Решение № 2654 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2654 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330115830 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 825372330, със седалище и адрес на управление: с. Мокрен, общ. Котел, обл.

Сливен, ул. „Георги Гавазов“ № 33, чрез адв. М. против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, с което се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 477,04 лв. с ДДС по фактура с № ***************** г. оригинал, представляваща сбора от сумите 362,38 лв. с ДДС за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, собственост на ищеца - ***************** намиращ се в община Родопи и сумата от 114,66 лв. с ДДС, представляваща цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа за м. февруари 2022 г., заплатена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от входирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът извършва дейност по производство, съхранение и търговия със замразени хранителни продукти от животински и растителен произход и отдаване под наем на хладилни площи и камери на територията на ** като същият е потребител на 1 електроенергия относно притежавания обект с ** находящ се в **.

Твърди се, че обектът е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на доставяната ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Това се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно мачтов трафопост – командна кабина и ел. провод 20 kV, разположен в ** производствени и обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП на *****************, ** като същият се стопанисвал и поддържал от ищеца. Излага се, че ищецът е собственик на мачтовия трафопост от 20 kV, като същият бил изпълнен в съответствие с издаденото разрешение за строеж и бил въведен в експлоатация и присъединен към електропреносната мрежа.

Излага се, че ответникът няма качеството на собственик на съоръжението. Същият не участва в стопанисването на същото, като до настоящия момент ползва трафопоста за преобразуване от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия ниско напрежение по кабелни линии ниско напрежение на ищеца през неговия имот и до други потребители, с които ищецът твърди да има сключен договор за наем без ответникът да заплаща съответна сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии ниско напрежение.

Ищецът сочи още, че въпреки че ответникът не е собственик на съоръжението, ползва същото без да заплаща за това и начислява такса за пренос ниско напрежение, които са част от фактурите.

Ищецът излага, че е заплатил на ответника всички суми, по всяка една от издадените от ответното дружество фактури, както и конкретно претендираната в настоящото производство сума в размер на 477,04 лв. с ДДС. Според ищеца паричната сума от 477,04 лв. не следва да бъде събирана, тъй като техническите съоръжения, с които се осъществявало преобразуването били собственост на ищеца, а уредите за измерване на електроенергия за крайния потребител, били монтирани в трафопост, също собственост на ищеца, с оглед на което излага, че процесната сума не следва да бъде претендирана от страна на ответника. С оглед на изложеното, моли предявеният осъдителен иск да бъде уважен като основателен, като претендира и законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на ответника „Електразпределение Юг” ЕАД, в който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Претендира се, че сумите, вписани във фактура с № ***************** г., предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметка на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът „Електроразпределение Юг” ЕАД е предявил срещу третото лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 2 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на „Електроразпределение Юг” ЕАД сумата от 114,66 лв., начислени с фактура № ***************** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски, включително и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор на исковата молба от третото лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с което се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения обратен иск. Излага се, че ищецът „Богалита трейд” ООД дължи заплащане на цената за достъп до и пренос на електрическа енергия през преносната мрежа на нормативно, а не на облигационно основание по реда на ПТЕЕ.

Излага, че съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 2 от Правилата, клиентите и производителите, присъединени директно към преносната мрежа заплащат и цената за достъп до и пренос през електропреносната мрежа на основание сключения договор с оператора на преносната мрежа. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД. За да бъде уважен същият иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми. В тежест на ответника е да установи основанието за заплащането им, както и право да ги задържи.

С Протоколно определение от 10.07.2023г., в което е обективиран доклада по делото, като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че ищецът е потребител на услугите, предоставени от ответника по силата на сключен между тях договор за обект ***************** находящ се в *****************, който обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежението и измерването на електрическа енергия за процесния период е извършено на ниво ниско напрежение. както и, че ищецът е заплатил на ответника сумата, начислена по процесната фактура.

По обратния иск, съдът приема за безспорно в отношенията между страните, че ищецът е заплатил на ответника претендираната сума, представляваща цена за достъп и пренос до и през електропреносната мрежа, начислена по процесната фактура, като носител на лиценз за предоставяне на услугата по пренос и достъп до и през електропреносната мрежа.

Спорно по делото е обстоятелството по кои цени следва да се определя цената за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и цената за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа.

3

Във връзка със спорните въпроси по делото е допусната съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице – ** заключението по която се кредитира, като обосновано, компетентно и добросъвестно изготвено. От същата се установява, че доставяната на ищеца електроенергия по електроразпределителната мрежа на ответника е средно напрежение, която се трансформира от съоръжения на ищеца в ниско напрежение. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ – при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В случая, обаче, от СТЕ се установява, че мястото на измерване на консумираната ел. енергия в процесния имот през процесния период не съответства на това законово изискване, доколкото измерването се прави на страната на ниско напрежение, а ответникът доставя на ищеца електрическа енергия – средно напрежение и следва именно тя да се измерва, а не трансформираната от ищеца. Ответникът е начислил за процесния период електрическа енергия по цени на ниско напрежение.

С оглед на тези констатации вещото лице е посочило, че приложената във фактура № *****************г. цена за пренос до обект ниско напрежение с ИТН **** е 7982, 76 квтч. * 0,03783 лв./квтч. и е с 222, 63 лева по – голяма от цената за пренос до обект средно напрежение, която е 7982, 76 квтч * 0,00994 лв./квтч.

От правна страна се намира, че за ищеца, като потребител на електрическа енергия, е налице задължение за заплащане на такса за пренос по утвърдените от ДКЕВР цени, изчислявана на база количеството използвана електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа и за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Както се посочи плащането на цената за пренос на електрическа енергия от своя страна е обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване в съответствие с техническите изисквания - мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа /в този смисъл Определение № *** г. по т.д.128/2019 г. по описа на ВКС, Определение № *** г. по т.д. 97/2020 г. на ВКС/. Предвид безспорното установеното, че през процесния период ищецът е бил свързан към разпределителната мрежа средно напрежение, чрез кабелен преход 20 кV до притежавания от него трафопост, от който се преминава към мрежа ниско напрежение, като въпреки това измерването на количеството електрическа енергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, се налага извод, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща 4 начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.

По този начин за процесния период по фактура № *****************г. е надвнесена от ищеца сума в размер на 222, 63 лева, представляващи разликата между цената за ниско напрежение и цената за средно напрежение.

Цените са заплатени с ДДС, видно от представената фактура и разписка за платени суми.

По отношение на платените от ищеца суми за цената за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, вещото лице по приетото по делото заключение от **** В. Ш. по съдебно- счетоводна експертиза /л. 122/, което се кредитира, като компетентно изготвено и обосновано, дава заключение, че тази цена е фиксирана и не зависи от напрежението, дали е ниско, средно или високо. Дължимостта на тази цена е предвидено в чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/, цената се заплаща на оператора на електроразпределителната мрежа, който от своя страна я заплаща на независим преносен оператор, какъвто е третото лице – помагач на ответника.

Няма спор, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа, поради което и дължи цената за пренос и достъп през нея. От заключението по ССчЕ се установява, че тази цена е определена и начислена правилно, като е съобразена с действащото за процесния период Решение на КЕВР Ц-27 от 01.07.2021 г., определящо нейния размер. С оглед изложеното по делото ответникът доказа основанието за начисляване на цената за достъп през/до електропреносната мрежа, поради което платената от ищеца сума по нея е дължимо платена и не подлежи на връщане. Следователно този иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.