Решение № 401 от 13.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001001097 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260281/17.02.2021год. , постановено по т.д. № 643/2020год. по описа на СГС е „ Интеренешънъл Асет Банк „ АД е осъдена да върне на „Деведжи - 2005“ ООД на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 733.70 евро,платена на 02.04.2019год. без основание като част от плащане в размер на 41 885 евро,ведно със законната лихва върху тази сума от 01.04.2020год. до окончателното й връщане,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 81.84 лева като е отхвърлен иска по чл.55,ал.1,предл.1-во за разликата над 733.70евро до 15 000евро.

Със същото решение „Деведжи -2005“ ООД е осъдено да заплати на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 570.66лева разноски по делото.

Решението е постановено при участие на Н. А. А. и „ Мусан-Д“ ООД като трети лица – помагачи на страната на „ Деведжи-2005“ ООД.

Срещу отхвърлителната част на така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх.№ 3045/09.04.2021год. от „ Деведжи-2005“ ООД , който счита решението за неправилно поради противоречие с материалноправните норми и нарушаване на съдопроизводствените правила и за необосновано. Твърди ,че в противовес на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд бил приел ,че ищецът няма законово основание да си търси обратно платените въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 51/28.02.2019год. по ч.гр.д.№ 106/2019год. суми, приемайки неправилно наличието на преклузия относно направените от ищеца възражения по заповедта за изпълнение. Този довод обосновава с липсата на категорични доказателства за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение и издаването й по процесния договор за инвестиционен кредит, но твърди , че такава преклузия не е настъпила дори и да се приеме , че обсъдената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение е издадена по процесния договор за инвестиционен кредит. Поддържа се ,че няма как да се преклудира нещо,което не е съществувало към момента на издаване на заповедта за изпълнение ,както и липсата на пълно покритие на фактите и обстоятелствата по заповедното производство и последващите счетоводни действия на банката по отнасяне кредита като просрочен и

1 допълнително начисляване на сума по вземането си,посочвайки точния период въз основа на който го начислява. Определя като неправилен и извода на съда, че процесният договор за инвестиционен кредит е обявен за предсрочно изискуем и че за банката е възникнало право да начислява т.н. наказателна лихва,съобразно чл.14 от Договора като твърди , че той е направен при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Като такъв сочи и извода за обявена на 19.04.2018год. предсрочна изискуемост на кредита, обосновавайки се с липсата на връчване на уведомлението на банката за предсрочна изискуемост и на солидарно задължените лица, в това число и Е. А. А., „Хит Билдинг“ ЕООД и „Керванстрой „ ООД .Счита ,че по отношение обявяване на кредита за предсрочно изискуем намира приложение ТР № 4 на 18.06.2014год. по т.д.№ 4/13год. на ВКС и ТР № 8/ 02.04.2009год. по т.д. № 8/17год. на ВКС ,с постановките в които първоинстанционният съд не се е бил съобразил. Поддържа ,че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на 19.04.2018год., поради което липсвало основание за начисляване на наказателни лихви считано от тази дата. С оглед на това се твърди , че ако банката не е била доначислила 36 747.85 евро лихви , то със сумата от 421 331.84 евро биха били погасени всички текущи задължения по процесния договор и би останало задължение в размер на 4 512.13 евро, вместо 41 259.98 евро, които се претендират като недължимо платени и подлежащи на връщане.

В подаден писмен отговор „ Интернешънъл Асет Банк“ АД твърди , че процесната заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила и като такава спрямо нея било приложимо приетото в Тълкувателно решение № 3/2016год. на ВКС -ОСГТК, а именно че решението по уважен частичен за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане ,произтичащо от същото право.С оглед на това се твърди ,че е настъпила преклузия на всички възражения относно предсрочната изискуемост ,които ищецът би могъл да въведе чрез подаване на възражение против заповедта за изпълнение и че не могат да се обсъждат доводи за нищожност на клаузите относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост,в който смисъл било и възприетото от първоинстанционния съд. Дори и да се приеме ,че заповедта за изпълнение не се ползва със сила на пресадено нещо или че постановките на ТР № 3/2016год. на ВКС са неприложими,то се сочи като неоснователно позоваването на ищеца, че кореспонденцията между страните по кредитната сделка е следвало да се подчиняват на правилата, установени в чл.26 от договора.В тази връзка се твърди ,че уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено на Н.А., като представляващ кредитополучателя пред банката, като ирелевантно е обстоятелството дали той е изпълнил задълженията си да предаде уведомлението за предсрочна изискуемост на управителя на дружеството – кредитополучател или не. Освен горното се твърди ,че е налице и извънсъдебно признание от управителя на „ Деведжи-2005“ ООД за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост и то се съдържало в налична по делото молба от 22.03.2019год.Твърди се ,че посочваната от въззивника грешка в изписването на една от цифрите в номера на договора за инвестиционен кредит ,макар и налична, не обосновавала извод за издадена заповед за незабавно изпълнение за вземане,различно от вземането по сключения между страните договор за инвестиционен кредит и че липсата на посочена в заповедта за изпълнение дължима сума-като главница и лихва не ограничавала правото на защита на длъжниците ,тъй като възражението по чл.414 от ГПК би могло да бъде и немотивирано.

По изложените съображения въззиваемото дружество прави искане за потвърждаване на обжалваното решение, в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно и за присъждане на направени във въззивното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третите лица-помагачи- Н. А. А. и „ Мусан-Д“ ООД не са депозирали писмен отговор по въззивната жалба на „ Деведжи-2005“ ООД.

Срещу отхвърлителната част на решението е подадена въззивна жалба вх.№ 332631/28.06.2021год. и от третите лица – помагачи- Н. А. А. и „ Мусан Д“ ООД, в която са изложени доводи за неговата неправилност и необоснованост. В нея изрично се твърди от Н.А. , че е получил уведомлението за предсрочна изискуемост на сключения между главните страни договор за кредит като физическо лице , а не като пълномощник на „ Деведжи-2005“ ООД, поради което приемането на последното от първоинстанционния съд било незаконосъобразно.

Решаващият съд се бил позовал на пълномощно, което нямало отношение към договора за кредит 2 и не бил съобразил обстоятелството, че уведомлението за предсрочна изискуемост било получено с други документи от банката, без да бъде съобразено неговото съдържание и значение от получателя. Поддържано е, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не се бил произнесъл по направеното възражение за нищожност на клаузата на чл.14 от процесния договор за кредит, която била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Дори да била отречена нещожността на цитираната клауза, то би следвало първоинстанционният съд да съобрази, че основанието за предсрочна изискуемост на кредита не е неизпълнението на пряко задължение на длъжника по процесния договор за кредит, а неизпълнение на свързано лице по друго кредитно правоотношение с „ Интернешънъл Асет Банк“ АД, по което „ Деведжи-2005“ не е страна, нито солидарен длъжник. В тази хипотеза, дори и при обявена предсрочната изискуемост на кредита, това не пораждало вземане за неустойка по смисъла на чл.14 от договора , поради което получаването на такава се явявало безпричинно на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и подлежащо на връщане.

По изложените съображения и поддържайки ,че решението, в обжалваната му част, е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивниците правят искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и алтернативно- за отмяната му и постановяване на ново решение ,с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от „ Интернешънъл Асен банк“ АД ,в който са изложени доводи за нейната неоснователност, идентични на изложените такива в писмения отговор срещу въззивната жалба на „ Деведжи-2005“ООД. Въз основа на тях се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. При отхвърляне на жалбата се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

„Деведжи-2005“ ООД не е подало писмен отговор.

Апелативен съд –София , в настоящия си състав , след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани да обжалват лица - имащи интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт.

Пред СГС е предявен иск от „Деведжи-2005“ ООД за осъждане на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД на основание чл.55, ал.1 ,предл.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро ,представляваща част от недължимо събрана сума от 49 512.99 евро по Договор № ДК 123497002377-073/19.07.2016год. за инвестиционен кредит,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на плащането- 21.03.2019год. до окончателното й възстановяване. В случай ,че бъде прието наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост е предявен алтернативен иск за осъждане на „Интернешънъл Асет банк“ АД да заплати на „ Деведжи-2005“ ООД сумата от 1000 евро като част от недължимо събрани 2000 евро, представляващи разликата между платената сума в размер на 49 512.99 евро и дължимата законна лихва върху главницата за периода 19.04.2018год.21.03.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019год. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди ,че на 19.07.2016год. между него и и „ Интереншънъл Асет банк“ АД бил сключен договор № ДК-123-497002377-073/19.07.2016год. за инвестиционен кредит в размер на 495 000 евро с краен срок за погасяване 30.04.2023год., че кредитът му бил предоставен и обезпечен по уговорения в чл.17-чл.19 от договора начин. Твърди, че по негово искане му било издадено от банката Удостоверение № 084/11.03.2019год. ,в което било посочено че остатъчно задължение по кредита възлиза на сумата от 403 655евро-главница , 12 270.24евролихви , 4 036.55 евро – такси и 8 489.99 евро съдебни разноски 4428 451.78 евро, а съгласно второ удостоверение № 43/19.03.2019год.-на 403 655 евро -главница , 13 640.29евро-лихва, 4 036.55евро такси и 8 481.83евро съдебни разноски. Посочва се ,че на 21.03.2019год. бил извършил пълно плащане на сума от 421 331.84 евро,с което задължението било изцяло погасено, но въпреки това бил уведомен / уведомление изх.№ 31-283/22.03.2019год./ че остава да дължи още 41 259.98евро главница . Уведомен бил ,че на 19.04.2018год.чрез Н.А. му е връчено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита и удостоверено от банката / удостоверение № 103/01.04.2019год./ че остатъчното му задължение по договора е 41 884.88евро, от които 41 259.98евро главница и 114.61 3 евро лихви и 1004.30лева съдебни разноски, която сума бил платил на банката на 02.04.2019год.