Решение № 115 от 16.05.2018, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 115 гр.Кюстендил, 16.05.2018год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело №329 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба на Л.М.Н. с

ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, ІІ група, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”– гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00лв., претърпени вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора в гр.Бобов дол, изразяващи се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение през периода м.ноември – м.декември 2016г. Ищецът твърди, че през м. октомври 2016г. е почувствал болки в зъбите и е посетил стоматологичния кабинет към Медицинския център в затвора; че стоматологът д-р П. го е прегледал и го е уведомил, че за да установи кой е болният зъб и какво лечение да предприеме, се нуждае от рентгенова снимка, за която следва да се заплати сумата от 4,00лв.; че тъй като не е разполагал с посочената сума е потърсил пари от други лишени от свобода лица, през което време /около два месеца/ е търпял силни болки, но при посещенията при зъболекаря - около 4-5 пъти, последният е отказал лечение, вкл. и да извади болния зъб, а е давал само аналгин и беналгин за облекчаване на болките; че в края на м. декември 2016г. парите за рентгеновата снимка са предоставени от лишения от свобода Т.Т., но поради силна зъбна болка е конвоиран по спешност в извънработно време на 30.12.2016г. до стоматолог в гр.Дупница, който е установил абсцес и е извадил зъба. Горните действия и бездействия на служители в затвора –гр.Бобов дол, конкретно на зъболекаря и на инспектора СДВР, ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му причинени душевни болки, страдания и унижение. Ищецът иска присъждане на обезщетението ведно с лихва за забава.

В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявената претенция, като счита същата за доказана, включително претърпените неимуществени вреди.

Ответникът

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, чрез процесуалните си представители ст. юк М. В. и ст. юк Д. Й., изразява становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при затвора гр. Бобов дол; че на същия е проведено своевременно и адекватно стоматологично лечение, с което е изпълнено задължението за предоставяне на медицинско обслужване и липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, както и на елементите от фактическия състав на отговорността по 284 от ЗИНЗС. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

Заключението на прокурора е, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора. Приема се, че са предоставени необходимите медицински грижи за стоматологичното здраве на лишения от свобода Л.Н..

Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

От фактическа страна се установява, че ищецът Л.М.Н. е постъпил в затвора - гр.Бобов дол на 13.10.2014год. и е зачислен във ІІ група. Същият не работи и не получава трудово възнаграждение. За периода 01.10. - 31.12.2016г. по сметката на ищеца липсват средства, като на 27.12.2016г. в същата е постъпила сума в размер на 4,00лв.

– трансфер от лишения от свобода Тактаков.

Видно от приложени по делото извлечения от болничната книга /амбулаторен журнал/, водени в МЦ, на 24.10.2016г. Н. е посетил лекаря поради оплаквания от болки в горна задна челюст в ляво, а отразеният резултат от прегледа е за интактни зъби, за рьо графия. Последващи отбелязвания за посещения на лицето в МЦ до края на 2016год. липсват.

Видно от копие от регистрационен дневник, изпратено с писмо вх.№675/07.02.2018г. от д-р К./л.77 и 78 от делото/, на

30.12.2016г. ищецът е посетил стоматологичният кабинет на лекаря, който е установил диагноза „зъбен абсцес“ и е извършил екстракция на горен шести зъб в ляво, като му е предписал аналгетици и антибиотик.

Видно от медицинска справка от 12.12.2017г. на директора на МЦ в затвора – гр.Бобов дол д-р Ч. и на стоматолога към МЦ д-р П. /л. 53/, ищецът е имал болкови оплаквания в областта на горната челюст вляво, по повод на които е прегледан в стоматологичния кабинет на затвора на 24.10.2016г., като при прегледа е установено интактно съзъбие, липса на кариозност на 26,27, 28 зъби / мястото на болката/ и болката не е локализирана в конкретен зъб, поради което за уточняване на диагнозата и определяне на терапевтичното поведение, д-р П. е назначил зъбна снимка, каквато не е направена поради липса на средства от лишения от свобода, който не се е явил в последващия период в стоматологичния кабинет, но междувременно поради появила се остра зъбна болка е бил конвоиран по спешност в извънработно време на 30.12.2016г. до стоматолог в гр.Дупница – д-р Карастоянов, който е установил зъбен абцес на 26 зъб и е извършил екстракция на същия.

Във връзка със спорните фактически обстоятелства съдът е събрал и гласни доказателства, като по искане на страните в съдебното производство са разпитани свидетелите Д.М. - лишено от свобода лице и д-р Х.П.

– зъболекар на затвора. В показанията си свид. Д.М., твърди, че ищецът е посещавал зъболекаря на затвора във връзка с оплаквания от зъбобол, но не е получил лечение, тъй като лекарят е поискал да се направи снимка на зъбите за да може да ги лекува.

Свидетелят сочи, че е предоставял лекарства на ищеца, които са му давани от лекарите; че ищецът не е разполагал с необходимите пари /4 лева/ за снимката, поради което около 2-3 месеца е търпял силни болки, които са му пречели да се храни и да спи, докато в края на м. декември сумата е предоставена от друг лишен от свобода и Л.Н. е закаран в гр.Дупница при д-р Карастоянов, който е извадил болния зъб.

От показанията на свид. Х.П., се установява, че е извършил преглед на ищеца във връзка с оплаквания за болки в лявата горна половина на зъбите, при който преглед не е констатирал видими увреждания на зъбите и не могъл да локализира мястото на болката, която би могла да се дължи и на заболяване на венците „парадонтоза“; че за да се уточни диагнозата и да се назначи лечение, вкл. с екстракция на зъб, се е нуждаел от рентгенова снимка, която лишеният от свобода е следвало да заплати; че състоянието при прегледа на ищеца не е изисквало спешна намеса, поради което същият не е конвоиран в гр.Дупница за направа на снимка. Свидетелят сочи, че за период от два месеца е възможна промяна в състоянието на зъба, така че дефектът да стане видим, т.е. да отпадне необходимостта от рентгенова снимка; че ищецът му е показал извадения зъб, който е имал кариозен дефект, който не е бил видим, тъй като е засягал пространството между два зъба. По отношение документирането на прегледите, свидетелят д-р П. твърди, че извършените прегледи се регистрират в книга в МЦ, с изключение на случаите на „консултация“ под формата на разговор с пациента от вратата на кабинета, както е процедирал ищеца.

Като доказателство по делото е приет

Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при затвора – Бобов дол, утвърден от гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на 21.08.2012г., приет на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към МП. Съобразно относимите към казуса разпоредби на Правилника, методическото ръководство, координацията и контролът на дейността на МЦ се осъществява от ГДИН; че в МЦ се осъществява и дентално обслужване на лишените от свобода; че ординаторът – лекар по дентална медицина, отговаря за диагностично-лечебната дейност, като насочва лишените от свобода за специализирани лабораторни и апаратни изследвания, както и за специализирано лечение извън мястото за лишаване от свобода; че амбулаторните прегледи се регистрират в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата на заболяването и предписаното лечение, необходимите изследвания и манипулации.

Съдът е назначил съдебно – медицинска експертиза с вещо лице д-р К.Е. – лекар по дентална медицина. От изготвеното експертно заключение с вх.№1771/11.04.2018г., което страните не оспорват, а съдът счита за обективно и компетентно, се установява следното: съобразно медицинската документация по делото, на ищеца е извършен един преглед на 24.10.2016г. в стоматологичния кабинет в затвора, по повод болка в горната лява челюст в областта на 6,7 и 8 зъби /26,27 и 28/, при който не са констатирани кариозни изменения и зъбите са отбелязани като интактни / здрави/ , предвид което и съгласно медицинския стандарт, за изясняване на диагнозата са необходими параклинични изследвания – рентгенова снимка, извършването на която не се заплаща от НЗОК. Вещото лице сочи, че е възможно и често в стоматологичната практика се случва, един първоначален възпалителен процес, проявен само с болка и дискомфорт и без конкретна локализация, за период около два месеца да прерасне във видимо диагностициращ се при клиничен преглед абсцес, придружен със зачервяване, оток и силна болезненост, което състояние налага хирургическа намеса, вкл. с екстракция на зъба.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:

Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК.

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.

Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, доколкото този затвор е негова териториална служба /арг. чл. 12, ал.2 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.

Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия в периода м.ноември – м.декември 2016г., на длъжностни лица при ответника

/зъболекаря на затвора и инспектор СДВР/ , конкретно изразяващи се в непровеждане на своевременно и адекватно стоматологично лечение. Тезата си за това, че лечението е несвоевременно и неадекватно, ищецът обосновава със следното: отрича необходимостта от рентгенова снимка за уточняване на диагнозата и за провеждане на лечение при извършения преглед от д-р П. на 24.10.2016г., като счита, че същият е следвало да лекува или да извади болния зъб, каквото е било неговото желание и както впоследствие е направил д-р К.в кабинета си в гр. Дупница /вж. стр.2 от молбата от 27.10.2017г./; твърди, че е здравноосигурено лице, от което незаконосъобразно е поискано да заплати направата на рентгенова снимка, което счита като умишлено нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС /вж. стр. първа на молбата от 27.10.2017г./; поддържа, че му е отказвано необходимото лечение през периода от два месеца докато е търсил пари за извършване на рентгеновата снимка на зъба, като зъболекаря на затвора му е отказвал прегледи и му е предоставял само аналгетици срещу болката / вж. стр.2 от молбата от 27.10.2017г. и обясненията в с.з. на 06.03.2018г./. Горните действия и бездействия ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което са му причинени душевни болки, страдания и унижение, за които иска присъждане на обезщетение от ответната дирекция.