Решение № 592 от 31.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000422 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 006 от 6.01.2022 г. по т. д. № 1882/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД (в ликвидация) - гр. София е осъдено да заплати на „Диджитек“ ООД - гр. София на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата 52 800 лева, представляваща подлежаща на връщане поради развалянето на договор за изработване на софтуер от 30.03.2017 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г. до окончателното й плащане ; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр. София срещу „Диджитек“ ООД - гр. София насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 52 800 лева, представляваща възнаграждение за предоставени услуги по договор за разработване на софтуер от 30.03.2017г. по издадените от „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД фактури № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., № 260/1.10.2019 г. и № 261/21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 г. до окончателното й плащане.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр. София (в ликвидация), в която се изтъква, че е неправилно.

Преобладаващата част на изложението представлява подробен преразказ на фактическата обстановка на спора, каквато е тя според жалбоподателя, както и на правните аргументи, на които е изградена поддържаната в процеса теза, че неизпълнението на договора е било незначително и е било вследствие неизпълнението на задължението на ищеца за разработване на бизнес процесите съвместно с представители на ответника.

Оплакванията са срещу необоснования извод на съда, че изработеният софтуер не отговаря на договореното и не може да служи за обикновеното и договореното предназначение, и това било предпоставка за развалянето на договора, както и че развалянето е било заявено с подаването на исковата молба.

Неправилно съдът приел, че главният насрещен иск е неоснователен, тъй като договора за софтуер от 30.03.2017 г. бил изпълнен изцяло от дружеството, поради което за „Диджитек“ ООД било възникнало задължение да заплати цялата уговорена цена. Недопустимо било позоваването от страна на ответника по насрещния иск, че не е приел изготвения проект, тъй като проектът бил изпълнен и той бил длъжен да приеме изработеното и да заплати дължимата част от уговореното възнаграждение. Необоснован бил извода на съда, че не се установило ищецът по насрещния иск да е изпълнил в цялост възложената работа, което да обуслови правото на изпълнителя на съответно заплащане на услугата.

Молбата към съда е да отмени решението и да постанови друго решение, с което да отхвърли претенцията по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД като неоснователна и да уважи изцяло насрещните искове.

Ответникът по въззивната жалба „Диджитек“ ООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Твърденията, че развалянето на договора било невъзможно поради забраната в чл.87, ал.4 от ЗЗД били изцяло опровергани от доказателствата. Не отговаряли на действителното положение твърденията, че на изпълнителя не било оказано съдействие за изпълнение на задължението си, тъй като обратното се установявало от заключението н атехническата експертиза.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че въззивникът не бил изпълнил задълженията, произтичащи от договора за софтуер от 30.03.2017 г. и като неизправна страна не му се дължали сумите по насрещния иск.

-3-

Молбата е решението да бъде потвърдено.

2

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

В исковата молба ищецът „Диджитек“ ООД - гр. София твърдял, че на 30.03.2017 г., като възложител, сключил с ответника „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.

София, като изпълнител договор за разработване на софтуер, а в протокол от 4.04.2017 г. срока за разработване бил определен на 7 календарни месеца, считано от 1.05.2017г.

Възложителят се задължил да заплаща ежемесечна сума в размер на 11 000 лева, без включен ДДС, платима по банков път в 30-дневен срок от издаването на фактура от изпълнителя.

На изпълнителя била платена сумата 52 800 лева, с включен ДДС по четири фактури, а сумата 39 600 лева, с включен ДДС не била платена, тъй като изпълнителят бил в забава около 2 години и била постигната договореност да не се издават фактури, докато не се изравни плащането с извършената работа. Към момента на последното плащане - м. август 2017г. било изпълнено едва около 15% от заложеното в договора.

Поради липсата на квалифицирани специалисти при изпълнителя проектът стартирал на три пъти отначало, поставяните на изпълнителя срокове системно не се изпълнявали, в екипа на последния имало постоянно текучество на хора, което допълнително забавяло реализирането на проекта. Към 29.03.2018 г. оставащата за изпълнение базова функционалност била повече от 25 точки, а към 24.01.2019 г. никой от модулите на ERP системата не бил изцяло завършен и нямало функционираща система. Никаква част от изработеното не била приемана и около две години след изтичане на срока за изпълнение нямало готов продукт за приемане, нямало дори напълно готов частичен модул от разработената ERP система и никаква част от изработеното не можело да бъде полезна за възложителя. Изработеното имало такива съществени недостатъци, които го правели напълно негодно за неговото обикновено и договорно предназначение.

С нотариална покана, връчена на ответника на 10.09.2019 г., ищецът отправил изявление за разваляне на договора и поискал платената сума от

52 800 лева, с включен ДДС да му бъде върната, което до деня на подаването на исковата молба не било сторено.

Молбата към съда била да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД да заплати сумата 52 800 лева, с включен ДДС лева, като платена на отпаднало основание, ведно със лихвата за забава от завеждането на исковата молба.

3

В писмения отговор ответникът „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.

София оспорил иска като неоснователен.

Не само, че не била налице значителна неизпълнена част, а договора бил изпълнен изцяло, за което управителя на ищцовото дружество бил уведомен писмо по електронна поща от 27.03.2019 г., а проекта бил наличен в уеб среда и ищецът има достъп до него с потребителско име и парола, предоставени му от ответното дружество с писмо по електронна поща от 20.06.2017 г.

Забавянето на изпълнението по договора се дължало на поведението на ищеца, който не изпълнил задължението си да съдейства в максимална степен на изпълнителя. От разменената кореспонденция се виждало, че ищецът се дезинтересирал от проекта за продължителни периоди от време, а неговият управител многократно променял изискванията си. Последният отхвърлил и предложения за срещи за изясняване на желанията му. По тези съображения нямало основания за развалянето на договора от ищеца.

Молбата към съда била да отхвърли изцяло исковата претенция.

В допълнителна искова молба и отговор към нея страните изложили допълнителни съображения в подкрепа на поддържаните тези.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр.

София подало насрещна искова молба, в която твърдяло, че дружеството изпълнило задълженията си по споменатия договор, поради което за възложителя възникнало задължението да плати уговорената цена, която при срок за изпълнение от 8 месеца била 88 000 лева, без включен ДДС. Въпреки това той не платил, а и нямал намерение да плати дължимата по фактури № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., № 260/1.10.2019 г. и № 261/21.10.2019 г. сума в общ размер 52 800 лева.

Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 52 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 г. до окончателното й плащане.

В писмения отговор ответникът „Диджитек“ ООД - гр. София оспорил насрещния иск като неоснователен.

Изтъкнал, че срокът за изпълнение на договора бил 7 месеца - от 1.05.2017 г. до 1.12.2017 г. и дължимата цена за целия договор била 92 400 лева, с включен ДДС. Повторил отново изложените в исковата и

-5- допълнителната искова молба твърдения и правните аргументи относно развалянето на договора, като основание за недължимост на претендираната сума. Посочил изрично, че сумите по фактури № 217/ 29.12.2017 г. и № 229/ 1.06.2018 г. не се дължат поради 4 постигната договорка да не се извършват плащания до изравняването на фазите на проекта, а втората фактура не била и получена. Сумите по фактури № 260/ 1.10.2019 г. и № 261/ 21.10.2019 г. били недължими, тъй като за м. септември 2019 г. и за м. октомври 2019 г. софтуерни услуги не били извършвани и фактурите били издадени само за целите на настоящото производство. Освен това към датата на издаването им договора бил развален с нотариалната покана от 10.09.2019 г.

Молбата към съда била искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

В договор за разработване на софтуер, сключен на 30.03.2017 г. „Диджитек“ ООД - гр.

София възложило на „Компютър софтуеър дивелъпмънт къмпани“ ЕООД - гр. София, заедно с представители на възложителя да изготви детайлно описание на бизнес процесите, които ще се обслужват от уеб базирано софтуерно приложение за управление на продажбите и поддръжката на мобилни устройства; да разработи и внедри в експлоатация самото уеб базирано софтуерно приложение; да изготви ръководство за потребителя на английски език; да обучи нарочния персонал за работа с приложението и да поддържа гаранционно същото за срок от една година от пускането му в експлоатация.

Според условията на договора удостоверяването на изпълнението на дейностите, с изключение на гаранционното поддържане, трябвало да се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на страните. Изпълнението на договора трябвало да започне на 1.04.2017 г. и да приключи до 1.12.2017 г. Възложителят се задължил да заплаща ежемесечна сума в размер на 11 000 лева, без включен ДДС, платима по банков път в 30дневен срок от издаването на фактура от изпълнителя.

На 4.04.2017 г. страните подписали техническо задание за разработване и внедряване на специализирана ERP платформа, в което било посочено кои модули и функционалности най - малко трябва да съдържа специализирания софтуер.

Според представените от страните фактури и платежни документи дължимата сума от 13 200 лева за всеки един от месеците април - юли 2017г. била платена, както следва : по фактура № 194/ 3.04.2017 г. - на 26.04.2017 г., по фактура № 197/ 2.05.2017 г. - на 5.06.2017 г. , по фактура

№ 201/1.06.2017 г. - на 12.07.2017 г. и по фактура №203/ 1.07.2017 г. - на 14.08.2017 г.

С нотариална покана, рег. № 12851, том 7, № 46/ 2.09.2019 г. на нотариуса С. Т., връчена на 10.09.2019 г., възложителят уведомил изпълнителя, че на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД разваля договора поради виновното поведение на последния и го поканил в седмодневен срок от получаването на поканата да върне платената до момента сума от 52 800 лева, с включен ДДС.

5

В съдебното заседание на 14.07.2020 г. е прието заключение на счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. Г., от което се установява следното.

Фактурите с № 217/29.12.2017 г., № 229/1.06.2018 г., № 260/1.10.2019г. и № 261/21.10.2019 г. били осчетоводени и включени в дневника за продажби на ответника. При ищеца през м. януари 2018 г. била осчетоводена фактура № 217/ 29.12.2017 г., като била осчетоводена рекламация за 13 200 лева - „до решаване на съдебния спор“. Останалите три фактури не били осчетоводени, не били включени в дневниците за покупки и не бил ползван данъчен кредит.

Разпечатката съдържа 59 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/594a4b31-8534-4c82-bdc0-bbe0da36b26c