Решение № 1855 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1855 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110216822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ж. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 254332-018524 от 24.07.2025г., издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя А. К. на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата на А. Ж. К. се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че стъклото на управлявания от него автомобил се напукало 10-20 минути преди проверката от камъче от товарен автомобил, движещ се пред него. Според К. напуканото предно стъкло с размер на пукнатината около 30 см. е техническа неизправност, която пряко не е свързана с безопасността на движението, тъй като челното стъкло било широко 100 см., а пукнатината била по-тясна от 1 мм. и не пречела на видимостта. Поради това жалбоподателят счита, че неизправността е незначителна и иска СРС или да отмени Наказателното постановление, или да го измени като се наложи санкция от 50 лв. по реда на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП.

По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрк. *** с вх. № 47693 от 13.02.2026г. В тях се посочва, че жалбата на А. К. е неоснователна и необоснована, а НП е правилно и законосъобразно. Не били нарушени сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Същите били съставени от овластени за това лица, при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице били всички законово установени 1 реквизити. Нарушението било описано словесно и с посочване на правната му квалификация. Приложената санкционна норма отговаряла изцяло на извършеното нарушение. Направените фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволявали да се формират еднозначни изводи за волята на наказващия орган относно фактите и касателно приложението на закона. Наказаното лице можело да разбере извършеното нарушение и да организира защитата си. Според гл. юрк. *** АУАН е редовен и следва да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Събраните доказателства сочели, че е извършено процесното нарушение именно от жалбоподателя. Съставомерността на деянието била установена по безспорен начин. Наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му – да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху нарушителя и останалите граждани. Иска се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. Ж. К. не се явява и не взема становище по време на съдебните прения на 17.02.2026г.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР също не се явява и не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание на 17.02.2026г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 02.07.2025г. около 10.24 часа жалбоподателят А. К. се намирал на път Е79 и управлявал товарен автомобил „***” с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ООД с посока на движение от гр. Перник към гр. София. На КПП Владая жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите Ц. Р. и Р. В. (служители на ОПП – СДВР). В хода на проверката се установило, че водачът на превозното средство е сам и че предното челно стъкло на управлявания от А. К. автомобил е спукано около 30 см. Проверяващите служители на МВР приели, че това е значителна техническа неизправност, тъй като е спукано предното челно стъкло, осигуряващо видимост на водача към пътя и съответно свидетелят Ц. Р. в присъствието на свидетеля Р. В. съставил срещу А. Ж. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4073765 от 02.07.2025г. - за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видно от отбелязванията в АУАН А. К. се е запознал със съдържанието, подписал Акта и е получил екземпляр от него на 02.07.2025г.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 25-4332-018524 от 24.07.2025г., с което *** като Началник Сектор в ОПП – СДВР на основание на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е санкционирала А. Ж. К. с „глоба” в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е получено от А. К. на 23.10.2025г. и е обжалвано с жалба, подадена на 03.11.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 показанията на свидетелите Ц. Р. и Р. В., както и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК : справка – картон на водача; Заповед № 513з-9782 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; АУАН Серия GA № 4073765 от 02.07.2025г. и справка за собствеността на товарен автомобил с рег. № ***.

Показанията на свидетелите Ц. Р. и Р. В. се явяват неинформативни относно нарушението, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен за него. Същевременно показанията им, че Р. е актосъставител, а св. В. е свидетел по Акта намират опора в АУАН Серия GA № 4073765 от 02.07.2025г. Поради това съдът кредитира техните думи само в частта относно това, че свидетелят Ц. Р. разпознава своя подпис като актосъставител, а свидетелят Р. В. – като „свидетел” в Акта, а относно самото деяние съдът не постави показанията на свидетелите Р. и В. в основата на фактическите и правните си изводи.

Съдът дава вяра на справката – картон на водача, както и на Заповедите на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи, тъй като те са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Въз основа на справката – картон на водача се установяват предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП. От Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. става ясно, че *** е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и е имала правомощието да издава Наказателни постановления. От Заповед № 513з-9782 от 13.09.2024г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. Ц. Д. Р. е заемал длъжността младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и като такъв е имал право да съставя АУАН. Това означава, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.

Доколкото гласните доказателства, събрани по делото, се явяват неинформативни относно конкретно извършеното нарушение, като информативно и относимо към предмета на доказване се очертава единствено приложеното по делото писмено доказателство - АУАН Серия GA № 4073765 от 02.07.2025г. Воден от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът приема АУАН като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца – доколкото отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения в случая не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Справката за собствеността на товарен автомобил „***” с рег. № *** (приложена на корицата на делото – след АУАН и НП) е официален документ, който е издаден от държавен орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС кредитира това писмено доказателство и приема, че автомобилът е собственост на „***“ ООД, както е отбелязано и в АУАН.

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не кредитира приложената на лист 5 от делото Докладна записка, тъй като трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, 3

II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.

При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно постановление са издадени от компетентни лица (с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка) и при спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – доколкото в Акта се твърди нарушениeто да е извършено на 02.07.2025г., т.е. в деня, в който е съставен АУАН, а Наказателното постановление е издадено в рамките на същия месец, в който е съставен и Актът. В случая дори е спазен и срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Не са нарушени и процедурите за съставяне и връчване на АУАН и Наказателно постановление.

Нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е описано в Акта и в НП по един и същ начин. Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Според чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) моторно превозно средство (МПС) е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности : по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване, а именно, ако има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. От разпоредбата на чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл.1 от ППЗДвП следва, че когато МПС има счупени външни стъкла, то е „технически неизправно”.

От тук съответно следва, че между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта и в НП има съответствие. Посочени са фактите (че А. К. управлява МПС със спукано предно челно стъкло /около 30 см./, осигуряващо видимостта на водача към пътя), направен е извод, че това представлява „значителна техническа неизправност“ и е дадена правна квалификация на нарушението – чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това означава, че АУАН и Наказателното постановление са в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактологията, описана в АУАН и в Наказателното постановление е една и съща. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. То е достатъчно ясно и разбираемо написано в Акта и в Наказателното постановление. Поради това СРС прие, че в случая не са допуснати процесуални нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът следва да бъде решен по същество.

4

За да е реализиран съставът на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е необходимо да се докаже, че нарушителят е управлявал МПС, което е технически неизправно. Събраните по делото доказателства, макар и в оскъден обем, доказват по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „***” с рег. № *** със спукано предно челно стъкло около 30 см. Според чл.10, ал.1, т.6, б. „в”, предл.1 от ППЗДвП това означава, че въпросното МПС е било „технически неизправно” към момента на движението на автомобила на път Е79, при спирането му за проверка срещу КПП Владая. Като е управлявано МПС-то по пътя в това състояние (със спукано предно стъкло около 30 см.) СРС приема, че е реализиран от обективна страна съставът на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушител в случая се явява лицето, което управлява технически неизправното МПС, т.е. жалбоподателят А. К.. В подкрепа на този извод са необорените констатации от АУАН.