Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.09.2021, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
853/2021
Подписан
08.09.2021
В сила
05.11.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 197 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 54, ал.1, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.54, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11а, ал. 1, т. 9 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 43, ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 10 · Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие“

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №65

08.09.2021г., гр.Хасково

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на осми септември две хиляди и двадесет и първа година , в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова разгледа докладваното от съдия

Димитрова ч.адм. дело № 853 по описа на съда за 2021 година Производството е по реда на чл.54, ал.5 от АПК, вр. 197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.Г.М. *** против Заповед №

03-РД/2328 от 23.07.2021г. издадена от Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”, гр. София.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона.

Сочи се, че обжалваният акт е издаден в нарушение разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него липсвали мотиви, от които да може да се установи въз основа на кои доказателства и факти административният орган е направил обоснован извод, че са налице престъпни обстоятелства по см. на чл. 54, ал.1, т.3 от АПК, които да се намират в преюдициална зависимост за издаването на акта, чието производство се спира.

Излагат се и доводи, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 26, чл.27, чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като след започване на административното производство по издаването й жалбоподателят не бил уведомен за това и не му била предоставена възможност да изложи съображенията си и да представи доказателства.

В нарушение на материалният закон административният орган бил спрял производството, без да са налице законовите предпоставки за това. В заповедта се сочело, че анонимният сигнал, който се проверява се отнасял до заявеното искане за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци-картофи, лук и чесън(СЗ-КЛЧ), а същевременно с оспорената заповед органът спрял цялото производство за финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане, вкл. и по други мерки и схеми.

Твърди се също, че обстоятелствата относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, следвало да се установява в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получават средства за подпомагане и тази дейност била от компетентността на изпълнителният директор на ДФ”Земеделие”. С оглед това спирането на административното производство, каквото се разпореждало с оспорената заповед не се налагало, тъй като произнасянето на органа не било поставено в зависимост от изхода на проверката по прокурорската преписка, нито от изхода на евентуално наказателното производство, каквото не се твърдяло да е образувано. Условията и редът за получаване на директни плащания от фондовете на ЕС и българската държава за ползваните от земеделските стопани площи, се уреждали в Глава IV от ЗПЗП. Съгласно чл. 41, ал.1 от ЗПЗП, земеделските стопани, които ползвали земеделска площ въз основа на правно основание можели да кандидатстват за подпомагане по схемите и чл.38а, ал.1 от закона, а разплащателна агенция извършвала директни плащания по подадените заявления, когато установяла, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и са налице останалите предпоставки на чл. 43, ал.1 от ЗПЗП.

По изложените в жалбата съображения са моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените по делото разноски.

Административният орган не ангажира становище по допустимостта и основателността на жалбата.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С вх. № 19271908/01.05.2020г. жалбоподателят И.Г.М., в качеството му на земеделски производител с УРН 419922 е подал до

ДФ”Земеделие” заявление за подпомагане за кампания 2020г. по различни схеми и мерки за подпомагане, сред които и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци/картофи, лук, чесън/ - СЗ-КЛЧ. Към заявлението били приложени изискуемите документи, вкл. таблица за използваните парцели, видно от което част от заявените за подпомагане

БЗС се намирали в землището на с. Младиново, общ. Свиленград.

На 18.05.2020г. в ОД на

ДФ”Земеделие”, гр. Хасково било получено анонимно уведомително писмо, но поставено в пощенски плик с посочен подател и адрес на същия, което било регистрирано с вх. № 02-260-6500/6260 от същата дата. В писмото били изложени твърдения, че общо шестима земеделски производители, сред които и жалбоподателят, не обработват заявените от тях площи в с. М., общ. С.

По случая били извършена проверка, установеното при която било обективирано в Докладна записка изх. № 02-260-6500/6260#16 от 20.04.2021г. на Директора на Дирекция”Противодействие на измамите” в ДФ”Земеделие”. В същата били отразено, че общото между 6-та земеделски производители е че са заявили за подпомагане площи по мярка СЗ-КЛЧ. Касателно жалбоподателя било посочено че при извършената проверка на място с ДЗ №

02-260-6500/6260#7 ог 23.10.2020г. било установено 0 ха разораване, както и че при 16.92 ха декларирана по мярка СЗ-КЛЧ площ, е установена 0 ха, а по отношение на други заявени схеми и мерки за подпомагане не била установена площ по малка от декларираната. Посочено било също, че при извършената проверка на място осъществена на 23.06.2020г. в присъствието на И.Г.М. е установено, че обработената и засадена с култури площ по схема СЗ-КЛЧ е 0 ха. Отразено било също, че забележката на проверяващият експерт е, че парцелите са обработени/дисковани/, но не са установени минимални агротехнически мероприятия, позволяващи получаването на добив от площите заявени култури – картофи/лук, както и че не са установени следи от растителни остатъци от заявените култури. На място са открити разхвърляни картофи/лук, а направеното заключение при извършената проверка на място е, че парцелите са поддържат като угари. В докладната записка бил направен и анализ на представените от земеделският стопанин документи във връзка с подадена от него декларация от 19.01.2021г., по чл. 32, ал.1 от Наредба № 3/17.02.2015г. във връзка със заявеното участие по схеми за обвързано с производството подпомагане за плодове и зеленчуци – схема КЛЧ. В тази връзка било посочено, че съгласно таблицата на представените документи доказващи изискуем минимален добив и опис на документите, доказващи реализация на произведена продукция за кампания 2020г. в периода 31.05. до 20.06.2020г. И.М. е произвел и реализирал общо 268 460 кг. картофи и 124 200 кг. лук.

В докладната записка било изразено становище, че са налице съмнения за измама и/или представяне на документи с невярно съдържание от страна на четирима от земеделските производители, вкл. жалбоподателя и било предложено изготвяне и изпращане на сигнал до компетентен орган.

Въз основа на посочената докладна записка Изпълнителният-директор на ДФ”Земеделие” изпратил сигнал до Върховна касационна прокуратура изх. № 02-260-6500/6260#17 от 28.04.2021г., като поискал да бъде извършена проверка, която да установи дали четирима от посочените в анонимното уведомително писмо земеделските производители, сред които и жалбоподателя, са извършили престъпление по НК на Република България

С обжалваната Заповед № 03-РД/2328 от

23.07.2021г. на Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, на основание чл.54,ал.1,т.3 от АПК е спряно административното производство по обработка за кампания 2020г. на заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01360 подадено от И.Г.М., кандидат по схемите и мерките за директни плащания с УРН 419922. Мотивите изложени в заповедта преповтарят изложеното в докладна записка изх. № 02-260-6500/6260#16 от 20.04.2021г. на Директора на Дирекция ”Противодействие на измамите”в ДФ”Земеделие” и изпратеният сигнал до ВКП по отношение жалбоподателя, като е и посочено и че към момента на изготвяне на заповедта при извършване на проверка на сайта на Прокуратурата на Република България е установено , че е образувана преписка по описа на ОП-Хасково, по която се очакват материали от друг орган за решаване на преписката, а последният изходящ документ е удължаване срока от административният ръководител .

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 197 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес и насочена срещу годен за обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие”, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Обжалваният в настоящото производство акт е издаден именно на основание цитираната разпоредба, следователно заповедта се явява издадена от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания, но по същество същата се явява несъответна на материалният закон.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 54, ал.1, т.3 от АПК административният орган спира производството, когато в хода му се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. т.

1, 9 и 10 от Закона за подпомагане на земеделски производители (ЗПЗП) предвижда, че Разплащателната агенция – ДФЗ приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, като може да намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., както и задължение да администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В случая установените при административната проверка данни, вкл. получените при проверките на място на площите заявени от кандидата за подпомагане, за които са сезирани и органите на прокуратурата, не обосновават приложението на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК

. За прилагане на цитираната норма е необходимо не само да са били разкрити престъпни обстоятелства, но и тяхното установяване да е от значение за издаван на акта. Казано по друг начин необходимо е не само да са налице данни за осъществени престъпления, но и тяхното надлежно установяване от компетентните органи прокуратурата и впоследстиве от наказателният съд да е от съществено значение за административното производство, по начин по който осъществяването на последното с издаването на административен акт да е пряко обусловено от доказването на престъплението. Обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане - ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане и тази дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Установяването верността на данните, заявени/декларирани от жалбоподателя, относно ползването и извършването на земеделска дейност върху заявените за подпомагане площи - условие за отпускане на съответната помощ и извършване на директни плащания от РА, се установява в административното производство със съответните доказателства на самостоятелно основание и за същото не е задължително провеждане на наказателно производство. Предвид това обстоятелството, че са налице данни за престъпни обстоятелства не води до извод, че са налице предпоставките за спиране на административното производство - резултата от прокурорската проверка, не е от значение за издаване на акта по чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП.

В този смисъл и практиката на ВАС по идентични случаи изразена в Определение №1094 от 26.01.2017г. на ВАС по адм. д. №12777/2016г., III о.; Определение №3007 от 13.03.2017г. на ВАС по адм. д. №13828/2016г., III о.

Определение № 6356 от 27.05.2021 г. по адм. д. № 10826/2020 на ВАС, Определение № 15176 от 08.12.2020 г. по адм. д. № 10824/2020 на ВАС, Определение