Решение № 40 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501939 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 2476 от 24.04.2024 г. по гр. дело № 188/2023 г. Софийски градски съд, ГО, I-15 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 28.02.2020 г. на кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Филип Кутев“, виновно причинени от К. В. П. при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.12.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 45 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода 28.02.2020 г. - 07.12.2020 г.

С решението първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „ОЗК Застраховане” АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийския градски съд сумата от 715,50 лв. - държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Предвид отхвърлената част от предявения иск на основание чл. 78, ал. 3 1

ГПК първоинстанционният съд е осъдил ищеца Р. И. В. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД сумата от 3 651,50 лв. - разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, от които, както следва: 234,50 лв. депозит за вещо лице и 3 417 лв. адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Р. И. В., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, а именно за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер, възлизащ на 45 000 лева, при твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По същество се релевира нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД, доколкото Софийският градски съд е направил неправилни изводи, що се касае до характера и броя на вредите, начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало, както и здравословното състояние на ищеца след процесното ПТП и претърпените от него болки и страдания, душевен дискомфорт, стрес и невъзможност да се обслужва сам. Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително свидетелски показания, се установяват в степен на категоричност претърпените от него болки и страдания в резултат от процесното ПТП, обуславящи необходимостта от присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, с оглед на което намира решението на първоинстанционния съд за необосновано, що се отнася до размера на присъденото обезщетение. Поради това претендира от въззивния съд отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважен искът за горницата над 15 000 до 45 000 лева. Претендират се и разноски.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли съдът да остави жалбата на въззивника без уважение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подаден в рамките на законоустановените срокове от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК, намери следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с предмет – присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.02.2020 г. на кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Филип Кутев“ в гр. София, в резултат на виновни действия на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече 2

Върховният касационен съд многократно се е произнасял, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правните констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество същото е и правилно.

При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключенията на съдебномедицинската експертиза, изготвена по делото на първата инстанция, както и с оглед действието на чл. 300 ГПК, Апелативен съд – София приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща механизма на процесното ПТП: на 28.02.2020 г., около 23:00 часа в гр. София, на бул. „Черни връх“, с посока на движение от бул. „Никола Вапцаров“ към Околовръстен път, в района на кръстовището с ул. „Филип Кутев“, при управление на МПС, л.а.

„БМВ“, модел „Х6“, с рег. № ********, К. П. нарушил правилата за движение, като преминал на кръстовището на червена светлина на светофара и започнал да извършва маневра „ляв завой“, в резултат на което реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Пежо“, модел „307“, с рег. № ********, управляван от И. М., и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на Р. И. В. – пътник от л. а. „Пежо“.

Уврежданията се изразяват във фрактура на долния край на дясна лъчева кост с луксация на радикарпалната става, което реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок – по-дълъг от 30 дни“ – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както и в счупване на дисталната фаланга на пети пръст на лява ръка, както и в охлузни рани и оток на пети пръст на лява ръка. С Решение № 119 от 16.02.2022 г. по ВНАХД № 4036/2021 г. на СГС е изменено в частта на наказанието Решение от 28.06.2021 г. по НАХД № 3177/2021 г. на СРС, с което К. П. е признат за виновен и му е наложено административно наказание глоба по смисъла на чл. 78а НК. С оглед чл. 300 ГПК решението на наказателния съд се ползва със задължителна сила пред гражданския съд относно факта на извършване на деянието, виновността и противоправността на деянието, поради което за произнасянето по претенциите на ищеца релевантни са изводите на 3 наказателния съд относно механизма на ПТП и характера на настъпилите в резултат вреди.

По делото на първа инстанция е приета и неоспорена

Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К., ортопед-травматолог във ВМА, който посочва, че в резултат на инцидента ищецът е получил следните телесни увреждания: фрактура в дисталния край на дясна лъчева кост, съпроводена с луксация на радиокарпалната става, и фрактура в дисталната фаланга на пети пръст на лявата ръка, хематоми в областта на дясната мишница, предмишница, бедро и охлузвания на двете подбедрици. Съгласно заключението на експерта приблизителният срок на възстановяване на функциите на десния крайник е два месеца, а с включване на рехабилитация и ЛФК – три-четири месеца. Травмата на пети пръст на лявата ръка е невъзстановима с оглед наличието на предишна нелекувана фрактура. След преглед на ищеца вещото лице д-р К. заключава, че не е налице ограничение в мускулната сила на захвата на двата крайника. По дясната ръка се наблюдава леко намалена кожна сетивност на палеца, както и леко болезнени движения в гривнена става в края на арката на движение. При пети пръст на лявата ръка движенията в дисталната интерфалангеална става са невъзможни поради проведената артродеза (спояване) на главата на средната фаланга и основата на дисталната фаланга. Според д-р К. на фона на старата травма избраният вариант на лечение (артродеза с поставяне на Киршнерова игла) е бил единственият възможен. Съгласно заключението при процесния механизъм на ПТП посочените травми е могло да настъпят както при правилно поставен предпазен колан, така и при неговата липса, като от събраните данни не може да се установи дали такъв е бил поставен или не.

Сочи, че е извършена репозиция на дясна ръка, както и имобилизация с шина, която впоследствие е отстранена. С цел възстановяване ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност от 31.03.2020 г. до 28.07.2020 г.

Не установява ищецът да е провел рехабилитация, която обаче е неизменна част от пълноценното лечение на травмите.

Настоящият въззивен състав изцяло кредитира заключенията на допуснатите експертизи по делото, които са компетентно изготвени и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – те се основават на тях.

За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В. И. Ч., намираща се във фактическо съжителство с ищеца, която сочи, че след оперативните интервенции се е налагало да му помага за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието му, което той не е могъл да прави сам поради обездвижването на лявата му ръка и невъзможността за ползване на три от петте пръста на дясната ръка. Твърди, че въпреки болките ищецът се върнал на работа, за да подкрепя семейството си финансово, като вместо да извършва строителни дейности, с каквито се занимавал допреди ПТП, започнал да работи като шофьор. Разказва, че ищецът провеждал рехабилитация в дома си предвид ковид пандемията – с ластици, стискал антистрес топка.

4

Преценени в светлината на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелката по делото биват кредитирани от съда, тъй като същите са дадени непосредствено пред първоинстанционния съд под страх от наказателна отговорност по чл.

290 НК и възпроизвеждат лично възприети обстоятелства. Все пак съдът отчита заинтересоваността на свидетелката, както и частичните противоречия в показанията: „На лявата ръка пръста го боли със сигурност, пръстът му е изпънат, не го чувства“.

Доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД е осъден на основание чл. 432 КЗ да заплати на ищеца Р. И. В. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ, ангажиращи отговорността на застрахователя, а именно: 1) наличието на действителен застрахователен договор между причинителя на вредата и застрахователното дружество, 2) наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец, а именно: противоправно деяние (управление на МПС в нарушение на ЗДвП и причиняване на ПТП), вредоносен резултат (неимуществени вреди), причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат (установена от СМЕ) и виновност на дееца (призната с решението на наказателния съд), спазена процедура по чл. 380 КЗ (заведена при застрахователя претенция № 0411-800-0004-2020).