Акт от 27.02.2020, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 / 27.2.2020г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На тридесети февруари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….………… А Н дело номер...11...............по описа за...............2020................година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от ЗК Житен край село Екзарх Антимово , Община Сунгурларе , обл. Бургас представлявано от Р.И.Р.- председател против наказателно постановление № 470664- F 491164 от 16.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание посочено по-горе , като същият в жалбата си твърди , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , но твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-горе редовно призован за него се явява лично неговият процесуален представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .

За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно неоснователна..

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя ЗК Житен край село Екзарх Антимово , обл. Бургас наказателно постановление № 470664- F 491164 от 16.10.2019 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. № F 491164 от 07.06.2019 година срещу ЗК Житен Край който констатира за извършено административно нарушение на дата 05.06.2019 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при извършена оперативна проверка в 10.55 часа в обект магазин – ведомствена бензиностанция

Житен край находящ се в село

Екзарх Антимово , Община Карнобат на ул.

Първи май № 1 – стопански двор , стопанисван от ЗК Житен край се установило , че за дати – 16.05.2019 г. , 17.05.2019 г. , 20.05.2019 г. , 21.05.2019 г. , 22.05.2019 г. , 23.05.2019 г. , 27.05.2019 г. , 28.05.2019 г.

29.05.2019 г., 30.05.2019 г. и

31.05.2019 г. няма отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден в който в електронната система с фискална памет са регистрирани зареждания на течни горива , с което е била нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева.

Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – протокол за извършена проверка

№ 0348392 от 05.06.2019 година ,ведно с приложенията към него - контролна лента за електронен носител, служебни бонове и фискални бонове , декларация от лице работещо по трудово правоотношение от 05.06.2019 г. , дневен отчет на ФУ , както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Д.У. , който се явява очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по делото, включително и се признава от жалбоподателя в жалбата му . Следователно въз основа на събраните по делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспорва в съдебно заседание , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание.

Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и то в случая се явява наказуемо, като и затова адм. наказващия орган правилно е процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.

2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.

Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези му горепосочени части е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС , като тук липсва твърдяното от жалбоподателя несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената правна норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление .

Жалбоподателят твърди освен това в жалбата си , че в случая е налице необходимостта от приложение от страна на съда на нормата на чл. 3 ал.2 от ЗАНН впоследствие с изменение на нормата на чл. 39 ал.1 от Наредба № Н – 18 / 2006 г. , но съдът намира, че и така променената правна норма на чл. 39 ал.1 от горепосочената наредба в Д.В. бр. 52 от 02.07.2019 г. изисква задължение да е налице отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден в който в електронната система с фискална памет са регистрирани зареждания на течни горива. Затова така посоченото основание и искането за отмяна на процесното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и затова процесното наказателно постановление не следва да бъде отменяно .

Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за

„ маловажност „ по смисъла на чл.

28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.

Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС , което гласи , че когато това адм. нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане на адм. наказание – имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. на юридически лица , като в случая правилно адм. наказващия орган като е счел , че е налице това обстоятелство му е наложил съответното адм. наказание в минималния размер .

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло от настоящия съд.

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 470664-

F 491164 от 16.10.2019 година издадено от Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в

Централно управление на Национална агенция за приходите против ЗК