Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2942 от 05.08.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 773/2025
Вид
Решение № 2942
Подписан
05.08.2025
В сила
16.01.2026
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 , ал.1 , т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1 , т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 , ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 , ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. Варна, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110100773 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът Д. Д. А., ЕГН **********, с посочено: местожителство гр.В. ( с настоящ адрес : * ) чрез адв. М. К. от *АК, със съдебен адрес: *, е сезирал РС Варна с искова молба предявена на 21.01.2025 г. във ВРС против ответното дружество „К. и. и. Б.“ ЕАД, вписано в ТР , ЕИК *, със седалище и адрес на управление *.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:

Твърди се в исковата молба, че на дата 15.05.2024 г. ищецът Д.А. се снабдил със справка за образувани против него изпълнителни дела, от която било видно, че нямало висящи такива. След разговор с банкови служители, по повод искане за отпускане на кредит, ищецът се снабдил със справка за кредитна задлъжнялост- изх.№ БНБ-156788/11.12.2024г., от която установил, че от името на ответника по настоящата искова молба до БНБЦентрален кредитен регистър ежемесечно се подавала информация за кредитна задлъжнялост. Така на дата 20.12.2024г. А. отправил Уведомление до „К. и. и. Б.“ ЕАД, с което нарочно заявил : „Ако и да се приеме, че е съществувало някакво правно основание, с настоящата правя нарочно изявление за ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ на вземането, което декларирате пред БНБ- ЦКР, както и че същото няма да бъде платено доброволно. Моля, с оглед така стореното от мен изявление да бъде извършена корекция в подаваната информация по реда и в сроковете на чл. 24, ал. 3, вр. чл.10, ал. 3 от Наредба № 22 от 19.07.2009г. за Централния кредитен регистър; Заявявам категоричното си НЕСЪГЛАСИЕ да обработвате личните ми данни. Съобразно изявлението ми по- горе за погасяване по давност на вземането и нарочното изявление в настоящото Уведомление, заявявам повторно, че няма да плащам доброволно погасеното по давност вземане. „ На 07.01.2025г., А. сочи , че получил отговор, в който се заявявало, че вземането на ответника било основано на Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен с „Б. П. п. ф.“ ЕАД и че същото няма да бъде заличено от БНБ-ЦКР, поради съществуваща възможност за събирането му . Вземането от своя страна било основано на изпълнително основание, издадено по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17501/2011г., 35 състав на ВРС. Поради дългият 1 период, който минал и правилата за архивиране, ищецът сочи в исковата си молба , че не може да се снабди с препис от Определението за издаване на Изпълнителен лист, а само и единствено с препис от Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК. Независимо, че към момента висящ изпълнителен процес нямало, както и направеното възражение за изтекла погасителна давност и отказ доброволно плащане, в ЦКР при БНБ се подавала ежемесечна информация за съществуващо вземане, като и се начислявали ежемесечни лихви. Така оспорваното от ищеца вземане, предмет на делото, сочи ищеца, че е в общ размер 1910.58лв., от които:

551.58 лв. главница и 267.42 лв. договорна лихва, законна лихва в размер на 281.59лв., разноски в размер на 354.35лв., а така също и : разноски по изпълнително производство 40.50 лв. и начислени лихви 424.99 лв.

Твърди се от ищеца, че вземане в държане на „К. и. и. Б.“ ЕАД не съществува, че същото няма да бъде заличено от БНБ-ЦКР, поради съществуваща възможност за събиране против Д. Д. А., а при условията на евентуалност - че вземането е погасено с общата 5 годишна давност за главница и 3 години за вземания за лихви.

Ищецът оспорва в държане на „К. и. и. Б.“ ЕАД, да се намира и да съществува: 1.

Договор за цесия, по силата на който да са придобили вземане от „Б. П. п. ф.“ ЕАД против А. и 2. Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, удостоверяващ вземането.

Както било видно от справката издадена от ЧСИ по партидата на ищеца нямало регистрирани висящи изпълнителни дела. Ищецът А. никога и по никакъв начин не бил получавал книжа и /или уведомления от страна на ответното дружество "Е. М." ЕООД, още по-малко за период от 5 години преди завеждане на настоящото исковото производство.

Гореизложеното обосновавало правния интерес на ищеца за завеждане на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.439, за установяване в отношенията между страните, че вземането по Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадени по ч.гр.д.

17501/2011г., ВРС, 35 състав, е погасено по давност.

Погасителната давност пояснява ищеца в исковата си молба, че е юридически факт, които възниква след изтичане на определен в закона срок, които поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. В този случай, макар и настоящият ответник евентуално да държи изпълнителен лист, без да е образувал изпълнително дело, то давността за гореописаните задължения била изтекла съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсвала с предявяването на иск или възражение или съгласно б. „в“ с предприемане на действия по принудително изпълнение. В настоящия случай от страна на кредитора „К. и. и.

Б." ЕАД, както и предходния кредитор "Б. П. п. ф." ЕАД не били предприети валидно нито едно от предвидените в чл. 116 от ЗЗД действия в рамките на тригодишния срок - за лихвите и петгодишния срок - за главницата. От страна на кредитора не било образувано изпълнително дело и не било предприето действие по принудително изпълнение на вземането. При издадено изпълнително основание по реда на чл. 237 от ГПК (отм.) давността сочи ищеца, че би била прекъсната с предприемането на валидни действия за принудително изпълнение от страна на ответника пред съда, което в случая не било сторено.

Безспорно намира ищеца, че тези вземания към момента не подлежат на принудително събиране. В гражданското право давността била правна последица на бездействието, ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността течала. Следователно, давността според ищеца изтекла в 3-годишен срок за периодичните платежи за лихви, респективно в 5- годишен срок за останалите вземания от настъпване на падежа на задълженията, за които се претендира до образуваното изпълнително дело.

Според ищеца следва да се съобрази и обстоятелството, че издаването на Изпълнителен лист не прекъсва давността. Прекъсване на давността било възможно единствено при предприемането на принудителни действия, каквито не били предприети до 2 настоящият момент, когато обаче вземането на кредитора било погасено по давност.

Правният интерес от завеждане на настоящият иск ищецът извежда от обстоятелството, че независимо от изричното позоваване пред ответното дружество на изтекла погасителна давност и изявление, че доброволно плащане няма да бъде извършено „К. и. и. Б.“ ЕАД отказвало да признае ефекта на възражението за изтекла погасителна давност, въпреки че единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането, била доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В случая обаче, ищецът А. в заявлението си от 20.12.2024 г. освен, че отново се позовал на погасителната давност, изрично заявил, че няма да плати доброволно погасеното по давност задължение. Изводът, който се налагал от гореизложеното бил, че вземането, което ответника заявявал пред БНБ- ЦКР било погасено по давност по отношение на Д. Д. А..

Гореизложеното обосновавало и правния интерес на ищеца да сезира съда с исковата си молба, като моли съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК , във вр. чл. 439 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Д. Д.

А. ЕГН ********** не дължи на кредитора „К. и. и. Б.“ ЕАД, сумите, за които подава информация в БНБ - ЦКР, по Изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК в общ размер:

1910.58 лв., от които 551.58 лв. главница и 267.42 лв. договорна лихва, законна лихва в размер на 281.59лв., и разноски в размер на 354.35лв., а така също и: разноски по изпълнително производство 40.50 лв. и начислени лихви 424.99 лв., както и евентуални в последствие начислени лихви тъй като вземането е погасено по давност.

Моли да му се присъдят сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

На следващо място в исковата молба ищецът е формулирал особено искане: моли съда да приеме, че по силата на чл. 113 от ГПК, местно компетентен да разгледа настоящия иск е именно Районен съд- Варна. Предявеният иск за установяване недължимост на сумите във връзка със сключен между страните Договор за банков кредит бил иск на потребител.

Ищецът като страна по сключения договор за кредит имал качеството „потребител на финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 ДР ЗЗП. Заявената искова претенция имала за предмет установяване несъществуването на задължение по договор за кредит. Тоест ищецът търсел защита на нарушените си права именно в качеството си на потребител.

С уточнителна молба от 24.1.2025 г. ищецът е изпълнил дадените от съда указания и с Определение № 1352/30.01.2025 г. настоящият съдебен състав е прекратил частично производството по предявения иск с пр.осн.чл.439 ГПК в частта в която се иска отричане със СПН на дължимост на евентуални и последващи наказателни лихви. /л. 34/. В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил и доказателствени искания.

След прецизиране на петитума на иска и частично прекратяване на недопустимата част от иска, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК и искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите , за които ответника подава информация в БНБ - ЦКР, а именно по изпълнителен лист и Заповед № 10284/11.11.2011 г. по ч.гр. д. № 17501/2011 на ВРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК, както следва:

551.58 лв. главница, ведно със законната лихва от 10.11.2011 г. до изплащане на вземането, 267.42 лв. възнаградителна лихва за периода 19.04.2010г. до 14.10.2011 г., 85.01 лв. мораторна лихва за периода 19.04.2010 г. до 14.10.2011 г., 125 лева разноски по делото.

В СРОКА по чл.131 ГПК на дата 07.04.2025 г. по делото е депозиран отговор на искова молба, подаден чрез юрисконсулт С. Д..

Ответника намира иска за процесуално допустим, но неоснователен.

Твърди се от ответника, че на 15.03.2010 г. между „Б. П. п. ф.“ ЕАД /предишно наименование „Д. И." АД/ с универсален правоприемник „Б. П. Ф. С.А.“, клон Б. в качество на кредитор и Д. А. в качество на кредитополучател бил сключен Договор за кредит C. - *.

3

Съгласно този договор кредиторът финансирал кредитополучателя, а за последния възникнало задължение да издължи горепосочения кредит съгласно условията по договора.

По Молба на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД на 19.04.2012 г. било образувано изпълнително дело № 1682/2012 по описа на ЧСИ З. Д. и приведен в изпълнение процесния изпълнителен лист по частно гр.дело №17501/2011 по описа на РС Варна. С молбата си образуване на изпълнително дело взискателят възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ З. Д. и на тази дата била прекъсната погасителната давност /в този см. ответникът препраща към ТР от 26.6.2015 по т.д.2/2013/.

Твърди се, че на 15.5.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД в качество на цедент и „К. И. И.

Б.“ ЕАД в качество на цесионер бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по сключения с ищеца Д.А. договор за кредит C. - *.

С пълномощно предишният кредитор упълномощил К. И. И. Б. ЕАД да уведоми от името на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД всички длъжници по цедираните вземания по договора за цесия от 15.5.2015 г. С оглед горното и на осн.чл. 99 , ал.3 и ал.4 ЗЗД твърди ответника, че е било изпратено уведомление за прехвърляне на вземанията до длъжника Д. А. на посочен от него адрес - *. Изпратеното уведомление не било получено, което било удостоверено с обратна разписка от пощенския оператор "М. Е." ООД. Във връзка с получена жалба, адресирана до ответника, с вх. № Ж254/23.12.2024 г. било изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, което било приложено към исковата молба на ищеца. На 22.06.2012 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника - „Д. А.“АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.