Решение № 73 от 22.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500073 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. В. Ж. от с.***, обл.***, подадена чрез пълномощник- адв. Д. С. от АК- Ямбол, против Решение № 651 от 15.12.2023 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр. д. № 3234 по описа за 2022 г. на този съд, В ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да заплати на „Оникс- Х“ ООД сумата над размера на 12 597.71 лв. до уважения размер от 15 857.49 лв. с ДДС, представляваща незаплатено задължение по договор за строителство от 17.06.2022 г. за извършени СМР на обект „Ремонт на покрив на къща в с. Завой, обл.Ямбол“, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен иск до сумата 5 776.86 лв., представляваща обезщетение за загубите от неточно изпълнение на договора за изработка- договор за строителство от 17.06.2022 г. с предмет СМР за обект „Ремонт на покрив на къща в с. Завой“, необходима за отстраняване на недостатъците в СМР, извършени от ответника по насрещния иск.

Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция в обжалваните му части поради нарушение на материалния закон. Според въззивницата извода на съда за основателност на предявения от насрещната страна иск противоречи на събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че окончателно дължима сума по процесния договор за изработка следва да се определи съгласно посочената крайна сума в Акт образец 19 от 10.08.2022 г., в който са описани приетите от поръчващия работи, като след сборуване на цената на отделните работи е изчислена крайна сума в размер на 27 164.78 лв. без ДДС, а върху тази сума е начислена добавка от 10%, като в акта не е посочено на какво основание е направено това и какво представлява тази добавка, каква е причината за начисляването й. В обжалваното решение съдът не е коментирал тези възражения на въззивницата, според която такава добавка не е предвидена в договора, с който страните по него са се уговорили как се определя възнаграждението на изпълнителя. Счита се, че окончателната цена на извършените работи следва да бъде в 1 размер на 32 597.71 лева с ДДС, а не претендираната от ищеца сума от 35 8579. 49 лева с ДДС, при което искът е бил основателен и е следвало да бъде уважен до размер на сумата 12 5971.71 лева след приспадане на платеното възнаграждение, за което между страните не е налице спор.

С въззивната жалба се твърди и неправилност на решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата насрещен иск, като се сочи, че неправилно съдът е приел, че хипотезата на чл.265, ал.1 ЗЗД за присъждане на разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното, като се твърди, че този извод противоречи на закона и доказателствата по делото. Излага се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че по-голямата част от възнаграждението на изпълнителя по договора за изработка вече е изплатено от ищцата по насрещния иск, като отказът да се признае правото на възложителя по чл.265, ал.1, предл. второ, във вр. чл.79 от ЗЗД при платено дори и частично възнаграждение, не намира опора в закона и в цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че в процесния случай недостатъците, вследствие некачествените работи, не са били видими, тъй като те на са могли да бъдат открити при приемането на работата- при подписване Акт обр.19 и това е установено от доказателствата по делото, а от друга страна сочи, че недостатъците са се проявили след приключването на работата, при настъпване на есенния сезон, когато значително се увеличават дъждовете, докато приемането на работата е станало през август месец, при коренно различни атмосферни условия. Поддържа се, че за правото на възложителя да иска поправянето на некачественото изпълнение е приложим петгодишния срок за отправяне на претенцията, като липсата на възражения при приемане на работите не погасява това му право. При хипотезата на изпълнена работа, която има недостатъци, на основание чл.265, ал.1, предл. второ ЗЗД, за поръчващия възниква възможността да поиска заплащане на разходите, необходими за поправката, в какъвто смисъл е и претенцията с насрещната искова молба. И тъй като законът е предоставил избор на поръчващият дали да поиска поправяне на работата (гаранционна отговорност) или обезщетение, без значение за допустимостта и основателността на претенцията според въззивницата е дали строителят е изразил готовност да поправи некачествените си работи. Сочи се, че по делото са установени вида и количество некачествените работи, както и е доказан размера на разходите, необходими за поправката, а именно сумата от 5 776.86 лева, до който размер насрещния иск е бил основателен и доказан и е следвало да бъде уважен от ЯРС.

По тези съображения въззивницата настоява за отмяна на решението на ЯРС в обжалваните му части и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което исковата претенция на ищеца по първоначалния иск да бъде отхвърлена за разликата от 12 597.71 лв. до уважения размер от 15 857.49 лв. с ДДС, както и да бъде уважен предявения насрещен иск до размера на сумата от 5 776.86 лв.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемото дружество „ОНИКС- Х“ ООД гр. Ямбол, чрез пълномощник адв. Ш. от АК- София, е депозирало писмен отговор, с който е оспорило въззивната жалба по подробно изложените съображения, споделящи напълно мотивите на районния съд. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Въззиваемата страна счита, че ЯРС правилно и в съответствие с доказателствата по делото е уважил предявения от него иск в пълен размер, като е приел, че ищецът е изпълнил възложената му работа съгласно договора и възложителят му дължи заплащане на неизплатената част от възнаграждението. Оспорени са твърденията, изложени във въззивната жалба за неизяснен в хода на делото произход на начислената добавка от 10 %, с доводи, че в представената по делото оферта е посочен ориентировъчен размер на цената, последната, както и рекапитулацията към нея е приета от възложителя, а работата е приета от последния с Акт обр. 19 без забележки. Въззиваемото 2 дружество се позовава и на заключението на вещото лице, съгласно което в процеса на изпълнение на договора са извършени и допълнителни видове работи, които в началната КСС са посочени само като офертни цени, а количествата са уточнени в Акт обр. 19. Освен това се твърди, че възраженията относно неясния произход на начислената добавка от 10 % са и преклудирани, тъй като с отговора на исковата молба не е оспорено съдържанието на рекапитулация, КСС и Акт обр. 19. По отношение на доводите, изложени от въззивницата във връзка с предявения насрещен иск, се излага, че исковата претенция е за заплащане на обезщетение на основание чл.79 от ЗЗД. Тъй като по делото е установено, че изпълнителят е изпълнил точно задължението си, съгласно предложената оферта и допълнително възникналите СМР, за ищеца по насрещния иск не са възникнали правата по чл. 79 от ЗЗД, респ. по чл.265 от ЗЗД и съдът правилно е отхвърлил иска в предявения размер от 15 000 лв.

В о.с.з. въззивницата Ж. Ж. се явява лично и с процесуален представителадвокат. Въззивната жалба се поддържа изцяло по изложените в нея съображения, доразвити в представени по делото писмени бележки. Поддържа се искането за присъждане на разноски по делото, като се прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. Ш. в о.с.з. оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по съображения, изложени в отговора на жалбата и в представена по делото писмена защита.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79, вр. чл. 266, ал.1, вр. чл. 258 от ЗЗД, предявен от „Оникс- Х“ ООД, против Ж. В. Ж. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 15 857.49 лв. с ДДС, представляваща незаплатената част от възнаграждението по Договор за строителство от 17.06.2022 г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба- 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е поддържал в исковата молба, че на 17.06.2022 г. между страните е сключен договор за строителство, по силата на който ответницата възложила, а ищеца приел да изпълни СМР за обект „Ремонт на покрив на къща в с.***, обл.***ска“, срещу договорено възнаграждение в размер на 28 198. 85 лв. с ДДС, което е следвало да бъде заплатено по банков път по следния начин: авансово сумата от 10 000 лв.; текущи плащания поетапно (ежемесечно) за извършените СМР и доставки в 5-дневен срок. Изпълнителя извършил възложената работа по договора, като същата била приета от възложителя с Акт обр. 19 №01/10.08.2022 г.

Поради извършването на допълнителни видове СМР, крайната сума за извършване на ремонта и посочена в акта била в размер на 29 881.24 лв. без ДДС или 35 857.49 лв. с ДДС.

По договора ищецът издал три фактури: фактура № 232/01.08.2022 г. за сумата от 12 000.00 лв.; фактура № 233/05.08.2022 г. за сумата от 12 000.00 лв. и фактура № 316/26.08.2022 г. за сумата от 11 857.49 лв. Извършените плащания от ответника по договора са в размер на 20 000.00 лв., като първото от тях е извършено на 12.09.2022 г., а второто на 16.09.2022 г., след отправена покана с приложени към нея фактури в оригинал и Акт обр. 19, при което незаплатеното от ответницата задължение по договора към момента на подаване на исковата молба е в размер на 15 857.49 лв.

С отговора на исковата молба ответницата Ж. Ж. е оспорила исковата претенция като неоснователна, оспорила е част от изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения, като е посочила, че при сключването на договора страните са се съгласили възнаграждението за изпълнителя да бъде ориентировъчно около 28 198.00 лв. с ДДС, но реално била постигнали уговорка ответницата да заплати сумата без ДДС. Изложила е, че сумата от 20 000.00 лв. е заплатила на два пъти /по 10 000.00 лв./ в брой- на 27.06.2022 г. и 3 на 05.08.2022 г., като за извършените плащания от страна на ищеца не били издадени фактури. След приключване на строителството по имейл получила Акт обр.19, в който било посочено, че крайното възнаграждение е в размер на 27 164.75 лв. без ДДС, като оставащата за плащане сума била в размер на около 7 200.00 лв. Тъй като не разполагала с цялата сума, изтеглила заем от „БНП Париба“ в размер на 2000.00 лв., взела от майката на приятеля си сумата от 6 000.00 лв. /лични на ищцата/, от банкомат изтеглила сумата от 1 200.00 лв. и на 15.08.2022 г. посетила офиса на ищеца и предала на единият от управителите на дружеството- Х.Х. 7 200.00 лв., за която сума не била издадена разписка или фактура в деня на плащането, както и след това, въпреки настояването от страна на ищцата. Заплащането на сумата от 7 200.00 лв. от ответницата било оспорено от представляващите ищцовото дружество, във връзка с което се твърди, че на 20.09.2022 г. била подадена жалба в НАП. С извършените три плащания ответницата сочи, че е изпълнила задълженията си по договора, като е заплатила изцяло на ищеца уговореното възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Г.Ж. е предявила насрещен иск срещу ищеца по първоначалната искова молба с правно основание чл. 265, ал.1 от ЗЗД, предл. второ от ЗЗД за сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за загубите от неточно изпълнение по договора за строителство от 17.06.2022 г., в едно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. В насрещната искова молба е поддържала, че извършените от ответното дружество СМР на пръв поглед изглеждали нормално, но след предаването на обекта настъпило дъждовно време и започнали да се появяват течове и други недостатъци. Ищцата наела специалист, който след извършения оглед установил, че след премахването на стария покрив бил изпълнен стоманено бетонов пояс над зидовете, но над единият такъв липсвал. Сградата нямала плоча, като всички пояси по план следвало да бъдат свързани в надлъжно и напречно направление. При липсата на такава свръзка поясите ставали много дълги и неукрепени. При пояса на фасадата от север имало комин, поради което не бил довършен напречния пояс, като следвало да се направи продължение на напречния пояс от двете страни на комина, което да се свърже с този по северната фасада, армират и бетонират заедно. Установени били и други недостатъци- не била импрегнирана дървената конструкция на покрива; под подложните греди нямало циментно-пясъчен разтвор; някой от подложните греди били монтирани на части, което не било правилно; някой от ребрата със сечение 6-12 см. не били паснати към билните греди и имало хлабини; нямало кама под летвата, на която стъпвала билната греда в югоизточния ъгъл; при западния скат при средната главна греда, ребрата под и над нея не били в една равнина; някои от гредите преминавали над стените и не стъпвали на тях и не били изпълнени правилно; дървените летви за керемидите на покрива не били направени в размери, съгласно изискванията на производителя и имало опасност да се начупят и напукат. Според твърденията на ищцата по насрещната искова молба, за поправянето на некачествено извършените работи от дружеството, следва да се изпълнят ремонтни СМР, с които да бъдат отстранени недостатъците и които според ищцата възлизат на сумата от 15 000.00 лв., включваща цена на материалите и труд.