Решение № 3317 от 01.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. Пловдив, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330116384 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Р. К. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

902,92 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., 88,91 лева – договорна лихва за периода 08.02.2019 г. – 10.02.2020 г., 251,29 лева – обезщетение за забава за периода 10.02.2020 г. – 14.06.2024 г., 437,70 лева – неустойка съгласно чл. 6.2 от договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5363/27.06.2024 г. по ч. гр. д. № 11136/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр. с-в /исковата претенция е описана съобразно уточняваща молба вх. № 106156/17.10.2024 г./.

В исковата молба се твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 12 броя вноски по 218 лева в срок до 10.02.2020 г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,63 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия към договора било посочено, че при забава в плащанията, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. В договора било постигнато съгласие за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора до изтичането на 1 крайния срок за погасяване на кредита. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията към ответника. За събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 11136/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV бр. с-в. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Р. К. И..

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 11136/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „АПС Бета България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 5363/27.06.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

По делото е представен Договор за паричен заем № ***** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и Р. К. И., като заемател.

По силата на сключения договор на ответника е предоставена сумата в размер на 1000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,44 %. В чл. 6.5 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от три дни от усвояване на заемната сума да предостави едно от посочените обезпечения – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора. В посочената разпоредба е предвидено, че при предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на едно или две физически лица, същите следва да отговарят на следните кумулативни условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данните на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция се изисква да е безусловна, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съобразно чл. 6.6 от договора при неизпълнение на посоченото задължение за 2 предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 1341,72 лева на разсрочено плащане с погасителния план.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., сключен между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредит. Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането, което се установява от представеното уведомление до ответника за осъществената цесия.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на предоставения на ответника заем по процесния договор за потребителски кредит е 1000 лева, като сумата от 828 лева е използвана за погасяване на задължения на ответника по друг договор, а остатъка от 172 лева е изплатен с разписка в Изи Пей на 08.02.2019 г. Вещото лице е посочило, че по процесния договор за потребителски кредит са направени плащания за погасяване на задълженията в общ размер на 1499 лева, от които 1299 лева към „Сити Кеш“ ООД и 200 лева по сметка на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. Изяснява се, че размерът на ГПР, ако в него е включено вземането за неустойка по договора, е 717,27 %.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна счита следното:

Най-напред по отношение на материалноправната легитимация на ищеца съдът намира, че съобразно представените по делото писмени доказателства във връзка с извършената цесия се установява, че първоначалният кредитор „Сити Кеш“ ООД прехвърля вземанията по сключения с ответника договор за кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което именно последният е титуляр на процесните вземания. По делото не са представени доказателства, че цесията е съобщена на длъжника, доколкото изпратеното до същия уведомително писмо не е получено от него, но съдът намира, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС;

Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение./ Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

От фактическа страна по делото безспорно се доказа, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор, и Р. К. И., като кредитополучател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на потребителски кредит. Първоначалният кредитор е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, 3 поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 6.6 от договора при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1341,72 лева. Разпоредбата на чл. 6.5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица - поръчители /които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Сити Кеш“ ООД/ или банкова гаранция.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6.5 и чл. 6.6 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране.

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция в двоен размер на всички дължими към кредитора суми и то в толкова кратък срок след усвояване на сумата по договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение /обозначено като неустойка/ за предоставения финансов ресурс.

Същевременно, кредиторът не включва неустойката към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.