Решение № 403 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502833 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261332/18.04.2021г., постановено по гр.д.№ 11235/2018г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, са уважени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 и чл.86 ЗЗД, като Л. Л. З. е осъдена да заплати в полза на К. И. З. и Д. А. З. сума в размер на 6969,33 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от 17.08.2013г. до 15.022018г., получени за недвижим имот, представляващ апартамент № 2, с адрес София ул.***“ № ***, партерен етаж, с идентификатор 68134,103.42.1.2, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 20.08.2918г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1233,27 лева лихви за забава за периода от 17.08.2015 г. до 20.08.2018г. и направените по делото разноски в размер на 133,33 лева.

Със същото решение Д. А. П. е осъдена да заплати на К. И. З. и Д. А. З. сумата от 34 841,66лева- обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от 17.08.2013г. до 15.02.2018г. за недвижим имот, представляващ апартамент №2, с адрес гр.София, ул."***" № ***, партерен етаж, с идентификатор ***, както и сумата от 6166,38 лв. лихва за забава за периода от 17.08.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018г. до окончателното й плащане, а на осн.чл.78 ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 666,66лева.

1

Присъдени са разноски по реда на чл.78 ал.6 ГПК, като Д. А. П. е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1640,30 лв., а Л. Л. З. държавна такса в размер на 328,06 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответницата по делото Л. Л. З..

Жалбоподателката-ответник Л. Л. З. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите в пълен размер. Изтъква факта, че с влязлото в сила на 15.02.2018 г. съдебно решение по гр.д.№74/1999 г. е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на ап.№2, намиращ се в гр.София, ул.***“ № ***. Безспорно, предварителният договор от 13.08.1997г., сключен между ищците, като купувачи и наследодателя й А. А. З. и синът му Д. А. З. е обявен за окончателен на 15.02.2018г. Твърди обаче, че целият анализ, направен в първоинстанционното решение по отношение на владението на имота, касае единствено ответницата Д. П.. Така например установено е, че Д.

П. е декларирала имота по чл.14 ЗМДТ; че с нотариална покана от 10.07.2008г. ищците са поканили Д. М. /впоследствие П./ да заплаща месечна сума за неправомерно ползване на апартамента, връчена й лично. Отново от Д. П. и С. П. е поискано да заплащат наем за ползвания апартамент. Цитирана е фактура, издадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която получател е отново Д. М., посочен е списък на дължими суми от собствениците на етажната собственост за почистване на стълбите и ел.енергия. Цитирано е изп. дело №20197880400146, по което длъжници са Л. З. и Д. П., че е извършен опис и оценка на движими вещи, за което нито тя лично не е уведомявана и не е присъствала. По делото няма нито едно доказателство, че Л. З. в който и да било момент е владяла и/или ползвала апартамента. Игнорирано е обстоятелството, че първоначално в производството по гр.д.№74/1999г. като ищци са конституирани А. З. и Д. З., които не са сключили окончателния договор в предвидения 10-месечен срок - до 13.06.1998г., въпреки че и двамата все още са били живи към този момент и затова искът по чл.19 ЗЗД е предявен срещу тях. ИМ е подадена срещу А. и Д. З. на 26.06.1998г. и едва след смъртта им, тя и другата ответница са конституирани в производството по делото. Запазеното право на ползване е погасено със смъртта на А. З., но от това не следва, че е възникнало задължение за нея за предаване на владението върху имота. Вещно-транслативният ефект на собствеността върху имота, част от който е и владението върху него, е настъпил едва с влизане в сила на съдебното решение и обявяване на предварителния договор за окончателен. В конкретния случай това е 15.02.2018г. Претенциите на ищците преди тази дата /съгласно уточненията от 17.08.2013г. до 15.02.2018 г,/ са недопустими, а по същество неоснователни и незаконосъобразно са уважени с решението. Твърди още, че тя живее постоянно в Германия вече повече от 40 години, а в България не е идвала от 2006 г., преди това е идвала само за много кратко време, за да гостува на близките си и никога дори не е отсядала в апартамента на ул.***“ 46, поради което недопустимо и неоснователно искът е насочен срещу нея и незаконосъобразно е уважен от съда. Обстоятелството, че искът по чл.19 ЗЗД е воден от ищците срещу нея и другата ответница Д. А. П. по никакъв начин не 2 установява пасивната й легитимация в настоящото производство. Претенцията на ищците касае ползването на апартамента, което е осъществявала единствено другата ответница.

Претендират разноски.

Въззиваемата страна К. И. З. и Д. А. З. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че не оспорват факта, че Л. З. не е ползвала имота, но с активното си, по същество перманентно недобросъвестно участие по делото, тя съдействала на племенницата си Д. П., безпрепятствено да ползва жилището/л.155/, като ги възпрепятства своевременно да получат собствеността, с което е причинила огромни загуби във вид на пропуснати ползи от неполучени наеми. Самият факт, че даже и след 20 години, сключеният с роднините й предварителен договор е обявен за окончателен е доказателство, че тя неоснователно, в нарушение на самия договор, недобросъвестно се е противопоставяла на своевременното му обявяване за окончателен, в което се състои вината й за претърпените огромни загуби и тяхното обедняване, дало основание на СГС правилно да разпредели отговорностите съобразно квотите на ответничките, т.к, първоначално неправилно приетата тяхна солидарна отговорност не касае разпоредбата на чл.56 ЗЗД. Намират за доказано вредоносно за тях неизпълнение на договор по който те са правоприемници, неуместно оправдано, като тяхно право на защита, твърдението, че понеже не са собственици и поради това те им дължат наеми е неоснователно. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д. А. П. намира жалбата за напълно основателна и моли решението да бъде отменено. Счита за многобройни допуснатите нарушения в неправилното, незаконосъобразно и необосновано съдебно решение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 вр.чл.82 и чл.86 ЗЗД, след молби-уточнения, че отговорността се претендира на договорно неизпълнение на задължението на продавачите да предадат владението върху недвижимия имот - предмет на предварителен договор.

Ищците К. И. З. и Д. А. З. твърдят, че на 13.08.1997г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот със съседите им А. А. З. и Д. А. З. за закупуване на собственото им жилище, представляващо апартамент №2, намиращ се в гр.София, ул."***" № ***, партерен етаж, с идентификатор ***., като продавачите си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване върху него. След изтичане на уговорения срок по вина на продавачите не е сключен окончателен договор, поради което на 26.06.1998г. предявили иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, по който е образувано гр.дело № 74/1999г. на СГС.

Междувременно в хода на производството продавачите починали и са заместени по реда на чл.227 ГПК от техните наследници, в лицето на ответниците Л. Л. З. и Д. А. М. /П./. След 20 години съдебно производството, делото приключило с влязло в сила решение на 15.02.2018г., с което предварителният договор е обявен за окончателен, а решението по 3 тяхна вина е вписано на 25.06.2018г. От датата на влизане в сила на решението, ищците станали собственици на недвижимия имот, който прехвърлили на сина си Г. Г. П. на 18.07.2018г. През цялото време, докато продължавал съдебният процес, ответниците били във владение на имота, което обуславя правният им интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като с действията си ответниците им попречили да влязат във владение на закупения апартамент. Излагат твърдения, че Д. П. владее процесния недвижим имот от 20 години, което се установява от това, че е получавала нотариални покани, на адреса на имота. Считат, че след смъртта на А. З. на ********г. трябвало да влязат във владение на апартамента, поради което претърпели вреди под формата на пропуснати ползи от неполучени наеми в размер на 41 810 лв. за периода от 17.08.2013г. до 15.02.2018г.-датата на влизане в сила на решение № 798/05.02.2015г. по гр.дело №74/1999г. на СГС.

Уточняват, че вредите които са понесли са на договорно основание, поради неизпълнение на т.3 от предварителния договор от 13.08.1997г. и се изразяват в пропуснати ползи наемите, които биха получили, ако владението бе своевременно предадено. За изпълнението на тези задължения ответниците са поканени за доброволното им плащане с покани от 10.07.2008г. и 10.05.2018г. Претендират от Д. П. при наследствена квота от 5/6 и от Л. З. при наследствена квота от 1/6 заплащане на обезщетение да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 41 810 лв. обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми за периода от 17.08.2013г. до влизане в сила на решение № 798/05.02.2015г. по гр.д.

№74/1999г. на СГС, както и сумата от 7399 лв. лихва за забава за периода от 17.08.2015г. до 20.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното плащане на сумата, като предявяват, съобразно наследствените им права - 5/6 за Д. П. и 1/6 за Л. З..

Претендират разноски.

Ответницата Д. А. П. оспорва исковете. Твърди, че сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не прави ответниците собственици, както и че не е обитавала имота през процесния период. Оспорва истинността на документите, за които се твърди, че изхождат от Общото събрание на ЕС.

Ответницата Л. З. -К. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е живяла в България, считано от 2006г., още по-малко в процесния недвижим имот.

От фактическа страна се установява, че на 13.08.1997г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент № 2 с адрес гр.София, ул.***" № *** с идентификатор ***, между К. И. З. и Д. А. З., в качеството им на купувачи, и А. А. З. и Д. А. З., като продавачи. Договорена е цена от 4 286 7400 лева с равностойност от 23 000 щатски долара по фиксинга за деня, която сума купувачите са платили на продавачите при подписване на договора. В чл.2 е предвидено, че продавачите си запазват правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно. В чл.3 продавачите декларират, че продават имота чист от всякакви тежести и се задължават да снабдят купувачите с нотариален акт за собственост в десетмесечен срок, считано от деня на сключване на предварителния договор и се задължават до сключване на окончателния 4 договор да не продават или ипотекират имота. Падежът за сключване на окончателен договор е определен на 13.06.1998г.

С оглед факта, че окончателен договор не е бил сключен в рамките на договорения падеж 13.06.1998г. е депозиран иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, който е уважен респ. договорът е обявен за окончателен, видно от влязло в сила на 15.02.2018г. решение от 15.05.2015г. по гр.д. № 74 /1999г. по описа на СГС, ГО, 20 състав. ИМ е вписана на 20.07.1998г. От съдържанието на влязлото в сила решение се установява, че Д. З. е починал на ********г., а баща му А. З. е починал на ********г. Единствен наследник на Д. З. е баща му А. З., а негови наследници по съребрена линия респ. са дъщерите на неговия брат Л.- А. Л. З. и Л. Л. К.. А. Л. З.. е починала на 24.11.2000г. и е оставила за свой единствен наследник дъщеря си Д. А. П..