Протоколно определение № 195 от 01.09.2025, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 195 гр. Силистра, 01.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Ана Аврамова

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова и прокурора Г. В. Й.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20253400600350 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Д. Д. Р. – редовно призован, явява се лично, воден от служители на ОЗ „Охрана“ и с назначеният служебен защитник адв.К. Х..

СТРАНА:ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА – р.пр., явява се прокурорът Г. В..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.Х. - Моля да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Р. – Да се гледа делото.

ПРОКУРОР – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото:

Производството е образувано по частна жалба на обвиняемия Р. срещу определение на ДРС, с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Излагат се съображения във връзка с липсата на предпоставките визирани в чл.63, ал.1 от НПК – да не е налице обосновано предположение за извършено престъпление и липса на опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се укрие.

АДВ.Х. – Поддържаме жалбата в цялост. Няма да сочим нови доказателства.

ПРОКУРОР – Жалбата е неоснователна. Не желая събирането на други доказателства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Р. – Живея в гр.София, кв.“Горна баня“, ул.“Николай Хрелков“ №50. Това ми е настоящия адрес, не е адрес по лична карта. Разведен съм. Живея с приятелка. Работя и получавам от 3 000 до 6 000лв. доходи.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО

АДВ.Х. – Действително, определяйки мярката за неотклонение ние сме длъжни да обследваме налице ли са предпоставките предвидени в чл.63 от НПК.

По отношение на първата, а именно - дали е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е 2 обвинен:

Предположение може да бъде направено във всеки един момент независимо от това дали тече разследване или не. Дали същото е обосновано, обаче, следва да бъде преценявано много внимателно. Независимо от обстоятелството, че в ал.2 на чл.63 от НПК е упоменато кога е налице реална опасност, както и предвид факта, че се касае за лице с обременено съдебно минало, това не освобождава всички нас от задължението и отговорността ние да обследваме въпроса – налице ли е обоснованост на това предположение или не. Достатъчно ли са събраните до момента доказателства в този много начален етап на разследването, които да изведат становище, че същият има касателство с престъплението, към което е привлечен като обвиняем.

Обосноваността при едно такова предложение предполага и в някаква степен категоричност поне дотолкова, че да може тази обоснованост да бъде достатъчна, за да оправдае едно сериозно ограничаване основните права и свободи на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Действително, при финализиране на едно такова производство той ще бъде осъден или оправдан. Обаче, към момента по отношение на същият презумцията за невиновност действа с пълна сила. По отношение на другите предпоставки, предвидени в чл.63 от НПК, а именно доказателствата по делото да сочат, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, следва да бъде анализиран момента кога тази опасност е реална. Както вече споменах в началото на своето изложение действително в разпоредбата на чл.63, ал.2 от НПК е посочено кога законодателят приема опасността за реална. Отново ще спомена, че независимо от този императив ние не сме освободени от отговорността да преценим е ли налице тази реална опасност или не.

Макар в конкретния случай обвиняемият да е, както се изразих преди малко, с обременено съдебно минало, преценката дали той може да се укрие или да извърши друго престъпление следва да бъде конкретна. Всичко, което се намира в сферата на хипотезата неправомерно и прекомерно би ограничило неговите изначални права и свободи.

Възниква веднага логичният въпрос – как може да се укрие лице с установена самоличност, с установен адрес - както постоянен така и настоящ такъв и по какъв начин едно такова лице може да извърши друго престъпление 3 ако по отношение на същото бъде взета мярка за неотклонение различна от „задържане под стража“, а именно „домашен арест“. Същата по естеството си също представлява едно сериозно ограничаване на неговото право и възможност на свободно предвижване. Не е без значение обстоятелството, че една такава мярка по вид „домашен арест“ по естеството си също предполага осъществяване на контрол по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице. Безспорно считам, че целите предвидени в НПК могат да бъдат изпълнени и при приложението на една мярка като „домашен арест“, по отношение на която европейските и национални нормативни актове приравняват задържането под стража, тъй като същата по естеството си действително ограничава възможностите на привлеченото към наказателна отговорност лице.

За финал, ще добавя, че определяйки мярката за неотклонение ние трябва да изберем най – леката възможна, която би обезпечила нормалното приключване на това досъдебно производство. Безспорно считам, че най – леката възможна в случая се явява „домашен арест“

В този смисъл, моля да постановите определение, с което да измените първоинстанционното такова и по отношение на обвиняемия да бъде взета мярка по вид „домашен арест“.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:Р. - Не съм тръгнал да бягам. Отидох да си сменям личната карта. Не съм знаел, че имам призовка от разследващите полицаи.

Ако бях знаел, щях да се явя. В момента имам в София също така обекти, които пак са наполовина. Утре, ако ме съдят и те, аз няма да мога да изляза от съда. Имам три-четири обекта. Единият обект е до къщата, в която живея.

Това е 400кв.м. обект, който е на груб строеж. Започнат е обекта, с договор съм. 18 къщи строим пак в Горна баня. Работя към „Булстрой Констракшън“, една бургаска фирма. Ако съм решил да бягам, нямаше да отида да си сменя личната карта. Ако бях знаел, щях да се явя в съда. Всяка седмица отивам при кварталния в Горна баня да се разписвам. Имам едно дело за издръжките и всяка седмица съм при кварталния в Горна баня. Мога да го докажа това нещо.

ПРОКУРОР - Считам, че определението на Районен съд – Дулово за 4 вземане на най–тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д. Д. Р. е правилно и законосъобразно. Така поднесената въззивна жалба по отношение на тази мярка считам за немотивирана и необоснована.

В самата жалба и днес, в съдебно заседание, защитникът на обвиняемия твърди, че е необходимо да има категоричност на доказателствата и че към настоящия момент, до приключване на наказателното производство срещу обвиняемия, съществува презумпцията за невиновност. Да, това е така, но категоричност на доказателствата не е необходимо, защото неслучайно законът е предвидил „обосновано предположение“, а не категоричност на доказателствата.

Към настоящия момент в кориците на делото се съдържат достатъчно писмени доказателства и устни такива за това, че обвиняемият Р. е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение и което е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и евентуално с ½ конфискация на имуществото на виновния. Естествено, че това е въпрос на доказване за вбъдеще, когато евентуално наказателното производство бъде внесено в съда и се разглеждане по същество. Към настоящия момент са налице такива доказателства, от които може да бъде изведен изводът, че е налице обосновано предположение, че е извършено престъплението, за което е обвинен.

Няма да се спирам подробно на мотивите на Районен съд – Дулово. Те са много подробни и от тях е видно, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем.

Също така съществува реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

В съдебното заседание самият обвиняем твърди, че е отишъл да си подмени личната карта и тогава е бил установен. Според мен това не е така.

По делото има доказателства, че той е бил установен на границата в гр.София при опит за напускане на страната. Тогава е бил задържан и му е била връчена призовка за явяване, защото е бил обявен за общодържавно издирване и принудително водене.

Също така считам, че освен, че са налице основанията по чл.63, ал.1 от НПК, са налице и основанията по чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НПК. Ал.2 казва така:

„Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при 5 първоначалното вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност по ал.1 е налице, когато са налице т.1 и т.2.“ Няма да го преповтарям, всички имаме НПК пред нас. Считам, че дори и да не бъде изведен изводът, че е налице реална опасност от свидетелството за съдимост на обвиняемия и от това, че в настоящия момент той има и други висящи производства, както и това, че е бил издирван и е бил търсен на адрес, за да бъде призован и да бъдат извършени процесуални следствени действия с негово участие, то наличието на т.1 и т.2 от чл.63, ал.2 от НПК показва, че е налице реална опасност.

Ето защо, моля да потвърдите определението, с което е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Р..

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА:

Д. Д. Р. - Искам да съм под „домашен арест“.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.64, ал.7 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на обвиняемия Д. Д. Р. по ДП № 32/2024г., по описа на ОСлО при ОП–Силистра. Същият не е доволен от определението на ДРС, с което по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В съдебно заседание страните се явяват лично, като обвиняемият е воден от ОЗ „Охрана“.

Жалбата се поддържа изцяло. Нови доказателства не се сочат.

От страна на Окръжна прокуратура се оспорват доводите, изложени в жалбата.

В хода по същество защитникът на обвиняемия Д. Д. Р. твърди, че не са 6 налице достатъчно данни по делото, от които да се направи обосновано предположение, че извършител на деянието е именно обвиняемият. Също така счита, че не са налице опасностите обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Съответно, от страна на Окръжна прокуратура се излагат контрадоводи за наличието на всички визирани в чл.63, ал.1 и ал.2 от НПК предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

От данните по делото е видно следното: