Определение № 12200 от 27.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12200 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110107486 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. Х. Х. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за обявяване на недействителността на Договор за потребителски кредит № 853136 от 30.08.2025 г., поради противоречието на последния със закона, а в условията на евентуалност – за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от горния договор.

От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата на подаване на искова молба ищцовата страна е с настоящ адрес в с. Крушовица, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и представени писмени доказателства, преценени за целите на проверката по чл. 119, ал. 3 ГПК, намира, че ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 12 ЗЗП. С предявения иск ищецът упражнява свое субективното право за освобождаване от задължения, възникнали вследствие сключване на договор за потребителски кредит, който ищцовата страна намира за нищожен. С оглед данните по делото компетентен да разгледа предявената искова молба е РС – Плевен, тъй като именно в 1 неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищцата. Следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители ( в този смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439, ал.1 от ГПК (Вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019г. по описа на ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., ІІІ г. о. на ВКС).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7486/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 51 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Плевен.

Определението подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2