Решение № 4422 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4422 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110200496 по описа за 2025 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от И. П. П. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-4332-030103 от 11.12.2024г издадено от началник група при СДВР, отдел "ПП", с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ; 3. на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съдът да отмени процесното НП, като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че административнонаказателното обвинение е неясно и е останало недоказано.Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, обективиращи искане за потвърждаване на НП и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

От събраните писмени доказателства съдът прие за установено следното:

На 21.11.2024 г., около 01: 19 часа, жалбоподателката И. П. П. управлявала лек автомобил марка "*****" с рег. номер ******* в гр. София, по ул. "Филип Кутев ", когато била спряна за проверка от служители на ОППСДВР, които установили самоличността на водача и извършили проверка посредством техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № 0386 за употреба на алкохол. При тестването на жалбоподателя с техническото средство била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,55 ‰.

Наред с това на жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване в МБАЛ "Св. Анна" с № 01511064, който й бил връчен срещу подпис. Около 02: 18 часа жалбоподателката посетила лечебното заведение.

При съставяне на протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози жалбоподателката съобщила пред медицинския специалист, че е употребил около шампанско. Жалбоподателката предоставила биологични проби - 2 епруветки венозна кръв за извършване на медицинско и химическо изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 815/21.11.2024 г., изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" София АД, в изследваните проби кръв, взети от въззивника, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 52 ‰.

По изрично искане на жалбоподсателката, на основание чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, било извършено повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на 05.12.2024г., изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" София АД, в изследваните проби кръв, взети от въззивника, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 53 ‰..

2

За направените констатации Б. К. - мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, в присъствието на един свидетел, съставил на И. П. П. АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено процеснoто Наказателно постановление, издадено от началник група при СДВР, отдел "ПП", с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ; 3. на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът се довери изцяло на писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът изцяло кредитира показанията на Б. К., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства. От последните се установяват мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването й, поведението на водача, извънпроцесуалните изявления на жалбоподателя пред служителите на СДВР, извършената на водача проверка с техническо средство, както и обстоятелството, че установената концентрация на алкохол е била над 0,5 ‰. Показанията на свидетеля разкриват пълно съответствие с писмените доказателства. От приобщените писмени доказателства се установява резултата от извършената с техническо средство проба – 0,55 ‰. От протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта извършено от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" – София АД, се установява, че при извършеното химическо изследване за алкохол на проба кръв, взета от взети от въззивника, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 52 ‰.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави 3 следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът намира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Административното обвинение за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е описано ясно и съдържа всички елементи от обективния му състав и съответстващата им правна квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си. Налице е пълно съответствие между фактическото описание на това нарушение и дадената му правна квалификация.

По същество на обвиненията съдът намира следното:

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози".

В случая от приобщените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявала л. а. с концентрация на алкохол в кръвта 0, 52 на хиляда.

Не се споделят възраженията на въззивника за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради подробното изброяване на резултатите от концентрацията на алкохол в кръвта на водача според начина на установяването й - концентрация от 0,55 промила, установена с техническо средство, концентрация от 0, 52 на хиляда, установена с протокол за химическо изследване и 0, 53 на хиляда, установена с допълнително химическо изследване. Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за 4 реда з а установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая по отношение на въззивника е извършено медицинско и химическо лабораторно изследване, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0, 52 промила. По изрично искане на жалбоподателката, на основание чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, било извършено повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на 05.12.2024г., изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ "Света Анна" София АД, в изследваните проби кръв, взети от въззивника, била установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 53 ‰.Резултатите и от двете изследвания отговарят на изискванията на чл.22,ал.2 от Наредбата и не водят до установяване на различна концентрация на алкохол в кръвта от посочената в чл. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

При тези съображения съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въззивника и да налагат отмяна на НП на това основание.

От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е целяла настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да съзнава точната 5 концентрация на алкохол в кръвта си. Достатъчно е да съзнава количеството изпит алкохол (в същия смисъл и Решение № 145 от 24.04.2023 г. по н. д. № 116/2023 г., І Н. О. на ВКС). В случая видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 21.11.2024 г г., въззивникът е съобщил за прием на твърд алкохол вечерта преди проверката.

Не са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не може да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска, сравнена с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Не се установяват, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Касае се за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,52 на хиляда в населено място, осъществено в тъмната част на деня, което е поставило в опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. При преценката, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска, следва да се имат предвид и зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия именно в резултат на употреба на алкохол от страна на водачите на пътните превозни средства.

Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от извършеното медицинско изследване на дадената кръвна проба, е 0, 52 промила, т. е. попада именно в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена правилната санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП . Правилно е наложена и предвидената в нея абсолютно определена санкция, като за съда не съществува възможност да ревизира същата.