Определение № 7869 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7869 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502886 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. В. с ЕГН: ********** срещу Определение № 209/27.02.2026 г. на съдия по вписванията при СРС по преписка с вх.

№ 14688/27.02.2026 г., с което е постановен отказ за вписване по партидата на жалбоподателя, водена в Служба по вписванията – гр. София, на препис от саморъчно завещание, съставено на 12.12.1991 г. от завещателя А. Г. В. с ЕГН: ********** – починал на 11.02.1998 г., и обявено на 23.02.1998 г. по нот. дело № 2896/1991 г. от нотариус при СРС.

Частният жалбоподател поддържа, че е единствен наследник на покойния си баща Г. В., който придобил от своите родители чрез две завещания по ½ ид. ч. от процесния апартамент. Твърди, че като единствен наследник е заявил за вписване и двете завещания, като едното било вписано, а по второто бил постановен сега обжалваният отказ, което му създавало пречка да се снабди със скица за имота и с констативен нотариален акт. Иска обжалваният отказ да бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на процесното завещание. Претендират се разноски.

Постъпило е становище от съдия по вписванията при СРС, който поддържа, че процесното завещание не подлежи на вписване, тъй като е обявено на 23.02.1998 г., към който момент Правилникът за вписванията не е предвиждал вписване на завещания, като в тази връзка се позовава и на § 1 от ПЗР на Правилника.

Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

С молба вх. № 14688/27.02.2026 г. жалбоподателят А. В. е сезирал Служба по вписванията – гр. София за вписване на саморъчно завещание, съставено на 12.12.1991 г. от завещателя А. Г. В. с ЕГН: ********** – починал на 11.02.1998 г., и обявено на 23.02.1998 г. по нот. дело № 2896/1991 г. от нотариус при СРС.

1

Съгласно посоченото завещание покойният А. В. завещава на сина си Г. В.

/починал на 27.01.2026 г./ собствената си ½ ид. ч. от недвижим имот – апартамент в гр.

София.

От представени удостоверение за наследници се установява, че жалбоподателят А. В. е син и единствен наследник на Г. В..

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

С атакуваното определение съдията по вписвания е отказал извършване на поисканото вписване с мотиви, че представеният акт не подлежи на вписване, предвид разпоредбата на чл. 4, б. „к“ ПВ (нова - ДВ, бр. 63 от 2014 г., предходна ред. б. „и“ изм. ДВ, бр. 5 от 2001 г.), вр. § 1 от ПЗР на ПВ. Според съдията по вписванията посочените разпоредби, предвиждащи вписване на преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот, следват по време както съставянето, така и обявяването на процесното завещание.

Съдът намира този отказ за незаконосъобразен по следните съображения:

В случая е представен за вписване акт, подлежащ на вписване съобразно действащите разпоредби на чл. 4, б. „к“ ПВ и чл. 112, б. „и“ ЗС – препис от обявено саморъчно завещание с предмет недвижим имот. Нормите на ПВ и ЗС, очертаващи предмета на актовете, подлежащи на вписване в книгите, водени от СВ, имат процесуален характер, т.е. прилагат се в редакцията, действаща към датата, в която е представен за вписване съответният акт. Разпоредбата на § 1 от ПЗР на ПВ, на която се е позовал съдията по вписванията и съгласно която разпоредбите на чл. 4 и чл. 11 от ПВ не се прилагат спрямо актове, извършени преди датата на влизане на този правилник в сила, ако тия актове по досегашните разпоредби не са подлежали на вписване, не намира приложение, тъй като този параграф е приет още през 1951 г.

/когато е приет и самият правилник/, т.е. предхожда по време изменението на ПВ, респективно допълнението на ЗС, въвеждащи основания за вписване на преписи от обявени завещания с предмет недвижими имоти.

Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че поисканото от А. Г. В., ЕГН:

**********, с молба вх. № 14688/27.02.2026 г. действие следва да бъде извършено.

Ето защо, отказът на съдията по вписванията да впише процесното завещание следва да се отмени като незаконосъобразен и вместо това да се разпореди вписването му.

По разноските:

На молителя А. В. не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 541 ГПК.

Водим от гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 209/27.02.2026 г. на съдия по вписванията при СРС по преписка с вх. № 14688/27.02.2026 г., с което е постановен отказ за вписване по партидата на А. Г. В. с ЕГН: **********, водена в Служба по вписванията – гр. София, на препис от саморъчно завещание, съставено на 12.12.1991 г. от завещателя А. Г. В. с ЕГН: ********** – починал на 11.02.1998 г., и обявено на 23.02.1998 г. по нот. дело № 2

2896/1991 г. от нотариус при СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ препис от саморъчно завещание, съставено на 12.12.1991 г. от завещателя А. Г. В. с ЕГН: ********** – починал на 11.02.1998 г., и обявено на 23.02.1998 г. по нот. дело № 2896/1991 г. от нотариус при СРС.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Служба по вписванията – гр.

София за извършване на исканото от А. Г. В., ЕГН: **********, с молба вх. № 14688/27.02.2026 г. вписване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3