. експертът е уточнил, че преминаване през стъпалото на ищеца не е налице, а е налице минаване странично, до външния край на стъпалото, при което е била засегната последната костица на стъпалото.