Определение № 967 от 14.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. Бургас, 14.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20232100201091 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода И. И. П.

ЕГН ********** от гр.*********, област Бургас, понастоящем в Затвора - Бургас, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, в размер на 2 (два) месеца и 11 (единадесет) дни, от общото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, наложено му с Определение № 1227 от 13.12.2022г., постановено по НЧД № 1416/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от 30.12.2022г.

В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага съображения, че за изтърпяната част от наказанието целите на наказанието не са изпълнени в необходимата степен, при осъдения не се наблюдава позитивна промяна с оглед запазване показателите за риск от рецидив и вреди в рамките на средните стойности. Осъденият не приема изцяло отговорността за извършеното престъпление, не проявява критичност и не осъзнава в пълнота причините за правонарушението.

Общува с криминална среда и допуска повлияване от нея, не съзнава вредата от употребата на наркотици и връзката й с извършеното престъпление, продължава да изпитва трудности при идентифициране на проблемите и намирането на адекватни начини за тяхното разрешаване. Възпитателно-корекционния процес не е завършен, поради което предлага молбата на осъдения да не се уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на осъдения, който извод обосновава със средните стойности на риска от вреди и рецидив и заключенията на пенитенциарните служители, че целите на наказанието по отношение на молителя П. все още не са постигнати в нужната степен. Предлага молбата да бъде оставена без уважение.

Упълномощеният защитник на осъдения П. поддържа молбата за предсрочно освобождаване и моли за нейното уважаване с аргументи, че затворническата 1 администрация и прокуратурата не са ангажирали достатъчно доказателства за поправяне у осъдения П.. Излага съображения, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да се осъществява по начин, запазващ переспективата за живот на свобода у осъдения, включително и чрез условното му предсрочно освобождаване, в какъвто смисъл е молбата. Позовава се на тълкувателна практика (Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС) в защита на тезата си, че при преценката относно поправянето на осъдения, не следва да се вземат предвид липсата на трудова активност, неучастието му в културно-масови и спортни мероприятия или в специализирани програми за въздействие, организирани от затворническата администрация. Счита, че по отношение на осъдения П., с оглед изготвения план за изпълнение на присъдата му, който понастоящем е изтекъл, са налице достатъчно категорични доказателства, че се е поправил, поради което моли той да бъде условно предсрочно освободен, като за установения изпитателен срок по преценка на съда евентуално да бъде приложено и мярка за пробационен надзор.

Осъденият И. П. участва в производството лично, поддържа молбата, изразява съжаление за извършените престъпления, заявява, че се е поправил и моли да бъде условно предсрочно освободен.

Съдът изслуша становищата на страните, обсъди поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 1227 от 13.12.2022г., постановено по НЧД № 1416/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от 30.12.2022г., спрямо молителя П. било определено общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1015/ 2022г. по описа на Районен съд – Бургас и по НОХД № 1375/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, търпимо при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, и „глоба“ в размер на 10 000 лева.

Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 25.11.2022г., а считано от 15.12.2022г., той бил устроен в ЗО „Дебелт“, където се намира и понастоящем.

От документите, приложени в затворническото досие на И. П., и от изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че спрямо него до момента са налице 6 влезли в сила осъдителни присъди за извършени преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите, както и за престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества. В затвора е за втори път, и до момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.

Към 14.09.2023г. молителят фактически е изтърпял 9 месеца и 19 дни, зачетен му е предварителен арест 6 месеца, а остатъкът от наказанието към същата дата възлиза на 2 месеца и 11 дни.

Спрямо осъдения П. към момента са налице две оценки на риска от рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 13.12.2022г., установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 59 точки, т.е. в диапазона на средните стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони с най-големи нужди – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от вреди е установен като среден спрямо обществото, а по отношение на самия него самия, останалите лишени от 2 свобода и към служителите – нисък. Като ресурс за постигане целите на наказанието са идентифицирани неговата работоспособност, наличието на семейна подкрепа и жилищно устройване.

При втората оценка от 26.06.2023г. извършена във връзка с молбата на П. за условно предсрочно освобождаване, е констатирано задържане на резултата от 59 точки, отново около средата на средните стойности, като не се отчита подобрение в нито една от зоните с нужда от въздействие. В доклада се сочи, че за периода на престой на осъдения в групата не са настъпили промени в нагласите и поведението му.

П. е слабо комуникативен, общува основно с лишени от свобода от неговото спално помещение, не проявява желание за продължаване на образованието си, не се включва в организираните учебни курсове за придобиване на професия, формално изразява готовност да участва в предвидените в плана на присъдата мероприятия, но практически демонстрира безразличие към постигане целите на наказанието.

Формално заявява желание за включване в трудов процес, но само за да постигне намаление срока на наказанието и да направи добро впечатление на служителите, като практически не е полагал труд. Отказва включване в културните и спортните мероприятия, организирани в общежитието. В зоната отношение към правонарушението е констатирано, че осъденият омаловажава криминалното си поведение, не е самокритичен към него и не съзнава факторите, довели до извършване на престъплението, нито вредата от него. В зоната начин на живот и обкръжение е отбелязано, че П. общува основно с криминално проявени лица, повлиява се от тази среда и е склонен към безразсъдно и рисково поведение. По отношение злоупотребата с наркотици, осъденият не съзнава в цялост вредата от злоупотреба с тези субстанции, нито връзката между тяхната употреба и извършването на правонарушения. В зоната умения за мислене е установено, че осъденият продължава да изпитва трудности при правилното идентифициране на проблемните ситуации и откриването на подходящи начини за тяхното разрешаване, като не осмисля и последиците от действията си.

Рискът от сериозни вреди за обществото остава в средни нива от извършване на користни престъпления, с възможни отключващи фактори – стремеж към по-висок жизнен стандарт, задоволяване на нуждите от наркотични вещества.

Представено е становище от М.С. – инспектор СДВР при ЗО „Дебелт“ по повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в което е констатирано неизпълнение на целите по чл. 36 от НК, незавършеност на корекционновъзпитателния процес и неблагоприятна прогноза за развитие на личността на молителя в условията на свобода, с вероятност той да осъществи друго престъпление, което според становището изисква работата с П. да продължи в условията на мястото за лишаване от свобода. В същата насока становища и съображения са изложили ВПД началникът на сектор ЗО „Дебелт“, и началникът на сектор „СДВР“ при Затвора – Бургас.

До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за актуалното му психическо и емоционално състояние, последната от които е от 27.06.2023г.

Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в нормална форма, темп и съдържание, но липсва гъвкавост, преценките са ясни и силно субективни, отсъстват налудности, но волевите структури са неустойчиви, което го прави лесно внушаем, податлив на външни негативни влияния, и манипулируем. В личностен план осъденият е описан като незрял, повърхностен и необективен, самокритичността е формално заявена, но съществуват самооправдателни механизми, а самооценката му е нереалистична. В контекста на известните негативни фактори от 3 миналото му – отраснал в семейство със занижен родителски контрол, криминално обкръжение, употреба на наркотични вещества, липса на изградени самоконтрол и способност за правилна преценка на ситуацията, проблемни отношения в собственото му семейство и липсата на хоби, нормални социални контакти и занимания, с които да запълва свободното си време, е изведено заключение, че осъжданият има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и правонарушенията, използва психологически механизми, за да оправдае извършеното правонарушение и да следва начина си на живот, и изследването му разкрива високи нива на криминогенни потребности. Формулирана е неблагоприятна прогноза за бъдещото корекционно въздействие спрямо личността на молителя, тъй като адаптивните му умения са недостатъчни за успешна реинтеграция в обществото и минимизиране на риска от рецидивизъм.

Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 12.07.2023г., в който след проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено становище, че въпреки декларираното признание на престъплението, за което е осъден, П. все още е склонен да омаловажава извършеното, не проявява самокритичност към собственото си поведение, не осъзнава вредите от производството, разпространението и употребата на наркотични вещества, нито е достигнал до решение да прекрати употребата на тези вещества, рискът от вреди за обществото остава среден.

Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения инспектори, психолози и други служители, бидейки за втори път в затвора, молителят е запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода К. заема ниски нива, с останалите лишени от свобода се държи добронамерено, към служителите е уважителен. Не е наказван за дисциплинарни нарушения, не е поощряван с награди.

Първоначалният план за изпълнение на присъдата с продължителност 1 година е ориентиран към индивидуална и групова работа с осъдения.

Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения И. П. – изтърпяването на повече от 1/2 от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).

Извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на Пленума на ВС. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод, че в разглеждания случай не се установява по несъмнен начин втората задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства, позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.