Решение № 2625 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110200041 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. Г. П. депозирана чрез адв. Б. Г. от Адвокатска колегия – Перник, редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление № 8980/18.11.2024 г. издадено от В.Б.А. – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя И. Г. П. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закон за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.

1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И. Г. П., който го атакува със срочно подадена, чрез адв. Б. Г. от Адвокатска колегия – Перник, редовно упълномощена, жалба с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В депозираната жалба се изтъква, че при издаването на обжалваното наказателно постановление е допуснато процесуално нарушение, обуславящо неговата отмяна, изразяващо се в необсъждане на възраженията на жалбоподателя, които последният отправил срещу процесния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Твърди се в жалбата от И. П. подадена чрез адв. Г. от АК – Перник, че проверката на жалбоподателя, в хода на която бил съставен процесния АУАН, била проведена в нарушение на ЗДвП, тъй като била извършена в лентата за принудително спиране на Софийски околовръстен път. В тази връзка в жалбата се излага, че 1 съдържанието на обжалваното НП в частта, съгласно която проверката била извършена на отбивна площадка, не отговаряло на истината. Навежда се, че водачът на извънгабаритно ППС не е лице, наредило извършване на движение на такова превозно средство, но не можело да бъде отъждествяван и с лицата, които извършват дейност по движение на извънгабаритно ППС, тъй като чл.

11, т. 3 и т. 4 от Наредба №11 предвиждат, че лицата, които извършват превозите, са длъжни да възлагат превозването на водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил от категория „С“ не по-малък от пет години, както и да запознават водачите с особените свойства на това и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява. В тази връзка и в жалбата се твърди, че това било причината законодателят да е предвидил различно санкциониране в ЗДвП и в ЗП, като приложимият материален закон зависел от субекта на нарушението. Поддържа се, че процесният АУАН бил издаден от некомпетентно длъжностно лице, тъй като приложимата правна регулация за процесния случай бил Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, съгласно който АУАН за нарушения по ЗДвП се съставят от длъжностни лица към службите за контрол, предвидени в ЗДвП, а не длъжностни лица, които са част от Агенция „Пътна инфраструктура“. Отбелязва се, че дори да бъде прието, че ЗП и ЗДвП санкционират едно и също противоправно поведение, то приложение следвало да намерят разпоредбите на ЗДвП, който се явявал специален закон спрямо общия закон – ЗП. Излагат се подробни аргументи относно това какво представлява извънгабаритен товар, както и че не било необходимо разрешение за извършването на процесния превоз. Поддържа се, че правна квалификация на процесното нарушение, дадена от административнонаказващия орган и актосъставителя, не съответствала на изписаните в процесните АУАН и НП фактически установявания. Навежда се в жалбата, че коректната правна квалификация на деянието, вменено в отговорност на жалбоподателя И. П. била по разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която намирала приложение, когато не е било спазено изискването, въведено в разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Сочи се и прекомерност на наложеното административно наказание. По тези съображения се иска обжалваното НП да бъде отменено. Алтернативно се претендира размерът на наложеното административно наказание „глоба“ да бъде редуциран до законоустановения минимален размер. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление, се иска на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН процесното нарушение да бъде преквалифицирано като такова по чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, при което на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния размер, предвиден в чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Претендира се в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И. Г. П., редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. Б. Г. от АК - Перник. По делото е 2 постъпила изготвена от адвокат Г. писмена молба, с която се иска наказателното постановление да бъде отменено или алтернативно размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание да бъде намален до законоустановения минимален размер. В писмената молба е формулирано и искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Г.Н., редовно упълномощен, който пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Алтернативно моли нарушението да бъде преквалифицирано. Акцентира върху това, че размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е съобразен с Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

От главен юрисконсулт Г.Н. са депозирани и писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и неоснователност на доводите в жалбата, като се прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.10.2024 г., около 09:52 часа, на път II-18 /Софийски околовръстен път/ км. 24 на отбивна площадка в посока с. Чепинци – с. Казичене, жалбоподателят И. Г. П. управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси марка „,,***''“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', като извършвал превоз на пясък.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля Е. С., заемащ длъжността „главен инспектор“ в отдел Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, и неговия колега Р.Г., заемащ длъжността „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, които изпълнявали служебните си задължения по превенция на тежкотоварен трафик по републиканската пътна мрежа. Използвайки ролетка №1304/18/5 м., проверяващите служители на АПИ, извършили измерване на междуосовото разстояние на двойната задвижваща ос – трета и четвърта ос, на моторното превозно средство и установили, че то е 1,40 метра. Свидетелят Е. С. и неговият колега, измерили теглото на пътното превозно средство с техническо средство – везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10, №К0200007.

При измерването било констатирано, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на моторното превозно средство било 30,500 тона, при максимално допустими 19 000 тона. За извършването измерване с електронна везна бил издаден Протокол за измерване на превозно средство № 3

0000081/2024 г.

Тъй като съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки допустимото максимално натоварване на оста било 19 тона, служителите на АПИ изискали от жалбоподателят да представи разрешително по чл. 8, ал. 1 от Наредба №11, при което жалбоподателят не представил такова.

Предвид обстоятелствата, констатирани в хода на проверката, свидетелят Е. С. съставил АУАН №0010307/18.10.2024 г., с който повдигнал против жалбоподателя административно обвинение за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението – Р.Г.. Актът бил предявен на жалбоподателя П., който го подписал, като отбелязал възражения срещу него – изразил несъгласие спрямо извършената проверка, тъй като според него тя била извършена в лентата за принудително спиране на Софийски околовръстен път. На жалбоподателя бил връчен и препис от съставения срещу него АУАН.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не били направени писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 18.11.2024 г. В.Б.А. – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.

София, издала обжалваното Наказателно постановление № 8980/18.11.2024 г., с което, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закон за пътищата, наложила на жалбоподателя И. Г. П. административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Е. С., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: известие за доставяне, АУАН № 0010307/18.10.2024 г., разписка от 18.10.2024 г. за получаване АУАН № 0010307, протокол за измерване на превозно средство №0000081/2024, свидетелство за регистрация на МПС част II, експедиционна бележка №330410243170, Заповед №РД-11-1139/15.10.2024 г., Заповед №РД-111138/15.10.2024 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и др.

При изграждането на изводите си за релевантната фактически обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля Е. С., които съдът намира за еднопосочни, последователни, непротиворечиви, обективни и напълно кореспондиращи на писмените доказателства по делото. От 4 показанията на свидетеля С. се установяват както обстоятелствата, при които е констатирано процесното нарушение, времето и мястото на извършването му, така и обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН.

Съдът възприема в цялост и останалите от гореизброените писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, изхожда от процесуално легитимирано лице (наказаното физическо лице), като при подаването е бил спазен срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: