Решение № 132 от 10.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. гр. Добрич, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Р. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20213200100814 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.

№5026/08.04.2021 г. по описа на Районен съд-гр.В.,по която първоначално е образувано гр.д.№5052/2021 г. на ВРС-прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд-гр.В. /гр.д.№1578/2021 г. на ВОС/,като след отвод на всички съдии при ВОС делото е изпратено с определение №548/07.12.2021 г. по гр.д.

№580/2021 г. на Апелативен съд-гр.В. за разглеждане от Добричкия окръжен съд.С исковата молба,уточнена с молба вх.№1009/22.02.2022 г. по описа на ДОС,са предявени активно субективно и обективно евентуално съединени искове от съпрузите К. К. К. и М. Р. Х.,двамата от гр.В.,срещу Държавата Р.България,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,както следва:1./главни отрицателни установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че Държавата не е собственик на недвижим имот,представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 85,65 кв.м съгласно АДС и площ от 82 кв.м по скица,състояща се от три стаи и антре,находяща се в гр.В.,***,съставляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на 1 гр.В.,построена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.В.;2./евентуални негаторни искове на основание чл.109 от ЗС,които да се разгледат при отхвърляне на главните искове,за осъждане на Държавата да премахне гореописаната масивна едноетажна сграда,която като незаконен строеж пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземления имот,върху който сградата е построена.Претендират се сторените от ищците съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Държавата Р.България,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,изразява становище за недопустимост на исковете,а по същество за тяхната неоснователност,като настоява за прекратяване на производството по делото или за отхвърляне на исковете.Претендира сторените от нея съдебно-деловодни разноски.

Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното от фактическа и правна страна:

Изложено е в исковата молба,че двамата ищци са съсобственици в режим на СИО и индивидуална собственост на 75,33 кв.м в ид.части от недвижим имот,находящ се в гр.В.,***,представляващ поземлен имот с площ от 381 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.В..Сочи се,че ищците се легитимират като съсобственици на поземления имот при възникнала въз основа на следните придобивни способи съсобственост:

Първият праводател на ищците Г. Ж. Г. придобил собствеността върху 1/3 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от поземления имот по реституция,извършена с решение №1174/18.01.1993 г. на кмета на Община-В. на основание чл.1 ал.1 вр. чл.5 от ЗВСВНОИ.Преди отчуждаването реституираният имот бил придобит от Г. Ж. Г. по силата на покупко-продажба,обективирана в нотариален акт №138/1967 г.

Горният праводател Г. Ж. Г. прехвърлил на ищците притежаваните от него идеални части от ПИ чрез няколко правни сделки:

1./дарение на 2/9 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от ПИ по нотариален акт №*** г. в полза на М. Р. Х. и Х. Й. Х.а при равни квоти;

2./прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на 1/6 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от ПИ по нотариален акт №*** г. в полза на М. Р. Х. по време на брака й с К. К. К..

2

С нотариален акт №*** г. Г. Ж. Г. дарил на Х. Й. Х.а 1/6 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от ПИ,а надарената Х. Й. Х.а от своя страна надарила М. Р. Х. с 1/6 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от ПИ с нотариален акт №*** г.

Вторият праводател на ищците С. Д. К. придобил собствеността върху 2/3 ид.ч. от 55,6% ид.ч. от ПИ също по реституция по силата на решение от 07.12.1995 г. по гр.д.№480/1995 г. на ВОС на основание чл.1 ал.1 вр. чл.5 от ЗВСВНОИ,поправено с решение от 05.01.2001 г. по адм.д.№80/1995 г. на ВОС.Преди отчуждаването горният праводател придобил собствеността върху реституирания му имот по силата на договор за издръжка и гледане /нотариален акт №99/1976 г./.Впоследствие С. Д. К. прехвърлил на К. К. К. по време на брака му с другата ищца М. К.а притежаваните от него ид.части от ПИ с договор за покупко-продажба по нотариален акт №*** г.

Вследствие описаните сделки ищците придобили правото на собственост върху 55,6% ид.ч. от ПИ.С нотариален акт №*** г. ищците прехвърлили на „***“ ЕООД 136,22 кв.м в ид.ч. от ПИ и към момента се легитимирали като собственици на 75,63 кв.м в ид.части от имота.Останалите 44,4 % ид.ч. били придобити от други лица-наследници на С. С. Г. и С. Н. Г. по реституция.

В реституционните производства на собствениците на ПИ била възстановена и собствеността на построената в имота двуетажна масивна сграда със застроена площ от 164 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта.

В процесния ПИ към момента на отчуждаването на първия и втория етаж от горната сграда съществувала още една постройка-масивен навес и клозет с обем 80 куб.м с три оградни стени.Постройката била описана в протокол от 05.07.1977 г. на комисията,назначена със заповед №1715/18.04.1977 г. на председателя на ОНС-В..Същата била със застроена площ от 36,10 кв.м и била отразена за първи път в кадастралния план от 1950 г.

След отчуждаването на ПИ през 1980 г. на мястото на горната постройканавес и клозет ответникът изградил масивна сграда,за която бил съставен АДС №1113/20.06.1991 г.,а впоследствие и АЧДС №6960/12.02.2008 г.Сградата била с идентификатор *** по кадастралната карта.Със заповед №ДИ-16-7706-2/27.07.2016 г. Областният управител на Област-В. отказал да отпише сградата от актовите книги за недвижими имоти-ЧДС.

Ищците считат,че сграда с идентификатор *** не е

3 собственост на държавата.Същата била незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.1 и 2 от ЗУТ.Била построена в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за ПИ и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.В архивите на Община-В. не била открита никаква строителна документация за сградата.Когато в реституиран ПИ бил изграден незаконен строеж,построилият го не бил негов собственик,а положението му било това на недобросъвестен владелец на чужд имот /в тази насока чл.2 ал.6 от ЗОСОИ/.

Правния си интерес от предявяване на главните отрицателни установителни искове за установяване,че Държавата не е собственик на сграда с идентификатор ***,ищците детайлно мотивират с уточняваща молба вх.№1009/22.02.2022 г. по описа на ДОС.Същите сочат,че като участници в съсобствеността върху поземления имот се легитимират като собственици и на горната сграда в идеални части,съответстващи на правата им върху ПИ,по силата на приращението /чл.92 от ЗС/,т.е. заявяват свои права в сградата.Дори да се приемело,че ищците не са собственици на ид.части от сградата,в случай на отричане на правата на Държавата върху нея за ищците и останалите съсобственици на ПИ възниквала възможността да придобият сградата на оригинерно основание-давност.

По негаторните искове на основание чл.109 от ЗС се сочи,че се настоява за разглеждането им в условие на евентуалност-ако главните искове за отричане правата на Държавата върху процесната сграда бъдат отхвърлени,но се приеме,че собствената на ответника сграда е незаконен строеж.Незаконно изградената в чужд поземлен имот сграда пречела на ищците да упражняват правото си на собственост върху ПИ,поради което се настоява за осъждане на ответника да премахне незаконния строеж.

В отговора на исковата молба ответникът Държавата изразява на първо място становище за недопустимост на исковете.Позовава се в тази връзка на постановките на ТР №8/27.11.2013 г. по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Твърдението на ищците за притежавано от тях право на собственост върху процесната сграда не обосновавало техен правен интерес от отрицателните установителни искове.Предмет на доказване щяло да бъде установяване предпоставките за реституция,т.е. отричането на собствеността на ответника щяло да стане чрез установяване собствеността на 4 праводателите на ищците,което било недопустимо.Отричането на правото на ответника не било предпоставка за упражняване друго право на ищците,както се приемало при колизия на правата на възстановените собственици и бившите ползватели или на собствениците на имоти,заменени с план по чл.16 ал.1 от ЗУТ,с правото да придобият право на собственост върху новообразуваните имоти.Ищците не твърдяли да упражняват владение върху имота /сградата/,като същите не могли да го придобият и по давност предвид забраните за това относно имоти-държавна собственост.

Исковете по чл.124 ал.1 от ГПК били и неоснователни.Процесната сграда била със статут на ЧДС,за която били издадени съответните актове.Обстоятелствата в АДС имали доказателствена сила до доказване на противното /чл.114 от ППЗДС/.Лицата,които претендират права върху такъв имот,можели да се снабдят с документ за собственост след издадена заповед за отписване,а в случаите по чл.113-след влизане в сила на съдебното решение.Земята,върху която била изградена сградата,била придобита въз основа на отчуждителна процедура по реда на ЗОЕГПНС.Неоснователно било възражението на ищците,че сградата е незаконно построена и че те са станали собственици на ид.части от нея по приращение.Действително в Община-В. и районната администрация не се съхранявала строителна документация,но това не означавало,че сградата е незаконен строеж.Същата била построена през 1980 г. от държавата преди реституцията върху терен-държавен имот.Същата била самостоятелен обект и била изградена за задоволяване на административни нужди.Когато за обектите били съставени АДС по реда на Наредбата за държавните имоти,новопридобитите и новопостроени държавни имоти се актували след държавното им приемане.Предвид горното при съставени за обектите АДС били налице безспорни доказателства за наличието на държавно приемане на строежа,като редът на извършването му бил в съответствие с разпоредбите,действащи към момента на строителството,поради което не било необходимо да се предприемат каквито и да е процедури,вкл. издаване на разрешение за ползване по сега действащия ЗУТ.Фактът на издаване на АДС се приемал за безспорно доказателство в съдебната практика за извършено държавно приемане на имота по реда на чл.81 ал.1 от Наредбата за държавните имоти /отм./,което обстоятелство било доказателство за законност на строежа.Според чл.225 ал.1 т.1 от ППЗУТ при издаване на разрешение за строеж не се изисквал одобрен инвестиционен 5 проект за едноетажни второстепенни,спомагателни постройки.Доколкото строежът бил отразен в предходните планове за регулация,следвало да се счита законен като заварен по смисъла на §21 от ЗУТ.Съгласно разпоредбите на ЗПИНМ и ЗТСУ /отм./ щом строежът бил нанесен в кадастралната основа,се презюмирало,че е законен.Процесната сграда следвало да се приеме презумптивно за законна,доколкото в ЗПИНМ липсвало установено като термин фактическо и правно състояние на сградите „търпимост“.Предвид горното в случая не била приложима нормата на чл.2 ал.6 от ЗОСОИ.Неоснователни били твърденията на ищците,че са придобили държавния имот по давност.Ищците не били владелци.Това било видно от молбата им за закупуване /замяна/ на държавния имот през 2007 г.Имотът винаги се бил ползвал за държавни нужди на Бюро по труда до 2003 г.,когато бил предаден на Областна администрация-В..Давност спрямо държавни имоти не течала предвид мораториума за това,въведен с §1 на ЗДЗС.

По главните отрицателни установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване,че Държавата не е собственик на недвижим имот,представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ от 85,65 кв.м съгласно АДС и площ от 82 кв.м по скица,състояща се от три стаи и антре,находяща се в гр.В.,***,съставляваща сграда с идентификатор

*** по кадастралната карта на гр.В.,построена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.В.: