Определение № 20835 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20835 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509826 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 121397/21.09.2026 г. на ищеца А. Г.а А., чрез адв. Д.М., действащ като управител на ЕАД „Д.М.“, срещу определение № 22997/23.06.2026 г., постановено по гр. дело № 60988/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставено без уважение направеното с молба с вх. № 127585/22.04.2026 г. искане за изменение на постановеното по делото решение от 16.03.2026 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е извършил драстично намаляве на заплатеното адвокатско възнаграждение от 2000лв. с ДДС на 120 лева, като е отказал да преразгледа този размер. Изтъква, че съдът е сторил същото без да излага мотиви, бе посочване на нито едно конкретно съображение. Оспорва делото да е с ниска фактическа и правна сложност. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което направеното от него искане за изменение на постановеното по делото решение да се измени в частта за разноските, като в негова полза се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Насрещната страна – „Стик – Кредит“ АД е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че поведението на ищеца е израз на проявена от него злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като по негова инициатива са образувани множество дела, имащи за предмет недействителност на договори за кредит или отделни техни клаузи, по част от които вече са му присъдени разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по подадена от А. Г. А., чрез адв. „Д.М.“, действащ като управител на ЕАД „Д.М.“, срещу „Стик – Кредит“ АД искова молба, с която са предявени искове, както следва: - главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 678209 от 21.03.2024 г. - поради противоречие на закона; - евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за прогласяване нищожност на неустоечна клауза по чл. 27 от Договор за кредит № 678209 от 21.03.2024 г. - поради неравноправност.

1

По делото е постановено решение от 16.03.2026 г., с което е признато за установено по предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 678209 от 21.03.2024г.., сключен между А. Г. А. и „Стик – Кредит“ АД, е нищожен – поради противоречие на закона, като съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, присъждайки в полза на ищеца единствено такива в общ размер на 170 лева – за държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 120 лв. Приел е, че на ищеца следва да бъдат заплатени разноски в приетия размер, доколкото той е съответен на фактическата и правна сложност на делото и извършената адвокатска работа.

В срока за обжалване на решението ищецът А. Г.а А., чрез адв. Д.М., действащ като управител на ЕАД „Д.М.“, е подал молба по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, като по изложените в частната жалба доводи се претендира присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение.

За да постанови обжалваното определение № 22997/23.06.2026 г.,., първоинстанционният съд е приел, че няма основание за ревизиране на подробно изложените в решението по делото съображения, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

В случая съобразно служебния достъп по делата, съхранявани в електронен вид в Единната електронна система на съдилищата (ЕИСС), действително се установява, че от страна на ищеца А. Г.а А., чрез адв. Д.М., действащ като управител на ЕАД „Д.М.“ са подадени множество други искови молби, с които са предявени искове за прогласяване за недействителни на договори за кредит и/или на отделни техни клаузи, както и за връщане на недължимо платени суми по нищожни клаузи по договори за кредит, с изложени идентични фактически обстоятелства.

Принципно предявяването на иск е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права, като титулярът на процесуални права е този, който преценява дали и кога да ги упражни. Когато предоставените на страните процесуални права не се упражняват добросъвестно (например при липса на материално право или за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица), е налице злоупотреба с процесуално право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други правни субекти (чл. 57, ал. 2 от КРБ) и когато правото се упражнява в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД) – в този смисъл е решение № 189/20.06.2014 г., постановено по гр. дело № 5183/2013 г. на ВКС, г. о. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС съдът е длъжен във всички случаи да прецени дали процесуалните действия на страните са съобразени с чл. 3 ГПК, т. е. дали са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави и да осуети всяка злоупотреба с право. Преценката дали материалното право е упражнено добросъвество се преценява въз основа на фактите по делото за всеки конкретен случай.

Отговорността за разноските се определя по правилата на чл. 78 ГПК, но право на разноски не следва да се приеме за възникнало в полза на страна, която упражнява процесуалните си права недобросъвестно, като образува множество идентични съдебни производства, в рамките на които претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, многократно надхвърлящо цената на иска и присъждането на което се превръща в основната цел на сезирането на съда, тъй като това по същество ще означава, че злоупотребата с процесуални права се толерира от съда.

В случая, изцяло по свое усмотрение ищецът А. Г. А., макар да има възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, е образувал множество отделни искови производства, увеличавайки по този начин многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар. Няма пречка пълномощникът на ищеца да предяви исковете, основани на еднакви твърдения относно нищожността на всеки от договорите за кредит и/или на отделните клаузи в тях, ведно с осъдителни претенции за връщане на недължимо полученото от ответника, но отделните правоотношение със „Стик – 2

Кредит“ АД се изразяват единствено в различните дати на тяхното сключване и размера на сумите, като в останалата част – по отношение на страните и съдържанието на правоотношенията (права и задължения) те са идентични. Изложеното дава основание да се приеме, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. При констатирана злоуптореба с процесуални права и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, съдът принципно намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи, но по делото липсва жалба от другата страна.

В случая първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение в размер на 120 лева, поради което подадената от ищеца частна жалба срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 121397/21.09.2026 г. на ищеца А.

Г.а А., чрез адв. Д.М., действащ като управител на ЕАД „Д.М.“, срещу определение № 22997/23.06.2026 г., постановено по гр. дело № 60988/2024 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставено без уважение направеното с молба с вх. молба с вх. № 127585/22.04.2026 г. г. искане за изменение на постановеното по делото решение №5024/16.03.2026 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3