Решение № 357 от 15.08.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Русе, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Петков

Членове:

Антоанета Атанасова

Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500548 по описа за 2024 година

Производството е по чл.437 във вр. с чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Л. Ж. В., чрез адв.В. С. от АК-Русе, е обжалвала постановление от 04.07.2024 г. на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съдгр.Русе, по ИД № 114/2014 г., с което й било отказано да бъде прекратено изпълнителното производство срещу нея в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК-поради бездействие на взискателя във визирания в закона срок.

Счита, че с обжалвания акт неправилно е прието, че през последните две години по инициатива на взискателя са били предприемани активни изпълнителни действия за обезпечаване на вземането му, поради което е настъпил ефектът на перемцията. Иска се обжалваното постановление да бъде отменено.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя. Считат жалбата за неоснователна.

В мотивите си към обжалваното постановление ЧСИ Ц.Г. поддържа доводи за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, съставът на Окръжен съд-Русе взе предвид следното :

Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице, предвид което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело е било образувано по молба на “ОББ“ АД, въз основа на издаден на 14.01.2014 г. в тяхна полза изпълнителен лист по ч.гр.дело № 141/2014 г. по описа на РРС срещу Л. Ж. В.. Взискателят направил искания да 1 бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като бъдат наложени запори и възбрани на притежаваните от лицето финансови средства, движими и недвижими вещи. В тази връзка през периода 2014-2017 г. от ЧСИ били наложени запор на трудово възнаграждение в “Труд“ АД на 11.02.2014 г., запор на МПС “Фолксваген Пасат“ с рег.№ Р2855 РВ на 28.02.2014 г., запор на банкови сметки на длъжника в “Банка ДСК“ на 28.01.2016 г. и в “Алианц Банк“ АД на 13.10.2017 г.С молба от 18.10.2017 г. взискателят поискал налагане на възбрана върху собствената на Л. Ж. В. идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Русе.

C молба от 30.07.2018 г., на основание чл. 429 от ГПK, по изпълнителното дело бил конституиран като взискател цесионерът “ЕОС MATPИKC“ EOOД-София.

По тяхно искане на 12.07.2019 г. бил наложен запор на банковите сметки на Л. В. в “Банка ДCK“ АД.

На 12.08.2019 г. взискателят уведомил ЧСИ, че между дружеството и длъжника има сключено споразумение за разсрочено плащане на дълга по сметка на кредитора, като видно от представения документ с изходящ номер от 29.11.2018 г., касае се до встъпване в дълг на трето лице при условията на чл.101 пр.1 от ЗЗД. В споразумението е цитиран и договорът за потребителски кредит, въз основа на който в полза на първоначалния кредитор са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу Л. Ж. В..

На 08.02.2021 г., на 14.11.2022 г. и на 16.11.2022 г. по искане на взискателя съдебният изпълнител наложил запори върху банковите сметки на длъжника съответно в “Банка ДСК“, в “ПИБ“ и в “Райфайзенбанк /КБС БАНК/.

На 01.07.2024 г. Л. Ж. В. подала молба до ЧСИ изпълнителното дело срещу нея да бъде прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, без да посочи конкретно от кога счита, че е било предприето последното валидно изпълнително действие, слагащо началото на предвидения в закона 2-годишен срок за настъпване ефектът на перемцията.

При тази фактическа обстановка, като съобрази хронологията на всички изпълнителни действия, извършени по изпълнителното дело от съдебния изпълнител, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл.433 ал.1 т. 8 от ГПK, поради което не е настъпила твърдяната от жалбоподателката перемпция.

Според чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, като съобразно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на BKC по тьлк.дело № 2/2013 г., OCГTK на BKC, перемпцията настъпва по силата на закона, a c постановление съдебният изпълнител единствено прогласява осъщественото по право прекратяване. Прието е, че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни 2 изпълнителни способа. Перемпцията е предвидено средство за защита на длъжника в случай, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнителното производство и в продължение на две години, при съществуващо неудовлетворено вземане, бездейства и не поиска нов способ на изпълнение.

Всяко валидно изпълнително действие прекъсва посочения срок и слага началото на нова погасителна давност. В процесния случай се установява, че последното иницирано от кредитора изпълнително действие-налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, се е осъществило на 16.11.2022 г.

При това положение, към датата на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство-01.07.2024 г., не е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04.07.2024 г. на Частен съдебен изпълнител Ц.Г., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съдгр.Русе, постановено по изпълнително дело № 2014***0400114 по описа на същия ЧСИ, с което на Л. Ж. В., ЕГН **********, било отказано да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3