Решение № 2770 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2770 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110110471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „АСВ” ЕАД, ЕИК *** срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с която се моли да се приеме за установено, че Н. Г. Р., ЕГН ********** дължи на АСВ” ЕАД, ЕИК *** следните суми :

9766.39 лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит с № PLUS17009282. , който е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 19.05.2021 г.

9722.61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 19.05.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

1576.25 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 21.01.2020 г. до 25.08.2021 г.

Ответникът не е депозирал отговор само във възражението срещу издадена заповед е възразил, че възнаградителната лихва е нищожна.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

На 11.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и Н. Г. Р. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-17009282. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 10000 лв. Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 12068.00 лв. Договорът е за 5 години.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.05.2024 г., на 60 броя равни месечни погасителни 1 вноски, всяка от които по 367.80 лв., при първа погасителна вноска 20.06.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.05.2024 /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/.

На 10.08.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 и „АСВ” ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS17009282 от дата 11.05.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България и Н. Г. Р. е прехвърлено в полза на „АСВ” ООД, ЕИК 201318404 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „АСВ“ ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/PLUS-I7009282, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 19.05.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Йордан Иванов Ценов, per № 784, на когото „АСВ“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. С това писмо длъжника е уведомен и за цесията.

Цесионера е упълномощен изрично да съобщи за цесията от цедента, като в обема на прехвърлените права се включва и правото да са обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл и практиката на ВКС.

Съдът намира при извършена служебна проверка, че при сключване на договора са спазени всички формални изисквания на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочен е ГПР в който е включен правилно таксата за разглеждане и възнаградителната лихва, която е в размер на 36 %. Спазено е изискването и за ГПР да не надхъврля 50 %

Разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при 2 наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Според чл.633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.

В този смисъл константата практика Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253 / 2021 г. III ВКС.

В договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и условия“, в който е посочен размер на кредита 10 000 лв., такса ангажимент 350 лв., брой погасителни вноски60, размер на погасителната вноска 367,80 лв., обща стойност на плащанията 22068 лв., годишен процент на разходите 46, 06% и лихвен процент 36,49%. От т.2 на договора става ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В т.3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. В чл.11 е предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно посочени условия. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този случай не е необходимо да се разграничава каква част от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и каква част-лихвата. Потребителят е получил още при сключване на договора погасителен план, който не се променя. Ето защо разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от ЗПК не са нарушени. Спазени са и нормите на чл.11, ал.1, т.10 и 20 от закона, тъй като са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и е предвидено право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се упражнява това право. Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Поставя се въпроса действителна ли е уговорката за възнаградителна лихва в размер на 36, 49 %.

Определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на ВКС, ГК, в което ВКС посочва, че: „приемането на норми като визираните в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договерни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Когато законодателят, ръководейски се на свой ред от изтъкнатите по-горе принципи, които прилага и съда, въведе норма като коментираната във въпроса, нейното нарушаване влече нищожност поради противоречие със закона, което именно прaвно положение съдът императивно е длъжен да съобразява в обсега на 3 дължимата защита и санкция. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на имеративна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК“.

Утвърдената трайна практика на ВКС за двата и трите пъти над законната лихва не следва да се прилага стриктно формалистично, а по-скоро трябва да служи за ориентир на съда при определяне дали е налице противоречие с добрите нрави. Съдът следва за всеки конкретен казус да съобрази дали кредитът е обезпечен и какъв е видът на обезпечението, икономическата динамика, променливият характер на пазарните цени, растящата инфлация и тогава да заключи дали е налице противоречие с добрите нрави. В случая съгласно срока на договора и икономическата обстановка съдът приема, че размер на лихвата от 36, 49 % не противоречи на добрите нрави.

По отношение на главницата няма спор, че е отпусната и няма доказателства да е платена следователно се дължи цялата, тъй като още на 19.05.2021 г. е настъпила предсрочната изискуемост.

Следователно искът за главницата следва да се уважи изцяло.

По отношение на иска за възнаградителна лихва съдът съобрази следното:

Възнаградителната лихва е възнаграждение за ползване на паричния ресурс за срока на ползването му. При положение, че договора е обявен за предсрочно изискуем на 19.05.2021 г. то възнаградителана лихва се дължи само до тогова.

Съгласно ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС след обявяване на предсрочната изискуемост не се дължат възнаградителните лихви, включени във вноските с ненастъпил към тази дата падеж. Съобразно диспозитивното начало ищецът е претендирал възнаградителна лихва за периода от 20.01.2020 г. до 19.05.2021 г., за който период безспорно възнаградителна лихва се дължи.

Следователно дължи се и е поискано възнаградитиелна лихва само за 17 месеца от 20.01.2020 г. до 19.05.2021 г., което изчислено съобразно предвидения в договора лихвен процент 36, 49 % е в размер н а 2998,71 лв., до който размер искът за възнаградителната лихва е основателен, а за горницата следва да се отхвърли.

Искът за моратораната лихва.

Забавата настъпва с падежа на всяка вноска, като се начислява лихва върху вноската до предсрочната изискуемост. След настъпване на предсрочната изискуемост до 25.08.2021 г. лихва за забава се начислява върху главницата и възнаградителната лихва . В този смисъл размера на дължимата лихва е 664 лв., за периода от 21.01.2020 г. до 25.08.2021 г., като за горницата искът следва да се отхвърли.

По разноските: