Решение № 24 от 30.01.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10/2023
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 30.01.2023
- В сила
- 30.01.2023
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 229 ал. 1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, буква а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 50а, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142 ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 1 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал. 9 и ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 т. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190 ал. 1, 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190 ал. 1, 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 190 ал. 1, 3 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 136 ал. 1 -3 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 5 ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. С., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 286/11.11.2022 г. по гр. д. № 778/2022 г. С. районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -С. да заплати на М. Р. И. сумата от 1 182, 64 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 20.12.2019 г.
– 10.08.2022 г. , получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143; сумата от 138, 76 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труда, до датата на предявяване на иска – 11.08.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.08.2022 г. , до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 450 лева, както и да заплати в полза на РС – С. ДТ в размер на 100 лева и разноски за вещо лице в размер на 120 лева.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ответникът Областна дирекция на МВР – С., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Във въззивната жалба се оспорва извода на районния съд, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане по отношение приравняването на нощния труд към дневен и заплащането му като извънреден, поради което 1 била приложима нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР; сочи се, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи се, че в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8123з-407/11.08.2014 г. /отменена/е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:
00 ч. и 6: 00 ч. за отчетния период, да се умножават по 0, 143, а получено число да се сборува с общия брой отработени часове за отчетния период; според чл. 3 ал. 2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. служителите на МВР могат да полагат труд през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., без работните часове да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период; т.е. чл. 31 ал. 1 от наредбата от 11.08.2014 г. не се възпроизвежда в следващите наредби, а напротив – законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Сочи се, че съгласно чл. 32 ал. 1 Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР; подобен подход е възприет и в последващите наредба – Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г.. Прави се извод, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в заповед на министъра тарифна ставка.
Твърди се във въззивната жалба, че работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1, 43; преобразуването е приложимо за трудовите правоотношение, при които нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа. Сочи се, че разпоредбата на чл. 187 т. 10 от ЗМВР делегира на министъра приемането на наредба за реда за организацията, разпределението и отчитането на работното време на държавните служители в МВР; такава наредба е приета и е действала през процесния период, поради което се касае за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от преодоляване чрез прилагане на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че за разлика от трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод; при различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в административно-правната уредба досежно служебните правоотношения на държавните служители – полицейски органи.
По-нататък се излагат доводи, че в определени, неуредени в специалния закон хипотези, е налице изрично препращане – напр. чл. 190 ал. 1, 3 и 4, чл.
142 ал. 5 от ЗМВР, включително и чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към 2 специалната закрила по КТ за полагащите нощен труд, но това препращане касае само специалната закрила, но не и правилото за превръщане но нощния труд в дневен.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на Решение по 24.02.2022 г. по дело № 262/2020 г. на съдът на ЕС. В тази връзка се сочи, че с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни определени предимства и ограничения: на работещите по трудово правоотношение, по служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР; същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките, по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване, застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира тежестта на нощния труд – право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна храна и ободряващи напитки.
Прави се позоваване на съдебна практика на окръжни съдилища от страната, с подробно цитирани решения.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано, като бъде постановено решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена; претендират се разноски.
С въззивната жалба е направено искане за спиране производството по делото предвид наличието на образувано и неприключило тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС с предмет „Заплащане на положени часове нощен труд от служители на МВР“, решението по което според жалбоподателят има значение за правилното решаване на процесния спор.
Твърди се, че основание за спиране на производството е разпоредбата на чл.
229 ал. 1 т. 4 от ГПК, като се развиват подробни доводи в тази връзка.
В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищцовата страна.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От юриск. В. е постъпило писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и излага доводи по същество на спора.
За въззиваемия пълномощникът му адв. В.П. оспорва въззивната жалба.
С. окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната 3 жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.
Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицейски инспектор“ в Участък П. при РУ на МВР – Ч..
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.
Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 928 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 133 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.
В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 182, 64 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 138, 76 лева.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време са действали Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов 4 период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Разпечатката съдържа 39 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59489ccb-7f82-41a3-90a2-57f637157f83