Решение № 251 от 20.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000360 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Б. С. от ***** срещу решение № 73/25.04.2025 година по гр.дело № 164/2024 година на РОС, в частта с която е отхвърлен предявения от ищеца иск с правно основание чл.432 от КЗ за горницата над 570 000 лева до пълния заявен размер от 1 450 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2023 г., причинено от водач на МПС – С. И., застраховано при ответника, а именно л.а."Опел Мерива” с рег. № *****, ведно със законната лихва за забава от 05.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Акцентира се върху възрастта на пострадалия, тежките наранявания, претърпените болки, лечебен процес, който е дълъг и ще продължи за в бъдеще, и невъзможното възстановяване след като е претърпяно увреждане на гръбначния мозък.

Твърди се, че пострадалият ще е съпровождан от лечебни интеревенции и крехко психично здраве до края на живота си, което оправдава претендирания размер на обезщетение.

Насрещната страна ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, не е подала писмен отговор.

Третото лице помагач на страната на ответника – С. Ш. И. е подало писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, със седалище гр.София срещу решение № 73/25.04.2025 година по гр.дело № 164/2024 година на РОС, в частта с която застрахователят е осъден да заплати на Т. Б. С. от ***** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2023 г., причинено от водач на МПС – С. И., застраховано при ответника, а именно л.а."Опел Мерива” с рег. № *****, за горницата над 100 000 лева до уважения размер от 570 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 05.02.2024 г. до окончателното 1 изплащане.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че изплатеното преди завеждане на исковата молба обезщетение в размер на 50 000 лева и част от определеното от съда обезщетение в размер на 100 000 лева, репарира напълно претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Насрещната страна Т. Б. С. от ***** е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следва да се посочи, че въпросите за наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина не подлежат на преразглеждане, тъй като този въпрос е разрешен освен с влязла в сила присъда и със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение е обжалвано частично и влязло в сила по отношение на част от претенцията за неимуществени вреди и изцяло по претенцията за имуществени вреди. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и заключенията по назначените САТЕ, СМЕ и СПЕ се установява, че ищецът Т. Б. С., в резултат на настъпилото на 17.12.2023 г. произшествие е получил множество животозастрашаващи травматични увреждания, а именно: травма на шийният отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, изразяваща се в контузия на шийния отдел на гръбначния мозък с квадрипаретичен синдром; тежка парапареза /ограничено движение и слабост/ за горни крайници и параплегия /парализа/ за долни крайници; невъзможност за контрол на тазови резервоари; Фрактура-луксация на С4-С5-С6 с дислокация на фрагментите и абсолютно стеснение на гръбначно-мозъчния канал /стеноза на спиналния канал/, изместване /листеза/ на 5-ти шиен прешлен спрямо 6-ти шиен прешлен към гръбно /С5 дорзално спрямо С6/, неубедителна фрактура на 7-ми шиен прешлен /С7/; Травма на гръдния кош, изразяваща се в контузия на бял дроб; дихателна недостатъчност, наложила 2 продължителна белодробна вентилация, в последствие – необходимост от конвенционална трахеостома с деканюлиране на 29.04.2024 г.; натрупване на патологична колекция въздух /пневмоторакс/ в дясна гръдна половина; ателектаза на ляв долен лоб и тотална ателектаза /липса на въздух в белодробния паренхим/ в дясно; голям подкожен емфизем /натрупване на въздух в подкожието/ в двете яремни /югуларни/ ямки, подмишнично /аксиларно/ двустранно, в областта на десен голям гръден /пекторален/ мускул, разпростиращ се в каудална /към опашна област/ посока по десен коремен фланг до нивото на таза; изразен пневмомедиастинум /свободен въздух в средостението/ и натрупване на патологична колекция кръв в гръдна кухина /хемоторакс /; по време на болничното лечение - епизоди на спадане на сърдечната честота /брадикардия/. Установени са късни последици от преживяната травма и усложнения от нея, изразяващи се в следното: флегмон на кожа и подкожие - гнойна колекция на раните от залежаване; аспирационна пневмония вляво; кървене от катетъра /хематурия/; детеродна неспособност.

Според заключението по извършената СМЕ, по своята медико-биологична характеристика фрактурата-луксация на шийни прешлени и контузията на гръбначния мозък, по отделно и в съвкупност, обуславят постоянно разстройство на здравето, опасно за живота; контузията на бял дроб, дихателната недостатъчност, натрупването на патологични колекции кръв /хемоторакс/ и въздух /пневмоторакс/ в гръдна кухина, големия подкожен емфизем /въздух в подкожието/, колекцията свободен въздух в средостението /пневмомедиастинум/, липса на въздух /колапс/ в десния дял на белия дроб, проявите на брадикардия /ниска сърдечна честота/, подкожна гнойна колекция /флегмон/ на раните от залежаване и аспирационната /от вдишване на секрети в дихателните пътища/ на пневмония, по отделно и в съвкупност - разстройство на здравето с временна опасност за живота, а квадрипаретичния /за четирите крайника/ синдром, невъзможността за контрол на тазови резервоари и кървене от уретралния катетър /хематурия/ - постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертизата, в резултат на гръбначномозъчната травма е налице детеродна неспособност, поради загубата на способността на съвкупление /невъзможност за извършване на полов акт/. По отношенние на последиците от тежката травма на шийния отдел на гръбначния стълб – квадриплегия, невъзможност за контрол на тазови резервоари и детеродна неспособност вещото лице сочи, че няма прогноза за възстановяване. С оглед установеното физическо състояние на ищеца е налице висок риск от вторични усложнения като дълбока венозна тромбоза, язви, пневмония, консумация на тегло /кахексия/ и уроинфекции. Към настоящия момент ищецът е с поставен катетър, като експертът сочи, че не е възможно преодоляване на това състояние. Периодът на смяна на уретралния катетър е между един и два месеца, според вида, който се ползва, като тази манипулация се извършва задължително от медицинско лице и може да се осъществява в домашни условия при съблюдаване на хигиенни правила. С оглед невъзможността да контролира тазовите си резервоари е налице обективна липса на позиви за уриниране и дефекация, което налага и постоянно ползване на памперси, тъй като тези физиологични процеси са спонтанни. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че здравословното състояние на ищеца е много тежко с негативна прогноза за бъдещето, като същият е в пълна невъзможност да се самообслужва.

По време на извършения от вещото лице преглед на ищеца, са били извършени елементарни функционални неврологични проби, които не са дали признаци на усет и реакция с изключение на анатомичните зони, както са описани в експертизата – от мишницата надолу няма изразена хипоксия, липса на чувствителност, изключително тежка в някои зони, включително и вече контрактурни промени в ставите, поради скъсяване на сухожилията и некалциранията, които се получават от обездвижване. Според експерта, по време на прегледа, ищецът е развивал поредна инфекция от декубиталните рани с много тежко нагнояване по площ и по дълбочина.

От заключението на вещото лице по съдебно - психологическата експертиза се установява, че в резултат на инцидента, ищецът е преживял тежък стрес и разстройство на адаптацията. Това състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, 3 нарушаващи социалното функциониране, са пряк резултат от тежката и значима промяна в начина на живот поради изцяло загубената двигателна активност и самостоятелност. Според експерта, клиничната картина варира и включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата ситуация. Дългата хоспитализация и причинените физически травми свързани с редица соматични оплаквания, са довели до промяна на емоционалното състояние в негативен аспект, както и до социална изолация. Установена е промяна в поведението на пострадалия, характеризираща се с пасивност, снижаване на волевите действия, снижена критичност, емоционално обедняване и прояви на безразличие, които са резултат от преживявания на самота, тъга и мъка, ранимост по отношение на чувствата, завишена тревожност и депресивен синдром. Всичко това е оказало негативно влияние върху обичайното социално функциониране на пострадалия и е довело до наличие на актуална психотравма. В емоционалното му и психично състояние доминира емоционална лабилност и потиснатост, ограничено социално функциониране и снишаване на интересите. Според експерта, с времето интензитета на негативните преживявания може да намалее, но в същото време е възможно да развие тревожно-депресивно или посттравматично стресово разстройство, което се нуждае от намеса на специалист – психиатър. В конкретния случай за отслабване интензитета на тревожните и депресивни състояния е необходимо време, през което индивида да изгради стратегии за адаптиране към новата и изцяло различна среда на функциониране. Вещото лице отчита като благоприятни фактори за подобряване на неговото състояние, младата възраст и подкрепящата микросреда. Психологичното изследване сочи за налични емоционални затруднения и промяна в емоционалната реактивност и поведението на ищеца – изолация, плач, тъга, самотност, нарушен сън, загуба на значими приятелства и дейности, загуба на самостоятелност, затруднения свързани със завършването на образованието, с извършване на обичайните дейности и цялостна промяна във функционирането.