Определение № 1088 от 11.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 11.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Частно касационно гражданско дело № 20248003100679 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. М. П. и В. С. М.-П., последната действаща лично и като настойник на М. М. П., срещу определение № 13005 от 30.10.2023г. постановено по ч.гр.д. № 7022/2023г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение от 16.08.2023г. в частта му за разноските чрез присъждане в полза на молителите на разноски в размер на 10 667лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство в производството по разглеждане частната жалба на Е.

Х. П..

Жалбоподателите искат отмяна на определението. Сочат, че съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция и това се отнася и за актове, с които се приключва частно по своя характер дело. В случая е приключено на въззивна инстанция обжалването на частно дело, което няма отношение към приключването и предмета на основното дело за делба, а касае разрешаването на процесуалния въпрос дали следва да се изчака решаването на друг преюдициален спор. Сочат практика на Върховния касационен съд, според която се присъждат разноски в производство по обжалване на определение за спиране.

Представено е към частната жалба и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Същото няма да бъде разглеждано, доколкото, както бе посочено по-горе, настоящето производство е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалва се определение на въззивен съд, който се е произнесъл за първи път по отправено към него искане за присъждане на разноските, направени във въззивното частно гражданско дело - виж Тълкувателно решение 1

№ 6/2012г. на ОСГТК, т.24.

Ответницата по частната жалба Е. Х. П. я намира за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

С определение от 16.08.2023г. по ч.гр.д. № 7022/2023г. Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на Е. Х. П. срещу определение на Софийски районен съд по гр.д. № 50465/2020г. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК. С молба от 05.10.2023 г. ответниците по частната жалба С. М. П. и В. С. М.-П., действаща лично и в качеството й на настойник на М. М. П., са поискали по реда на чл. 248 ГПК допълване на постановеното в частта за разноските чрез присъждане в тяхна полза на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и депозиране на отговор по частната жалба в размер на 10 667 лв. Молителите сочат, че разноските са им дължими с оглед позитивния за тях изход на производството по частна жалба (същата е оставена без уважение).

Софийски градски съд е намерил молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна. Посочил е, че в определението от 16.08.2023 г. действително липсва произнасяне по разпределение на отговорността за разноските направени от страните в производството по подадената от Е.Х.П. частна жалба, въпреки че искане за това е направено от ответните по жалбата страни.

Изтъкнал е, че отговорността за разноски в исковия процес е функционално обусловена от изхода на спора, предмет на делото. Позовал се е на нормата на чл. 81 ГПК, според която съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, което означава, че правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т.е. определение за прекратяване на делото или решение по съществото на правния спор. В случая определението, с което съставът на СГС се е произнесъл по частната жалба срещу определението по чл. 229 ГПК на Софийски районен съд, не е такъв акт по чл. 81 ГПК, с който съдът дължи произнасяне по отговорността на страните за разноски. Налице е висящо производство пред Софийски районен съд по правния спор на страните и основателността на претенцията на молителите за разноските, направени в производството пред СГС по ч.гр.д. № 7022/2023г., е в зависимост от крайния изход на спора след възобновяване на спряното производство по делба. Разноските, включително направените в настоящото производство, следва да се разпределят от първоинстанционния съд при постановяване на решение по спора и именно затова не са присъдени с акта на въззивния съд.

Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита обжалваното определение за правилно.

Предмет на обжалване пред Софийски градски съд по ч.гр.д. № 7022/2023г. е определение на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото поради наличие на преюдициален спор. С постановеното от въззивния съд определение не се разрешава 2 основния материалноправен спор между страните, нито се прекратява производството по този спор. За да възникне задължение на съда да се произнесе разпределението на отговорността за разноски съгласно чл. 81 ГПК е необходимо да се касае до акт, с който съответната инстанция се произнася по съществото на спора или слага край на производството поради наличие на процесуални пречки и недопустимост на процеса.

Определението, с което се отменя или потвърждава спиране на производството по делото, не е такъв акт. Затова разноските, направени в производството по обжалване на определение за спиране, следва да бъдат взети предвид при разрешаване на спора по същество и да бъдат присъдени в зависимост от изхода му. В този смисъл са и съображенията в определение №41 от 23.03.2021г. по ч.гр.д. № 3311/2020г. на І г.о., определение № 472 от 21.10.2015г. по ч.гр.д. № 3437/2015г. на І г.о., определение № 208 от 03.05.2019г. по ч.т.д.№ 2833/2018г. на І т.о., определение № 1102 от 07.12.2012г. по ч.т.д. № 695/2012г. на ІІ т.о.

(постановени в производства по чл. 248 или по чл. 274, ал.2 ГПК), които настоящият състав споделя. Соченото от жалбоподателите определение № 313 от 26.07.2016г. по ч.гр.д. № 2749/2016г. на ІІІ г.о., което е постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК, не е в противен смисъл, тъй като визира хипотеза на разноски при прекратяване на производството не изцяло, а само спрямо една от страните.

На основание изложеното молбата по чл. 248 ГПК правилно е оставена без уважение.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13005 от 30.10.2023г. по ч.гр.д. № 7022/2023г. на Софийски градски съд, постановено на основание чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3