Определение № 357 от 10.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Г. Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20254100500125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С определение от 16.01.2025 година, постановено по гр.дело № 1763 по описа на Горнооряховски районен съд за 2024 година, е отказано изменение на решението по делото в частта за присъдените в тежест на ответника "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД, гр. София адвокатско възнаграждение за процедурния представител на ищцовата страна.

Определението е обжалвано от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"-ЕООД, гр.

София, с искане за отмяна и постановяване на ново, редуциращо присъденото възнаграждение до размер на 200 лв.

Ответникът по жалбата – М. Й. Я. - излага доводи за безпорочност на атакуваното определение.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени относимите за спора доказателства, приема:

Производството е образувано по искова молба на М. Я. против жалбоподателя с претенция да се признаят за недействителни клаузи от скючен между страните договор.

Исковете са уважени, а решението, като необжалвано, е добило законна сила. По реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ищцовата страна е присъдено адвокатско възнаграждение от 650 лв. За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е повторил съображенията си, изложени в мотивите на решението по същество на спора, че възнаграждението е определено при редуциране по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК и липсва място за ново.

1

Жалбата е неоснователна. Атакуваното определение е постановено при правилно приложение на процедурния и материалния закон и следва да бъде потвърдено.

Определената от съда сума равни както на чл. 78, ал.5 от ГПК, така и на изискването по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатският труд да бъде справедливо възмезден.

Доводите на ответника са неоснователни. Те изцяло игнорират обстоятелството, че не Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сега с променено име – Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, а Гражданският процесуален кодекс определя предел, до който възнаграждението може да бъде намалено.

Обстоятелството, че в чл. 78, ал. 5 от ГПК е цитирана адвокатската наредба не променя пряката регламентация за границата на възможното редуциране. Препращане към наредбата няма, защото не от нейните правила следва предела на възможното намаление на адвокатското възнаграждение.

Цитираните от жалбоподателя съображения на Съда на Европейския съюз касаят Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не ГПК.

Нямат сила за българския съд и по друга причина – анализират не регламент, а директива на Европейския съюз.

Отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор. Затова доводите на жалбоподателя по какъв начин ищцата е съединила исковете си и как това съединяване се отразява на размера на адвокатския хонорар е без значение. Жалбоподателят лесно би осуетил тегобата да плаща разноски, ако с неравноправните си клаузи по договора не бе принудил ищцата да се брани по исков път.

След като има възможност да влияе върху причинния процес, довел до възникване на вземането за разноски, видът на правната защита, до който ищецът е прибягнал, не може да бъде аргумент в подкрепа на тезата за редуциране на адвокатския хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определението от 16.01.2025 година, постановено по гр.дело № 1763 по описа на Горнооряховски районен съд за 2024 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3