Решение № 54 от 13.07.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. ЛЕВСКИ, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20264410200115 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. С. Г. от гр.Б. против Наказателно постановление №26-0241-000029/23.04.2026г. на Началник Група в ОДМВР Плевен, РУ Б., с което на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро /400,01 лв./.

Наведен е довод, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като са нарушени материалноправни и процесуални правила при издаването му. Жалбоподателят твърди, че собственик на автомобила е дружество, което е сключило застраховка „Гражданска отговорност“ за срок от една година, като е поело задължение да заплати уговорената застрахователна премия разсрочено. Жалбоподателят – водач на автомобила, работи по трудов договор в дружеството, собственик на МПС, като получавайки автомобила същият е бил уверен, че за него има сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ и не му е било известно, че работодателят му вероятно е забавил заплащането на застрахователната премия, което би могло да доведе до прекратяване на застрахователния договор. Поради посоченото твърди, че не е имал знание, че извършва нарушение на КЗ. Изложени са съображения, че макар и формално извършеното от жалбоподателя деяние да 1 покрива признаците на нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са посочени, че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушения по КЗ, не се установяват причинени щети на хора или имущество или да е създаден риск за сигурността на движението, причината за извършване на нарушението е пропуск на собственика на автомобила, за който жалбоподателят като водач не е бил уведомен. Наведен е довод, че обществената опасност на деянието и на дееца не са завишени и следва да се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения.

Наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като не накаже нарушителя, а го предупреди, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Наведен е довод, че неприлагането на нормата на чл.28 ЗАНН от АНО е нарушени на закона, което обосновава отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата изразява писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.Е.М. – АК-Р., който поддържа изложените в жалбата доводи за несъставомерност на нарушението от субективна страна. Посочва, че от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят не е носил в себе си полицата за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като си е бил отбелязал последната дата на падежа, на която тази застраховка изтича, не е имал задължение да заплаща застрахователната премия, тъй като не е собственик на автомобила и не е имало как да узнае, че работодателят му е забавил плащането. Поддържат се доводите за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата Началник Група в ОД на МВР-Плевен, РУ Б., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните 2 съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Лек автомобил *** „***“ с рег. табели №*** е собственост на „Районна ветеринарна станция – Р.“ ЕООД.

Към 11.03.2026г. автомобилът бил без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ поради незаплащане на дължима вноска по застрахователната полица.

На 11.03.2026г., около 13,38 часа, процесният лек автомобил бил управляван от жалбоподателя К. С. Г. в гр.Б., по ул.“***, на изхода на града, в посока площадката на АЕЦ Б.. По същото време свидетелите Д. Б. Б. и Б. П. Б.

– полицейски служители при РУ - Б., изпълнявали служебните си задължения по контрол движението по пътищата, като спрели автомобила за проверка. В хода на реализираната проверка, при направена справка било установено, че за автомобилът няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което и служебно била прекратена регистрацията му след постъпило уведомление от Гаранционния фонд в КАТ.

Свидетелят Д. Б. Б. съставил на водача К. С. Г. АУАН сер.GA №4932002/11.03.2026г. за извършено на 11.03.2026г. нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

На основание съставения акт за установяване на административно нарушение на 23.04.2026г. административно-наказващият орган Началник Група в ОДМВР Плевен, РУ Б. издал обжалваното Наказателно постановление №26-0241-000029/23.04.2026г., с което на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането било наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро /400,01 лв./.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. Б. Б. и Б. П. Б., както и от писмените доказателства – АУАН сер.GA №4932002/11.03.2026г., Наказателно постановление №26-0241000029/23.04.2026г.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен материал, изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица. Изложените от свидетелите факти се подкрепят напълно от 3 приобщените по делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събрания по делото доказателствен материал. Не е спорно между страните, че жалбоподателят е осъществил деянието от обективна страна.

Съгласно чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Посочената норма е едновременно материално-правна и санкционна такава – съдържа както правилото за поведение – забрана за управление на МПС, на което водачът не е собственик и за което няма валидна застраховка, така и санкцията, която се налага за нарушаването му.

Спорно е дали нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е осъществено от субективна страна. Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за несъставомерност на деянието от субективна страна, основаващи се на това, че собственик на автомобила е работодателят на санкционираното лице и получавайки го същият е бил уверен, че за него има сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ и не му е било известно, че работодателят му е забавил заплащането на застрахователната премия, което би могло да доведе до прекратяване на застрахователния договор.

Съдът намира, че нарушението е осъществено от субективна страна, при форма на вината непредпазливост. Разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ вменява задължение именно на водачите, които не са собственици на съответното МПС, да се уверят, че за него има действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и само при наличие на такава да управляват автомобила. Като водач на процесното МПС жалбоподателят е 4 бил длъжен и е могъл да се увери, че по отношение на същото е налице действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но въпреки това е управлявал автомобила без да провери наличието на такава. По делото не се установяват обстоятелства, представляващи извинителна причина, обективна невъзможност за извършването на такава проверка, включително за заплащане на дължимите се вноски при застрахователен договор, сключен при разсрочено плащане на застрахователната полица. Именно обратното се установява и от показанията на свидетелите – полицейски служители извършили проверката, съгласно които водачът е знаел, че полицата е със разсрочено плащане и документите за това са се намирали в него, като се е подвел от крайния срок, за който е сключен застрахователния договор. Посочената грешка не представлява извинителна такава, която да води до несъставомерност на деянието от субективна страна.

Съдът намира, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Горните обстоятелства не представляват и смекчаващи отговорността такива, доколкото както вече беше посочено задължение именно на водача, който не е собственик на автомобила, е да се увери в наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ преди да предприеме управление. Посоченото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид, не са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, включително във връзка с това, че автомобилът е собственост на работодателя на водача /работодателят да не е бил предоставил достъп до документите, въпреки установяване липсата на застраховка водачът да е следвало да изпълни нареждане на работодателя да го управлява или др./.

Останалите посочени от защитата обстоятелства – че водачът не е санкциониран за други нарушения по КЗ, не са причинени щети на хора или имущество или създаден риск за сигурността на движението, също не представляват многобройни или изключителни такива, а последното е и ирелевантно с оглед на обстоятелството, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е такова на формално извършване.

Предвид на изложеното, законосъобразно жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Наложеното административно наказание глоба е във фиксирания в санкционната разпоредба размер. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№26-0241000029/23.04.2026г. на Началник Група в ОДМВР Плевен, РУ Б., с което на К.

С. Г., ЕГН:**********, с адрес: гр.Р., ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро /400,01 лв./, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.