Решение № 788 от 04.09.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. Сливен, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230102819 по описа за 2023 година

В исковата молба се твърди, че на 23.11.2019г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД /Ти Би Ай.../ и А. М. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който му предоставила целеви такъв - за закупуване на електронно устройство. Уточнява, че размера му е 857.96лв., от които: 809.10лв.- за финансиране закупуването на въпросното устройствотелевизор Филипс и 48.86лв.- общ размер на премия, дължима за застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, сключени към кредитния продукт, по желание на мъжа като клиент на дружеството. Твърди се, че банката превела втората от сумите на застрахователите /педантично индивидуализирани на стр.втора от исковата молба/. По-голямата пък/значимата- 809.10лв., кредитора превел по сметка на продавача на стоката, избрана от кредитополучателя- в случая „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД, откъдето П. придобил телевизора на тази цена. Според ищеца, крайното задължение по договора за кредит възлязло на 954.07лв., от които: главница 857,96лв. /а не както неправилно е записано на стр.втора от исковата молба- 749.97лв./ и възнаградителна лихва от 96.11лв., плащането на което било разсрочено на 8 месечни погасителни вноски, първите седем от които по 119.26 лв. и последна в размер 119.25лв., като всяка вноска била двукомпонентна- включваща главница и договорна лихва, с падеж на общото задължение 25.07.2020г.

Твърди се, че П. направил само една от тях и преустановил плащанията, поради което и след като падежирали всички вноски, банката се обърнала за съдействие към съда, който й издал заповед за изпълнение, незабавно, а и изпълнителен лист, с която на мъжа било разпоредено да заплати на Ти Би Ай главница в размер на 759.48лв., ведно със законната лихва от 21.09.2020г. до изплащането й; договорна лихва в размер 75.33лв.; обезщетение за забава за просрочени плащания в размер 80.82лв. и разноски от 150лв. След това листа бил образуван в изпълнително дело, но кредитора получил от съда указание да предяви искове за вземанията си по него, с които да установи съществуването им, тъй като ответника не бил намерен и поради това заповедта му е била връчена в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от 15.06.2022г. Ти Би Ай 1 цедирало тези си вземания, наред с много други, от други длъжници, на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ООД, което предявява въпросните искове, претендирайки съда с решението си да приеме, че А. М. му дължи горните суми. Претендира и разноски- сторени както в заповедното, така и в настоящото, исково, производство.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не бе депозиран. Той и не се яви, а и не бе представляван, на проведеното съдебно заседание. В него не взе участие и процесуален представител на ищцовото дружество, но чрез такъв по пълномощие бе представено писмено изявление/становище, с което исковете се поддържат.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от документа, представляващ листи №№ 5-9вкл. от материалите по делото, на 23.11.2019г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД и А. М. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който му се предоставя такъв в размер на 857.96лв., а срока на договора е 25.07.2020г. Съгласно чл.8 от договора, кредита е целеви- за закупуване на телевизор, марка Филипс, на стойност 809.10лв. Договорено е годишния лихвен процент да е 29.06, а годишния процент на разходите- 32.73. Предвидено е кредитополучателя да закупи и плати пакет услуга на стойност 47.25лв. и друг пакет услуга на стойност 1.61лв.

Така общата стойност на кредита е 954.07лв. Предвиден е и погасителен план, съгласно който връщането на кредита следва да се осъществи със седем месечни вноски от по 119.26лв. и осма, на стойност 119.25лв.

Част от доказателствата е Сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити за закупуване на стока и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.... Съдът ще отбележи единствено, че текста на този документ е невероятно подробен и неприемливо разтеглив.

Видно от дубликата на служебен бон- л.№ 16 от делото, издаден от „Технополис България“ЕАД, от този търговец е закупен LCD телевизор Филипс на стойност 809.10лв.

С Договор за продажба на вземания от 15.06.2022г., Ти Би Ай продава на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ООД свои вземания по потребителски кредити, сключени с физически лица- потребители, които са индивидуализирани в Приложение №1 към договора.

Сред тях, на позиция 3542, са и тези от А. М. И. по процесния договор за кредит, видно от извлечението от Приложение №1.

Документите, представляващи листи №№ 23-29вкл. от материалите по делото съда няма да обсъжда, защото те са представени за доказване уведомяването на кредитополучателя за прехвърляне на задълженията му от стария на новия кредитор. Съдът няма да обсъжда тези документи, защото факта, за който са представени, е без значение за делото.

Видно от материалите по приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2980 по описа на СлРС за 2020г., то е образувано по заявление по чл.417 от ГПК на Ти Би Ай... Така също, съда е издал заповед за незабавно изпълнение- № 260041/ 24.09.2020г., с която на А. М. П. е разпоредено да заплати на дружеството главница в размер на 759.48лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.09.2020г. до окончателното й изплащане; договорна лихва за периода 25.01.2020г.- 25.07.2020г. в размер на 75.33лв. и обезщетение за забава за периода 25.01.2020г.- 25.07.2020г. в размер 80.82лв., а също и разноски от 150лв. Мъжът обаче не е бил намерен и поради това заповедта му е връчена в усл. на чл.47 ал.5 от ГПК, което има за задължителна последица указания на съда към заявителя да установи съществуването на вземанията си по нея в исков процес. Това е сторено, своевременно, с предявяването на исковете, предмет на настоящото дело.

2

Тези факти налагат следните правни изводи:

Предявени са установителни искове, целящи установяване съществуването на парични вземания, за които вече е издадена заповед за изпълнение. Те са предвидените в чл.чл. 415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК и са депозирани пред съда, тъй като кредитора по тях е получил указания за необходимостта от това от заповедния съд.

Така е, защото между търговско дружество и ответника е бил сключен договор, по силата на който то предоставя на последния кредит, който е целеви- за закупуване на конкретно избрана от кретидополучателя вещ. В случая тя е цветен телевизор, LCD, марка Fhilips, като сумата, представляваща стойността му, кредитора не предава в брой на кредитополучателя, а направо превежда на магазина, от който се закупува вещта. В случая кредитора е изпълнил това си задължение, тъй като телевизора е закупен, което се установи от представения от ищеца касов бон, издаден от „Технополис България“ЕАД. Впрочем, ответника не оспорва тези факти. С това за последния се е активирало задължението да върне кредита, което той трябва да стори на няколко вноски- съгласно погасителен план, част от съдържанието на процесния договор. Той обаче не е направил това. Съдът приема за доказана липсата на изпълнение, защото в тежест на П. бе, но той не ангажира никакви доказателства, да докаже, че е платил, т.е. върнал дължимото. Ето защо съда приема за вярно ищцовото твърдение за липса на негови престации, с изключение на първата, чието даване ищеца признава. Т.е., ответника дължи главница по седемте ненаправени от него вноски.

От друга страна, с процесния договор е била уговорена възнаградителна лихва за кредитора- предвидена е в чл.8 от същия. Тя, също като главницата, трябва да се изплаща на вноски. Впрочем, главницата и тази лихва образуват общото задължение, за което е съставен погасителния план в т.11.2 от договора, като вноските са анюитетни- с всяка се погасяват съответни части както от главницата, така и от възнаградителната лихва. Тъй като ответника, в чиято тежест бе това, не ангажира доказателства да е правил предвидените в договора вноски, с изключение, както вече се спомена, на първата от тях, призната от ищеца, то и той дължи останалите . Т.е., освен главницата дължи и възнаградителната лихва по седем ненаправени от него вноски.

След като не е направил дължимите от него вноски, П. очевидно е изпаднал в забава.

За вредите от нея кредитора има право- както е предвидено в закона, но и в процесния договор – т.9.4. Ето защо се налага извода, че кредитора има и третото от търсените в това дело парични вземания. Ответникът не оспорва и това задължение, вкл. и по размер.

Всички тези свои вземания кредитора по процесния договор за кредит е прехвърлил, с договор за цесия, на настоящия ищец. Това той е сторил след като за тях вече се е бил снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изп.лист.

Установи се -от ангажирани от този нов кредитор доказателства- Договор за продажба на вземания от 15.06.2022г. и Приложение №1 към него, че сред тях са и тези от А. М. П. по процесния договор за кредит.

Без значение е за делото, предвид въведените в него факти и твърдения, съотв. и липсата на възражения от ответника-длъжник, достигнало ли е или не изявление/уведомление до него за промяната на кредитора му.

Този изход на делото предопределя и разрешаването на въпроса за разноските. Такива се дължат на ищеца- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, при това в пълен размер, и то както в настоящото исково производство, така и сторените в предхождащото го заповедно. Те в последното са толкова, колкото са посочени в издадената в него заповед за изпълнение150лв. В настоящото дело са също 150лв.- заплатена, по указание на съда, държавна такса за образуването му.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд

3

РЕШИ:

ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК за УСТАНОВЕНО, че А. М. П. с ЕГН **********, от с.Горно Александрово, Сливенска обл., ул.“Капитан Петков войвода“ № 24 дължи на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, с ЕИК 201257149, със седалище гр.

Варна и със съдебен адресат адв.Н. М. от САК, последната на адрес: гр.София, „Рачо Петков Казанджията“№4, ет.6 сумите, за които е издадена, в производството по ч.гр.д. № 2980/2020г. на СлРС, в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с ЕИК 131134023, заповед за изпълнение- № 260041/ 24.09.2020г.

Титуляр на вземането е „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, с ЕИК 201257149, тъй като вземанията по заповедта, наред с още други вземания на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, с ЕИК 131134023 са прехвърлени, с С Договор за продажба на вземания от 15.06.2022г.

ОСЪЖДА А. М. П. с ЕГН ********** да заплати на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, с ЕИК 201257149 на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното производство- ч.гр.д. № 2980/2020г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете в настоящото гр. д. № 2819/2023г. на СлРС, т.е. в пълен размер – 150 лв. /сто и петдесет лева/.

ОСЪЖДА А. М. П. с ЕГН ********** да заплати на „ИНОВАТИВНИ

ФИНАНСИ“ ООД, с ЕИК 201257149 на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в исковия процес, развил се в настоящото гр.д. № 2819/2023г. на СлРС- 150 лв. /сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок, течащ за всяка от страните от момента, в който й бъде връчено.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4