Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 28.03.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4973/2022
Вид
Решение № 323
Подписан
28.03.2023
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 52, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • § 1, т.19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Перник, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720104973 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, с ЕИК: 000694286, чрез процесуалния му представител – адв. Д.

М. САК срещу Община Перник,гр.Перник пл.Св.И. Рилски с код по БУЛСТАТ: 000386751, с която се иска ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО , че ОБЩИНА ПЕРНИК дължи на ищеца следните суми: сумата

345.86 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, сключена между ищеца и лицето М. Р. Р. във връзка с щета по валидна застрахователна полица № 47042117220000785 от 25.03.2021,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 04.07.2021 г. водачът М. Р. Р. управлявало с разрешена скорост собствен лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с рег. № СВ **** СК в община Перник посока с.Боснек.

В район а с посочени в исковата молба точни координати, лекият автомобил попада в необезопасена дупка, неподсигурена и несигнализирана, като вследствие на това на МПС се нанасят материални щети, подробно описани в образувана щета ,въз основа на Протокол за ПТП № 1730963 от 04.07.2021г. при което лекият автомобил е репатриран, за което е издадена товарителница

№0031822.С възлагателно писмо от

18.11.2021 застрахователят е възложил ремонта на автомобила на фирма „ Сервиз ******“ ЕООД видно от приемо-предавателен протокол от 17.12.2021г. като 1 автомобилът , отремонтиран, е предаден на собственика За стойността на ремонта, сервиз, отстраняване на щети е издадена фактура № 000000482 от 20.12.2021г.

С доклад по щета от 21.12.2021 застрахователят е одобрил изплащане на сумата 345.86лв. в която се включва и сумата по репатриране на автомобила. като същият има валидна застрахователна полица № 47042117220000785 от 25.03.2021

С регресна покана до ОПУ Перник / на която ОПУ отговарят, че пътят е общинска собственост / а след това – регресна покана и до Община Перник – застрахователят е поканил съответната Община да заплати сумата. Поканата е получена в Общината на 28.03.2022 като до настоящия момент сумата не е заплатена, което налага търсенето й по съдебен ред – първо с подаване заявление по чл.410 ГПК и издадена Заповед за изпълнение по чгд № 3637/2022 на ПРС, приложени към настоящия установителен иск Предвид плащането на застрахователното обезщетение дружеството счита, че в негова полза е налице право на регрес спрямо ответника, доколкото ПТП е настъпило поради необезопасена дупка на пътното платно.

Излагат се подробни доводи, че по силата на нормативната уредба именно Община Перник следва да поддържа в изправност уличната пътна мрежа на своята територия като така осигурява безопасното предвижване на МПС /чл.

3, ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 11и чл. 31 от ЗП/. Освен това при наличие на препятствие на пътя същото отново следвало да бъде сигнализирано съгласно изискванията на ЗДвП от ответната община, тъй като пътят бил общински.

На последно място е цитирана и съдебна практика, като се твърди, че съгласно същата нямало значение дали когато ПТП е причинено от шахта на платното същата е отводнителна или ревизионна. В тази връзка и доколкото общината нито изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправност, нито задължението си да сигнализира неравността на пътното платно, се прави извод за основателност на исковите претенции. С тези аргументи се иска същите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно събитие, застрахователна полица , опис на претенция, опис заключение на претенция, доклад по щета, преводно нареждане, регресна покана с разписка и отговор, свидетелство за управление на МПС, талон, свидетелство за регистрация и удостоворение за годишен технически преглед /ГТП/, снимки.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

На първо място се твърди, че липсвали доказателства процесното ПТП да е настъпило на територията на общината. Дори това да е така липсвали доказателства, установяващи бездействие от страна на служители на общината. В тази връзка се излагат подробни доводи, че не ставал ясен механизмът на ПТП, нито обстоятелствата около настъпването му. Поради това и не можела да се установи причинна връзка между ПТП и евентуално 2 бездействие от служители на общината. Поддържа се, че именно ищцовото дружество носело доказателствената тежест да установи предпоставките за ангажиране отговорността на общината.

Твърди се, че процесното ПТП не било надлежно установено с документ – протокол за ПТП, нямало информация за дупката – точно местоположение, дълбочина, релеф. Посочва и че водачът се движел с несъобразена скорост с неизправно МПС. Излагат се доводи и че не били викани органи на МВР, съответно водачът не бил изпробван за алкохол и наркотици.

На следващо място претенцията се оспорва по размер като се твърди, че застрахователното обезщетение било силно завишено и ответникът не следвало да заплаща същото в такъв размер.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени, евентуално присъдени в по-малък размер.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза По делото е изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.

Ответната община, редовна призована, изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените писмени доказателства /застрахователна полица „Каско Стандарт”/ се установява, че: на 04.07.2021 г. водачът М. Р. Р. управлявало с разрешена скорост собствен лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с рег. № СВ **** СК в община Перник посока с.Боснек.

- В район а с посочени в исковата молба точни координати, лекият автомобил попада в необезопасена дупка, неподсигурена и несигнализирана, като вследствие на това на МПС се нанасят материални щети, подробно описани в образувана щета ,въз основа на Протокол за ПТП № 1730963 от 04.07.2021г. при което лекият автомобил е репатриран, за което е издадена товарителница №0031822.

-С възлагателно писмо от 18.11.2021 застрахователят е възложил ремонта на автомобила на фирма „ Сервиз ******“ ЕООД видно от приемопредавателен протокол от 17.12.2021г. като автомобилът , отремонтиран, е предаден на собственика

- За стойността на ремонта, сервиз, отстраняване на щети е издадена фактура № 000000482 от 20.12.2021г.

- С доклад по щета от 21.12.2021 застрахователят е одобрил изплащане на сумата 345.86лв. в която се включва и сумата по репатриране на 3 автомобила. като същият има валидна застрахователна полица № 47042117220000785 от 25.03.2021

- С регресна покана до ОПУ Перник / на която ОПУ отговарят, че пътят е общинска собственост / а след това – регресна покана и до Община Перник – застрахователят е поканил съответната Община да заплати сумата.

Поканата е получена в Общината на 28.03.2022

- до настоящия момент сумата не е заплатена, което налага търсенето й по съдебен ред – първо с подаване заявление по чл.410 ГПК и издадена Заповед за изпълнение по чгд № 3637/2022 на ПРС, приложени към настоящия установителен иск

От изготвената и приета по делото съдебно автотехническа експертиза /САвтЕ/ се потвърждават данните, като вещото лице сочи сума на нанесени щети 329.04лв. и сума р за репатриране 105.84лв. или общо 434.88лв.

Исковата претенция е за 345.86лв., като при липса на искане за допускане изменение размера на иска по реда на чл.214 ГПК, съдът счита за доказан размера който се претендира по исковата молба 345.86лв. така както е предявен.

Сумата е била реално изплатена с фактура на посочената дата – видно то приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза

Изготвените две експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизите не са оспорени от страните в производството като вещите лица са отговорили и на въпросите, поставени в съдебно заседание.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, както и иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да докаже:

1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие между ищеца и собственика на увредения автомобил;

2) настъпване на самото застрахователно събитие – процесното ПТП на път, който е общинска собственост;

3) Наличието на нарушена пътна настилка;

4) уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок; 5) 4 размера на щетата, чието възстановяване се дължи;

6) Наличието на пряка причинно – следствена връзка между вредите и лошото състояние на пътната настилка и

7) Заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.

При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на регресна отговорност от негова страна.

В настоящия случай по делото липсва спор относно сключеният между ищеца и водача на МПС застрахователен договор, за който е издадена полица по застраховка „Каско на МПС – Каско Стандарт“, валидостта на същия и че същият е действал към датата на настъпване на застрахователното събитие Липсва спор и че е настъпило застрахователно събитие – застрахованият автомобил е станал участник в ПТП, при което е претърпял вреди, като застрахованото лице е уведомило своевременно за тези обстоятелства ищцовото дружество, във връзка с което последното е образувало и ликвидационна преписка – щета , в материалите по която се съдържат описзаключение за вреди на МПС и снимков материал.

На следващо място по делото категорично се установи, че предвид сключената застраховка на увреденото лице е определено за заплащане обезщетение в размер 345.86 лева – за претърпяната щета.

В тази връзка и реално на увреденото лице е преведена сумата , която се търси регресно от ответника по този спор.

Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането на републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в границите на урбанизираната територия или извън нея, като това става по взаимна договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.

От събраните доказателства по делото се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП в района на с.Боснек, попадащ в границите на населеното място на Община Перник, вследствие преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.

Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.