Решение № 105 от 21.07.2021, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Разград , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Рая П. Йончева

Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н. Р. Х. като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №

20213300500148 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 260022/17.ІІ.2021г., постановено по гр.д.№469 по описа му за 2020г. КРС е отхвърлил иска на Ш. АЛ. АЛ. , ЕГН********** срещу ИЛМ. АЛ. АЛ., ЕГН***, с предявяване на който и в хипотеза на чл.124, ал.1 ГПК е претендирал до установяване правото му на изключителна , придобита по оригинерния способ на придобивната давност, собственост върху подробно индивидуА.зирания в предмет на иска недвижим имот.

Недоволен от така постановеното решение, ищецът Ш. АЛ. АЛ. обжалва същото като постановено при съществено поцесуално нарушение, а по същество като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Нарушението на процесуалните правила се обосновава с липса на мотиви ; „нарочно премълчаване“ на заявени с исковата молба факти и обстоятелства; необсъждане на всички изложени от него доводи и незадълбочен, едностранчив анА.з на депозираните гласни доказателства, както и поради липса на изрично произнасяне по искането му за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нот. акт на осн.чл.537 ГПК.

Необосноваността на решението аргументира с несъответствие на изведените от съда фактически изводи с доказателствата по делото и игнорирането на фактите, предпоставящи придобитата от него собственост по давност. Твърди незаконосъобразност поради несъответно прилагане на относимия към фактите материален закон и неправилно квА.фициране на осъществяваната от него фактическа власт като държане, а не владение на имота.

В с.з., чрез повереника си адв. П. Дечев въззивникът заявява, че поддържа жалбата. На релевираните с нея основания моли за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество с уважаване на исковата му претенция ведно с произнасяне по същество на заявеното с молбата искане за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нот. акт по чл.537 ГПК. Претендира присъждане на сторените за две инстанции разноски.

В предоставеният за това срок, насрещната по жалбата страна се е възползвала от правото си на отговор и е оспорила същата като неоснователна. В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.

1

Н., въззиваемият аргументира становище за недоказаност на предявения срещу него иск. Моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на сторени във въззивното производство разноски.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

В правомощията си по чл.269 ГПК съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен съдебен акт.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е вА.дно.

НА.чието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на решението, обуславят неговата допустимост.

Дадената от съда правна квА.фикация е съответна на заявената с иска защита. С дадените им по реда на чл.140 ГПК указания и в условия на равнопоставеност първоинстанционният съд е осигурил на всяка от страните възможност за събиране на необходимите за доказване на твърденията й доказателства. Значимите за изхода на делото факти са установени с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената в тази насока активност на страните.

Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът намира за неоснователно. Противно на твърдяното от въззивника, целият доказателствен материал е анА.зиран обективно и всестранно. Кредитирането на свидетелските показания е проведено от първоинстанционния съд в съвкупността на всички събрани по делото доказателства и при дължимата по см. на чл.172 ГПК преценка за тяхната заинтересованост. Следва да се отбележи, че анА.зирането на доказателствата е въпрос, касаещ правилността, а не допустимостта на съдебното решение, в какъвто смисъл е въззивната жалба. В мотиви на решението си първоинстанционният съд е дал отговор на въведените по спора въпроси. Правилността на тези отговори е въпрос по същество и засяга законосъобразността, а не допустимостта на съдебния акт. В отговор на релевираното в този смисъл възражение следва да се посочи, че липсата на мотиви е отстранимо от въззивната инстанция процесуално нарушение.

Непроизнасянето на първостепенния съд по чл.53 ГПК в диспозитив на решението не е допуснат в нарушение на процесуалните правила пропуск, а се явява последица, обусловена от изхода по същество на предявения на осн.чл.124 ГПК положителен установителен иск. При извода за неоснователност на предявения на осн. чл.124, ал.1 ГПК, съдът не дължи произнасяне, както по правото на собственост на ответника И.А. - предявен е положителен, а не отрицателен установителен иск, така и по обусловеното искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът не констатира релевираните с подаването основания за отмяна на атакуваното решение. Възведените от правна страна изводи, кореспондират с установените по делото факти и сочат на съответно прилагане на материалния закон.

Пред настоящата инстанция, в рамките на допустимото по см. на чл.266 ГПК, не се ангажират доказателства, които да налагат факти и изводи, различни от установените такива пред първоинстанционния съд.

Въз основа на допустимо събраните в производството доказателства, РРС е установил фактическа обстановка, която се споделя от настоящата инстанция, но при дължими в допълнение мотиви относно установени от доказателствата и релевантни за изхода на делото факти. Следва да се посочи, че с жалбата си въззивникът не въвежда спор по фактите, а позовано на същите твърди необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

При самостоятелно проведения анА.з на допустимо събраните по делото доказателства, в този си състав съдът установи следното:

Грд №469/2020г. по опис на КРС е образувано по депозиран на 1.Х.2020г. иск, с предявяване на който и на осн.чл.124 ГПК въззивникът е претендирал до установяване в отношенията му с въззваемия правото му на 2 изключителна собственост върху недв. имот, индивидуА.зиран като нива от 14003кв.м., за която по плана на с.

Тертер е отреден ПИ с идентификатор ***. Към датата на подаване на иска , ищецът е позовал правото си на собственост върху описания имот като придобито по оригинерния способ на изтекла в негова полза придобивна давност. В петитум на молбата е инкорпорирано и искане по чл.537ПК за отмяна на нот.акт №15/17.II.2020г. по нот. д. №76/2020 по опис на нотариус С. С. с рег. №4НК и р/н на действие при КРС, издаден в производство по обстоятелствена проверка и легитимиращ въззиваемия И.А. като собственик на процесната нива.

Същият е приложен като доказателство, обосноваващо интереса, респ. допустимост на предявения по чл.124 ГПК иск.

В обстоятелствена част на исковата си молба, като факти обосноваващи заявената в петитум защита, ищецът е релевирал: качеството си на наследник по отношение на останалото след смъртта на неговия баща А. У. и чичо по бащина линия-И. А. имущество; предприета по реда и в сроковете на ЗСПЗЗЗ реституция на приживе отчуждени от патримониума на наследодателите му земеделски имоти; обстоятелството, че ответникът е осиновен преди раждането му от неговите родители при действие на чл.81 ЗЛС(отм.). Следва да се посочи, че осиновяването на ответника е упоменато, но не се въвежда като факт, оспорващ качеството му на наследник.

Напротив. Въззивникът изрично е посочил, че двамата „извършили неформална делба“, по силата на която той получил процесната нива, а въззиваемият - останалата по наследство от баща им нива в с.Бисерци. Заявява, че е въведен във владение на процесния имот на 14 м.III.1994г. като първоначално я обработвал сам, а от 2011г. чрез отдаването под наем на трето за делото лице. Твърди, че по описания начин необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 26 години е осъществявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че го владее за себе си.

С депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор, въззиваемият е оспорил иска, както и въведените в основание на същия факти и обстоятелства. Признава факта на осиновяването си по реда на чл.81 ЗЛС(отм.), но твърди същия като заварен с приживе настъпилите за осиновителите му законодателни промени относно режима и последиците на осиновяването му. Твърди, че ищецът е въведен и осъществявал фактическа власт върху процесната нива в качеството си на сънаследник и че сключените от последния наемни договори не демонстрират анимуса за своене на имота, а „пораждат единствено облигационни отношения между наследниците“.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че правата на страните по отношение на процесната нива са възникнА. по наследяване, т.е. на едно и също основание. На л.9 от грд №469/20 на КРС като доказателство е приложено. у-ние изх.№125/27.VII.2020г., от което е видно, че И. А. М. е починал на 17.VII.1991г., оставяйки за свой наследник преживяла го съпруга- Н. М.. Поради факта, че двамата не са имА. родени от брака им деца, в удостоверението като негови наследници са посочени и двамата братя на М. – М.

У., поч. на 28.V.1977г. и починА.ят на 5.V.1970г. А. У., известен още като А. У.(вж.у-ние за идентичност на имена ).

От данните в удостоверението се следва за безспорно, че братята на бездетния И. М. са починА. преди него. Поради което и в хипотеза на чл.10, ал.2 ЗН към дата на смъртта му - 17.VII.1991г, към наследяване на останалото след смъртта му имущество и по заместване са призовани, както преживялата го съпруга, така и децата, респ. внуците на починА.те преди него братя.

Като доказателство на л.11 е приложено у-ние иизх.№127//27.VII.2020г., от което е видно, че починА.ят на 5.V.1970г. А. У. е оставил за свои единствени преки и законни наследници: съпруга Ю. И.ова, починала съответно на 8.I.1988г. и синове -И.А., Ш.А. и О. А.. От изложеното и по аргумент на чл.10, ал.2 ЗН се следва за безспорно установено, че по заместване последните трима са призовани към наследяване на останалото след смъртта на И. М. наследство заедно със съпругата на последния. Като в тази хипотеза на наследяване, правата на наследниците се определят по правилото на чл.9, ал. ЗН.

По делото не се спори , че въззиваемият И. М. не е рождено дете на наследодателя А. У., а е бил осиновен от същия преди 1950г(по данни на въззивника). Към този момент е действащ режимът на непълното осиновяване съгласно чл. 81 от Закона за лицата и семейството ЗЛС, в редакция съгласно публикацията в Изв., бр. 15 от 1953 г./.

С изменението на чл. 80 и 81 ЗЛС от 1961 г. /Изв., бр. 50 от 23.06.1961 г./, е въведен режим на пълно осиновяване, при което осиновеният е приравнен изцяло към родно дете в семейния кръг на осиновителя, като същевременно правоотношенията между осиновения с низходящите му и роднините по произход са прекратени.

Този законов режим е приложен не само за бъдещите осиновявания, извършвани след влизането в сила на изменението на закона, но е отнесен задължително и към заварените осиновявания, които са пренормирани от самия закон съобразно с установеното от него действие на осиновяването.

По силата на преходното правило към закона от 1961 г. това автоматично превръщане на осиновяването, 3 без оглед волята на лицата, се отнася само до "заварените осиновявания". Понятието е изяснено в правната теория и съдебната практика, според които "заварени осиновявания" са тези, които не са били прекратени от съда и по които и осиновителят, и осиновеният са живи /напр. решение № 19/16.01.1992 г. по гр. д. № 1134/1991 г. на ВС, I- во г. о., решение № 690/25.03.1963 г. по гр. д. № 71/1963 г. на ВС, II-ро г. о., решение № 1154/22.01.2009 г. по гр. д. № 4755/2007 г. и решение № 481/06.12.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. двете на ВКС, I-во г. о., и др./.

Разпечатката съдържа 43 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5947a19b-5466-4c70-ad6c-e8603802e050