Решение № 303 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500442 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. И. и Н. Т. И. против решение № 326 от 12.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1880/2023 г. на Районен съд – Казанлък.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция по чл.75 ЗС.

Въззивниците считат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано, а също и недопустимо. Считат, че неправилно съдът е приел, че искът е предявен в преклузивния 6-месечен срок от нарушаване на владението, т.е. неправилно е приел, че искът е допустим.

По делото липсвали каквито и да е доказателства, че ищцата е владяла преди нарушенията допълнителната постройка № 3, както и че е била лишена от достъп до собствената си сграда № 2 от ответниците. От приложеното гр.д. № 74/2023 г. било видно, че владението на ищцата върху допълнителните постройки – сгради с №№ 5 и 6 е оспорено с отговора, подаден в началото на м. март 2023 г., т.е. владението на ищцата върху постройките е спорно, обезпокоявано и съмнено. Настоящият спор бил заведен през м. август 2023 г., т.е. 6 месеца, след като ищцата не е била във владение по смисъла на чл.75 ЗС.

Въззивниците твърдят, че от същото гр.д. № 74/2023 г. било видно и това, че ищцата била зазидала входа към сграда № 2 през м. май 2023 г. – по време на висящността на спора за собственост. Това действие не било коментирано от районния съд, което е довело до грешни изводи, че искът е предявен в срок.

1

На второ място, въззивниците считат, че районният съд неправилно е приел, че е налице владение върху процесните постройки, защото по делото не били събрани доказателства, че ищцата е владяла сграда № 3, а на сграда № 2 тя била собственица и никога владението върху нея не й било отнемано. От свидетелските показания не се установявало, че ищцата е владяла за себе си постройката от допълващото застрояване под № 3, тъй като тя била ползвана от много други собственици във времето. Не бил доказан нито един от елементите на владението. Тази постройка не била заключвана и всеки можел да я ползва, както и ищцата, която била обикновена ползвателка. Показанията на свидетелите обаче не били обсъдени в решението и не били взети въобще предвид.

Относно сградата под № 2 – къщата на ищцата (сега въззиваема): никой не спорел, че тя е била във владение, но се установило, че откъм улица „Хината“ имало вход, който бил зазидан от нея през м. март 2023 г. Този вход е бил на нейно разположение в продължение на 20 години и се е ползвал. В този смисъл били свидетелските показания. Считат, че сама тя е нарушила владението си. Съдът неправилно бил приел, че ищцата никога не е ползвала този вход.

На трето място, съдът неправилно бил приел, че е налице нарушаване на владението. Правилно било прието, че въззивникът Н. И. бил оградил двора си и е оставил място за преминаване на ищцата, за което не е бил длъжен, премахнал е водомера в сграда № 6 – баня и тоалетна, но неправилно бил приел, че тези действия представляват нарушение на владението, тъй като те представляват обикновени действия по опазване на собствеността, а ищцата сама се е лишила от достъп до сградите.

Въззивниците считат, че в обжалваното решение не са коментирани съществени доказателства по спора, а именно архитектурния проект на същата, приложен по гр.д. № 74/2023 г., от който било видно, че на първия етаж е предвидена баня и тоалетна, която не била изградена от ищцата.

Вместо това тя използвала общата, находяща се в сграда № 6. Тя е използвала постройката заедно с всички съсобственици на мястото и именно поради тази причина е преминавала през мястото на ответниците. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното.

Въззиваемата Д. И. Й. оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора си тя излага съображения в подкрепа на това становище. Иска се съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато 2 повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът се предявява в 6-месечен срок, който започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемане на владението от страна на ответника по делото. По своя характер срокът е преклузивен и съдът следи служебно за неговото спазване.

В този смисъл е без значение, че възражението за изтекъл 6-месечен срок се прави за първи път във въззивната жалба и че първоинстанционният съд не се е занимавал с този въпрос. В случая обаче не е вярно твърдението, че искът е предявен след изтичане на 6-месечния срок, предвиден в чл.75 ЗС. Срокът, предвиден във второто изречение на чл.75 ЗС, започва да тече от деня на нарушението, а то е действието, с което се отстранява изцяло или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта и стои вън от неговата воля.

Става дума за действие, с което се изменят фактическите отношения и се намалява възможността на владелеца да се ползва от вещта, без оглед на намерението на нарушителя. В случая в исковата молба се твърди, че нарушението е извършено в края на м. май 2023 г., когато ответникът забил колове и опънал мрежа в пространството пред пътната врата; заварил тази врата; прекъснал възможността на ползват вода, премахвайки водомера, намиращ се в ползваното от тях като баня помещение и срязал водопроводните тръби. Исковата молба е подадена в районния съд на 15.08.2023 г., т.е. три месеца след твърдяното нарушение.

Въззивната жалба е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.75 ЗС. Ищцата Д. И. Й. (сега въззиваема) е твърдяла в исковата си молба, че през 2005 г. закупила недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, за което е съставен н.а.

№80, том II, рег. 1 №1416, н.д. №227/2005 г. на нотариус М.П.. По силата на извършената нотариална сделка придобила собствеността върху жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ***, на два етажа, със застроена площ 58 кв.м, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК. След закупуване на сградата встъпила във владение и владеела спокойно, явно и несмущавана от никого повече от 17 години помещенията, имащи обслужващ характер на главната вещ, а именно баня с тоалетна и навес с циментова плоча. На 29.12.2022 г. ответницата М. Д. И. и съпругът й - Н. Т. И., по силата на издаден нотариален акт за констатиране право на собственост били признати за собственици на находящите се в ПИ с идентификатор *** сгради, а именно: еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 25 кв.м; еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***., с площ от 58 кв.м, а така също и на едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***. от 27 кв.м и едноетажна постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** от 10 кв.м, по който начин са признати за собственици и на обслужващите закупеното от нея жилище баня с тоалетна.

3

Ищцата е твърдяла, че е придобила собствеността както на жилищната сграда, така и на останалите обекти на основание приращение и давностно владение. Твърдяла е, че от м. май 2023 г. с редица свои действия Н. Т. И. я лишавал от възможността да ползва и владее собственото си жилище и обслужващите го сервизни помещения. В края на м. май 2023 г. той чрез техника и екип от хора, започнал да забива колове и опъва мрежа в пространството пред пътната врата, заварил я, като по този начин я лишил нея и близките й от възможност да влизат и живеят в дома си. Прекъснал и ги лишил от възможността да ползват вода, премахвайки водомера, намиращ се в ползваното от тях като баня помещение, срязал и водопроводните тръби.

Твърдяла е, че на адреса са регистрирани синът й, дъщеря й и внукът й, който е с парализа на крайниците и е в инвалидна количка. Искала е съдът да постанови решение, с което да я въведе във владение на жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. К., ***, и на еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се на същия адрес.

Ответниците М. Д. И. и Н. Т. И. оспорват предявения иск. Твърдели са, че ищцата никога не е била владелец на сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, а само държател, тъй като винаги е знаела, че постройките не са нейни, а ги ползва с тяхно съгласие. Владението на жилищната сграда с идентификатор №*** ищцата никога не била изгубвала, те никога не са й го отнемали, никога не са влизали в къщата й, не са й оспорвали правото на собственост. Ищцата имала достъп до техните постройки - 3 и 5, и до собствената си жилищна сграда ***. Нарушенията, които ищцата твърди че са извършили са, че й пречат да преминава през собствения им двор, за да стигне до сградата си и че са извършили действия във връзка със собствения си водопровод, в собствения си двор, считат, че не представляват отнемане на владение, нито каквото и да било нарушение на владение.

Твърдят, че два, три месеца преди да заведе гр.д. №74/2023 г. КРС, ищцата сама зазидала основния вход на жилищната си сграда ***, който имала от към улицата и сама се лишила от удобен достъп до къщата си, само и единствено, за да претендира, че може да преминава през двора им. Започнала да преминава от където си реши, както тя, така и синът й, който живеел с нея.

В резултат на тези й действия, по между им се разразил спор за преминаване през имота им, били подадени множество жалби и от двете страни, отношенията им се обтегнали. Прокуратурата разпоредила временно да й осигурят достъп до разрешаване на спора по между им и те го сторили.

Считат, че не е налице отнемане на владението на ищцата на посочените обекти, не е налице нарушение на правата й от тяхна страна.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 06.06.2005 г. Д.Д. и М.Д. продали на Д. И. Й. двуетажна къща със застроена площ 58 кв.м, построена в най-югоизточния ъгъл на съсобствения IX-1135 в кв. 123 по плана на гр. К. с площ 460 кв.м. и при съседи от двете 4 страни улица и ЦДГ „Юрий Гагарин“, заедно с учреденото от продавача Д.Д. върху този имот право на ползване на Д.К. и И.К. докато са живи. Сделката била обективирана в нотариален акт № 80, том II, рег. № 1416, нот. дело № 27/2005 г. на нотариус М.П.. Д. И. Й. била собственик на жилище на два етажа с площ 58 кв. м, което жилище представлява обект с идентификатор ***. Сграда с идентификатор *** представлява жилищна сграда- еднофамилна, с застроена площ от 25 кв.м на един етаж, разположена в ПИ с идентификатор *** с административен адрес на сградата гр. К., ***. Представлява лятна кухня на един етаж. Приел е, че действителното разположение на обектите, изградени и обособени в ПИ с идентификатор ***, са посочени в представената от нея схема и че по делото не са представените доказателства, които да оборват това твърдение, поради което е приел, че обект № 3 на скицата изготвена от СГКК се състои от няколко обособени, относително самостоятелни части. Едната част от сграда с идентификатор ***, граничеща с обект № 2 и обект № 5 на схемата, представлява помещение - навес на входа на жилището на ищцата, означена на схемата като обект № 3, оцветен в светлосиво, който се владее и ползва от нея. Другата част от сграда с идентификатор ***, която граничи с обект № 1, означена на схемата като обект № 3, оцветен в тъмносиво реално, е приобщена към обект № 1 собственост на ответниците и се ползва от тях. Приел е за безспорно между страните, че в жилищния имот, закупен от ищцата през 2005 г. няма изграден санитарен възел – баня и тоалетна, въпреки че изграждането на такива е предвидени по архитектурен проект; че ищцата е закупила сградата в това състояние и е ползвала имота така до м. май 2023 година. Жилищният имот на ищцата имал вход откъм улица „Хината“, който обаче никога не е ползван от нея. Със съгласието на ищцата, през м. май 2023 г. входът бил зазидан. От закупуването на сградата ищцата влизала в нея откъм обект с идентификатор ***. Ищцата от закупуването на жилището ползвала обект № 6 от схемата за баня и тоалетна наред с всички живущи в сградите изградени в ПИ с идентификатор ***. За целта ищцата преминавала през дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ***, от което място същата не спори, че не притежава нито право на собственост, нито друго вещно право. Ищцата влизала и излизала от дворното място от вход, намиращ се на границата на поземления имот с улица „Старовековна“ от 2005 г. до м. май 2023 г.