Решение № 47 от 10.03.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Ловеч, 10.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200784 по описа за 2023 година С предупреждение № 718209-F699081/11.08.2023 год. на В.А.И. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ поради констатирано нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предупреден *****, за това, че при последващо извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение щ ему бъде наложено административно наказание.

Недоволен от предупреждението останал жалбоподателят ***** , който го обжалва в срок, като издадено в противоречие с материалния закон и излагаподробни съображения и моли съда обжалваното предупреждение да бъде отменено.

В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован, се явява адв.Н., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и излага, че АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения, в отсъствие на нарушителя и на свидетелите, присъствали на проверката и моли съда да отмени предупреждението, като им присъди направените по делото разноски по представения списък.

1

За ответника - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, се явява юриск.Х., която излага, че жалбата е неоснователна и недоказана, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени материалноправни или процесуални нарушения и моли съда да потвърди издаденото предупреждение, като присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Прави въъзражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Г. Д., Р. М., М. Т. и Д. М., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.03.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F699081 от свид.Г. Д., в присъствие на свидетелите Р. М. и М.

П., срещу *****, за това, че при извършена проверка на 27.02.2023г. в 10:30 ч. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „****", находящ се в град Ловеч, ул. *** №103, стопанисван от „**** * " ЕООД енд КО КД с ЕИК ********* е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на Финансите е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката не са представени кочани с ръчни касови бележки, които задълженото лице следва да съхранява в стационарен търговски обект. Представени са Регистри за касовите бележки от кочан, но в тях няма посочени начални и крайни номера на касови бележки от кочан. При проверката е установено, че „**** * " ЕООД енд КО КД с ЕИК ********* не е изпълнило задължението си да съхранява в стационарен търговски обект кочани с ръчни касови бележки, които да отговарят на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на министерство на финансите. Във връзка с установеното „**** * " ЕООД енд КО КД с ЕИК ********* е нарушил разпоредбите на чл. 35, ал.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и 2 изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на Финансите. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0465396/27.02.2023 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс и доклад във връзка с извършената проверка . Настоящия акт е съставен на основание чл.40, ал.2 от Закон за административни нарушения и наказания- в отсъствие на нарушителя, с което е нарушил разпоредбите на чл.35, ал.З от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ Наредба Н -18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ,издадена от Министъра на Финансите.

От така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице и в установения в закона срок, но по същество е неоснователна.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите, Д., М., Т. и М., които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в АУАН и предупреждението фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка, описи на касова наличност, отчет, Заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на изп. -директора на НАП.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи липсата на съхраняван в обекта кочан с касови бележки, тъй като не е представен.

Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им 3 дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

Атакуваното предупреждение е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № 3ЦУ- 1149/25.08.2020 г. на изп. -директора на НАП/. В АУАН и в Предупреждението подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното предупреждение са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.28 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и предупреждението трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свид.Д., инспектор по приходите, който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свид.М., присъствал на извършената проверка в обекта. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът, издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното предупреждение. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на предупреждението, тъй като при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и предупреждението правна квалификация по чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.118, ал.4 он ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на 4 документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното предупреждение, а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.

С обжалваното предупреждение е вменено на жалбоподателя извършване на нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че кочанът с касови бележки се съхранява в търговския обект, който съгласно ал. 2 следва да е прошнурован и прономерован, а в същата наредба е посочено кога се издава касова бележка от кочан, а именно при неработещо фискално устройство.

В случая безспорно е установено, че на датата на проверката – 27.02.2023 г. в 10:30 часа в търговския обект – магазин „****“ стопанисван от „**** * " ЕООД енд КО КД, не се е съхранявал кочан с касови бележки въпреки че в последния е било налично въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство, с което обективната съставомерност на нарушението е изпълнена. Това се установява както от показанията на свидетеля Д. и М., така и от протокола за извършена проверка. Фактът, че фискалното устройство към момента е работило, и съответно не е възникнала нуждата от използване на кочана, не води до отпадане на отговорността за липсата на такъв в обекта. Ето защо настоящия състав счита, че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на административно нарушение по чл.35, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на 5 юридическо лице по чл.83 от ЗАНН, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

Настоящият съдебен състав споделя съображенията на наказващия орган и счита, че в конкретния случай извършеното от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, по следните съображения: Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В случая санкционираното нарушение засяга въведеното с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредбата задължение за съхраняване в търговския обект на кочан с касови бележки. Санкционираното нарушение е извършено за първи път от дружеството, като наказващият орган не твърди същото да е извършвало други нарушения на данъчното законодателство. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание то да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл.35, ал.3 от Наредбата. При тези факти, съдът приема, че дори и минимално предвидената с разпоредбата на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС имуществена санкция би била неоправдано висока с оглед общественоопасните последици и несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата тежест. Предвид липсата на вредни последици, инцидентният характер на нарушението и липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че директното пристъпване към наказване с административно наказание не би съответствало на конкретната тежест на нарушението и неговата обществена опасност и правилно в случая наказващият орган е издал само предупреждение на дружеството, че при повторно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото предупреждение ще му бъде наложено административно наказание.