Определение № 2511 от 24.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1988/2025
- Вид
- Определение № 2511
- Подписан
- 24.07.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- §13 · Закон за защита на потребителите
- §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2511 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501988 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод препирня за подсъдност, повдигната по реда на чл.122 от ГПК.
Пред Районен съд-Стара Загора е образувано гр.дело № 1371/25г.по искова молба на „Девил синема груп“ЕООД,ЕИК-206299814,със седалище и адрес на управление гр.*** против Г. Т. Х.,ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Пловдив,с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено дължимостта на суми,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 10975/30.12.24г.по ч.гр.д.№ 22038/24г.по описа на ПдРС.
Претендираните вземания произтичат от сключени между страните два договора от 05.12.21г.за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция за *** и *** чрез тяхната майка и законен представител Г. Х. и са за неплатени месечни вноски,дължими до изтичане срока на предизвестието по договорите,които са едностранно прекратени от Х..
С определение № 870/20.03.25г.РС-СТ.Загора,12-ти гр.с.е прекратил производството по делото пред него и го е изпратил по подсъдност на РСПловдив като местно компетентен да разгледа спора.
В мотивите си РС-Ст.Загора е приел,че се касае за иск срещу 1 потребител,като се позовава на мотивите на ТР № 3/2019г.от 23.02.22г. на ОСГТК на ВКС и на легалната дефиниция на понятието „потребител“ в §13,т.1 от ДР на ЗЗП.Според съда предмет на двата сключени между страните договора,от които произтичат процесните вземания,е предоставяне от ищеца на посочените в договорите обучения и участия във филмови продукции на малолетните към датата на сключването им деца на ответницата.Посочва се,че няма данни ответницата да ползва тези извършвани по занятие от ищеца услуги по същите договори за своя търговска или професионална дейност,а такъв договор,който родителят сключвал за осигуряване на обучение и участие на детето му във филмова продукция/реалити шоу,несъмнено попадало в обхвата на нормите на ЗЗП (§13 от ДР на ЗЗП).Поради това е стигнал до извод,че ответницата има качеството на потребител по смисъла на цитирания §13,т.1 от ДР на ЗЗП по отношение на предоставяните от ищеца по занятие услуги,а последния имал качеството на търговец по см.на §13,т.2 от ДР на ЗЗП.С оглед на което е приел,че спорът е потребителски и за местната му подсъдност намирал приложение чл.113 от ГПК,т.е.местно компетентен да разгледа и реши спора бил ПдРС като съд по настоящия/постоянния адрес на потребителя,който е в гр.Пловдив.Ето защо РС-Ст.Загора прекратил производството по делото и изпратил същото на ПдРС като местно компетентен.
ПдРС,18-ти гр.с.с определение № 8816/07.07.25г.,постановено по образуваното пред него гр.д.№ 7334/25г.е повдигнал спор за подсъдност,като е приел,че спорът не е потребителски и приложение намира разпоредбата на чл.119,ал.4 от ГПК,а не на чл.119,ал.3 от ГПК,поради което съдът,до който е адресирана исковата молба, не разполагал с правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора.Извода си,че спорът не е потребителски, съдът е обосновал с предмета на представените договори за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция,като е приел,че същите имат смесен (комплексен) характер –от една страна за обучение,(което позволявало предметът му отчасти да се квалифицира като услуга,респ. би го направило „потребителски“),но от друга страна участията в обученията били предвидени като условие за бъдещо сътрудничествво между страните за участие във филми,изрично посочени в договорите,което означавло,че целят задоволяване на търговски интерес.Предметът на договорите не представлявал просто получаване на обучение,а и участие в такова във връзка с бъдеща 2 професионална дейност на Персонажа полза на ищеца.По потребителски договор за услуга потребителят не бил задължен да участва в ползването на услугата и да търпи санкции,ако не желае да я получи,какъвто бил конкретния случай.Той придобивал само право да се ползва от резултата от услугата.
С оглед на изложеното,за да се определи кой е компетентният да разгледа спора съд,следва да се отговори на въпроса дали се касае за спор срещу потребител.
Легалната дефиниция на понятието за „потребител“ се съдържа в §13,т.1 от ДР на ЗЗП и съгласно нея „потребител“ е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършане на търговска или професионална дейност,и всяко физическо лице,което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая доколко страната по договорите за предоставяне на обучение и участие във филмова продукция,наименована „Персонаж“,има качеството на потребител, зависи от предмета на самите договори.Настоящата инстанция не споделя становището на ПдРС,че тези договори имат смесен характер,който включва не само получаване на обучение,но и участие на Персонажа във филмови проекти на другата страна по договора- „Девил синема груп“ЕООД,което цели задоволяване на търговски интерес.Осигуряването на роля в предстоящи проекти на Агенцията е формулирано в договора само като възможност,при това в бъдещи проекти,които са индивидуализирани само частично.Подобно участие,ако се осъществи такова в бъдеще,би било предмет на друг договор,с подробни параметри,включващи точно наименование на продукцията,на ролята,времетраенето и най-вече–заплащането,каквито в настоящите договори липсват.Не може да се приеме,че малолетните деца ползват услугата обучение-подготовка за участие във филмови продукции за извършване на бъдеща професионална дейност в полза на ищцата.ПдРС е тълкувал предмета на договорите твърде разширително.
Правилно ПдРС е посочил,че по потребителски договор за услуга потребителят няма задължение да участва в ползването на услугата и да търпи санкции,ако не желае да я получи,но неправилно е счел,че настоящият случай е именно такъв.Никъде в договора няма формулирано задължение за 3
Персонажа да ползва предоставената услуга,съответно да търпи санкции за неизпълнение на това задължение.В договорите не са предвидени неустойки или други санкционни последици,нито са предвидени задължения за Персонажите за участие в проектите на Агенцията,предоставена им е само възможност за това.
Поради изложеното въззивната инстанция намира,че спорът е потребителски,както е приел и РС-Стара Загора,съответно съгласно чл.113 от ГПК е местно подсъден на ПдРС като съд,в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя.Ето защо на основание чл.122 от ГПК местно компетентен да разгледа исковата молба на „Девил синема груп“ЕООД,ЕИК206299814 против Г. Т. Х.,ЕГН-********** ,е Районен съд-Пловдив.
В тази връзка,делото следва да бъде изпратено на същия съд за произнасяне по исковата молба на „Девил синема груп“ЕООД.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по депозираната от „Девил синема груп“ЕООД,ЕИК-206299814 против Г. Т. Х.,ЕГН-********** искова молба вх.
№ 8799/18.03.25г.на РС-Стара Загора,е Районен съд-Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4