Решение № 3965 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20225330114124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. М., ЕГН ********** от гр. ****, против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност, сумата от 3445,32 лв. главница, ведно със законната лихва за забава върху нея за считано от 06.11.2012 г., сумата от 218,32 лв. - обезщетение за забава за периода 01.08.2011 г. - 05.11.2012 г., сумата от 73,27 лв. за държавна такса и 249,91 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, и за събирането на които е образувано изп.дело № *** г. по описа на *** Ищецът твърди, че срещу него по молба на ответника било образувано на дата *** г. изп.дело ***г. по описа на ****, за събиране на суми въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, а именно 3445,32 лв. главница, ведно със законната лихва за забава върху нея за считано от 06.11.2012 г., 218,32 лв. - обезщетение за забава за периода 01.08.2011 г. 05.11.2012 г., 73,27 лв. за държавна такса и 249,91 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че по изпълнителното дело бил наложен запор на МПС от дата 12.08.2013 г., като след тази дата не били извършвани изпълнителни действия по делото и същото било прекратено по силата на закона на дата *** г. поради изтичане на двугодишния срок на перемпцията.

1

Изтъква се, че погасителната давност за вземането била започнала да тече от момента на налагане на запора, явяващо се последно валидно изпълнително действие, в който смисъл било и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От тази дата - 12.08.2013 г., бил изминал период по-дълъг от три години, колкото бил и давностния срок за процесното периодично вземане, поради което същото било погасено по давност на дата 12.08.2016 г. По изложените съображения се моли да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *** г. по описа на PC – Пловдив, поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕВН България Топлофикация” ЕАД със становище за неоснователност на иска. Изтъква, че вземането произтича от предоставена, но незаплатена топлинна енергия до обект на ответника, който като собственик на топлоснабдения обект дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Не се оспорва, че за събиране на процесното вземане е образувано изп.дело №***г. по описа на ****, но се посочва, че същото на дата ***г. било присъединено към изп. дело № ***г. по описа на същия съдебен изпълнител. Твърди, че и по двете дела ежегодно са подавани молби, въз основа на които са предприемани изпълнителни действия, а също така били постъпвали и суми от страна на длъжника - ищец по настоящото гр. дело. Поддържа се от ответника, че с тези плащания от ищеца се признава вземането и същевременно представляват отказ от изтекла погасителна давност. В тази насока развива съображения и цитира съдебна практика.

Твърди още, че погасителна давност била прекъсната с възлагането на *** с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата си молба ищецът е представил копия на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***г. на ПРС, самия изпълнителен лист, както и покана за доброволно плащане.

По делото е приложено копие на изп.дело № *** г. по описа на ***, рег.

№ ***. Същото е образувано за събиране на процесното вземане на „ЕВН България топлофикация” ЕАД спрямо ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС за сумата от 3445,32 лв. главница, ведно със законната лихва за забава върху нея за считано от 06.11.2012 г., сумата от 218,32 лв. - обезщетение за забава за периода 01.08.2011 г. - 05.11.2012 г., сумата от 73,27 лв. за държавна такса и 249,91 лв. юрисконсултско възнаграждение. Делото е образувано на дата *** г. по молба на кредитора, с която е направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ по свое усмотрение да извършва справки и да предприема действия по принудително изпълнение. С молбата са заплатени и 2 дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е ПДИ, като е наложен и запор на МПС на дата *** г. На дата ***г. взискателят е депозирал молба за присъединяване на изп. дело № **** г. към предходно образувано дело срещу същия длъжник - изп. дело №*** г., отново при *** и за събиране на вземане на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. С молбата е направено искане за предприемане на изпълнителни действия, вкл. и спрямо недвижимите имоти на длъжника и неговите движими вещи. Впоследствие в периода 12.08.2016 г. – 01.10.2021 г. ежегодно са депозирани молби по делото от взискателя „ЕВН България топлофикация” ЕАД за извършването на изпълнителни действия от ***, без обаче такива действия да са предприемани.

Заедно с изп.дело № ***г. е изпратено от****и изп. дело № ***г. по неин опис, към което с разпореждане от *** г., въз основа на молбата на взискателя от **** г. и на основание чл. 456 ГПК е присъединено изп.дело № *** г.

По делото е изслушано и заключение по допусната ССчЕ, неоспорено от страните, съгласно което по изп. дело № 199/2013 г. не се отразени постъпили плащания и задължението по делото и по изпълнителния лист е непроменено.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал.

2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело №*** г. по описа на ***, поради което ищецът има интерес от неговото предявяване. Същият твърди изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на изпълнителното основание - заповед за изпълнение. В тази насока искът е процесуално допустим, доколкото не се твърди да е било извършено плащане на част от вземанията по листа.

Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна предвид следното:

Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години.

Налице е актуална съдебна практика относно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., установяваща, че 5-годишния срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в 3 сила заповед за изпълнение. В мотивите на цитираното решение се чете още, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.

416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В тази насока ВКС е препратил и към други актове на касационната инстанция в същия смисъл - решение по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о. и определения по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д.

№ 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.

С оглед на горното и съобразно цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не краткия тригодишен по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, ГК, и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, съгласно която при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила.

Следователно в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес. След дата 26.06.2015 г., приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на 4

ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.