Решение № 13 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.В

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400501094 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 263 от 30.10.2025 г по гр. Дело № 340/25 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Н. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр.Левски, ул.”***” №6 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 204,95 лева, включваща неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги в размер на 69,98 лв. и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на 134,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 204,95 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 07.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30/2025г. по описа на Районен съд – Левски, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над общия уважен размер от 204,95 лв. до претендирания такъв от общо 391,90 лв., като го отхвърля в 1 частта му за неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за разликата над сумата от 69,98 лв. до претендираната сума от 87,63 лв. и в частта му за неустойка за разликата над сумата от 134,97 лв. до претендираната сума от 304,27 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Йеттел България ЕАД ,с която се атакува постановеното решение в отхвърлителната му част.

Възразява се, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и същото е неправилно и незаконосъобразно. Възразява се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата за неустойка по чл.

143 ал.2 т.5 от ЗЗП. Унвърждава се, че претендираната неустойка съдържа в себе си три компонента, които са описани в условията на сключения договор и неустойката не е необосновано висока. Уговорената неустойка има компенсаторен характер и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неустойката включва не повече от три стандартни месечни такси ,както и част от ктойността на ползваните отстъпки и разликата в цената на мобилното устройство. Твърди се, че определената неустойка не противоречи на закона и добрите нрави като се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване изцяло на претенциите.

Въззиваемият , представляван от особен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основания за неравноправност на клаузата за неустойка при неизпълнение на задълженията по сключения договор

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

2

РС е приел, че е установено по делото , че страните са били обвързани от договорни правоотношения по предоставяне на далекосъобщителни услуги, по които дружеството ищец – мобилен оператор, е изправна страна по договора. Предвид на това за ответника – потребител е възникнало задължението за заплащане на дължимите абонаментни месечни такси за процесния период 05.11.2022г. – 04.01.2023г. Установено е било, че падежът на задълженията е настъпил, както и че ответникът не е погасил задължението си за заплащане на месечните абонаментни такси по договора.

От ищеца е претендирана сумата в размер на 87,63 лв. за неизплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 05.11.2022г. – 04.01.2023г., т.е. за два месеца. Съгласно уговореното с договора, месечната абонаментна такса е в размер на 34,99 лв., следователно задължението за исковия период от два месеца е в общ размер на 69,98 лв. От представените фактури и приложения към тях – Общо потребление за съответния мобилен номер, не се установяват, според РС, други ползвани от потребителя услуги, за които да са начислени допълнителни такси, не се установява по какъв начин са сформирани сумите за месечни такси, посочени във фактурите, които са в размери, различни от установения в договора размер на месечна абонаментна такса. Предвид изложеното, според РС, недоказана по делото е дължимостта на разликата над сумата от 69,98 лв., представляваща стойността на дължимите се месечни абонаментни такси за исковия период, до пълния претендиран с исковата молба размер от 87,63 лв.

Вземането в частта му относно неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги следва да бъде прието за установено за сумата в размер на 69,98 лв., а за останалата претендирана част иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Безспорно е било установено по делото, че ответникът е неизправна страна по договора, като не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на уговорените месечни абонаментни такси и предоставени услуги.

На основание това за дружеството ищец е възникнало правото за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, за което е бил уведомен писмено с уведомително писмо. За ищеца е възникнало и правото да претендира уговорените в договора за мобилни услуги неустойки при неизпълнение задълженията на потребителя и предсрочно прекратяване на договора по негова вина. РС е приел, че е налице 3 валидна неустоечна клауза в частта, с която е предвидена неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаментни такси, но за не повече от три месеца. Съобразно начина, по който е уговорена общият размер на дължимата неустойка да не надвишава размера на три абонаментни такси макар и в най-високия според условията на плана размер, неустоечната клауза не представлява неравноправна такива по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и не надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция за виновното неизпълнение на задълженията на потребителя, поради което не се явява нищожна. Съобразно условията на договора най-високия предвиден в него месечен абонамент е в размер на 44,98 лв. – дължим след изтичане на 24 месеца от първоначалния срок на договора.

Дължимата неустойка е в размер на 134,97 лв. РС е приел за нищожни клаузите за неустойка, в които е предвидено в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят да дължи като неустойка и възстановяване на част от разликата между найниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, както и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да дължи като неустойка и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. Според РС по отношение на посочените клаузи са основателни възраженията на особения представител за противоречието им с добрите нрави. Съдът е приел за противоречащ на принципа за спазване на добрите нрави в отношенията между страните на уговорка, съгласно която търговецът има право да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора. Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на услугата или вещта, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена на услугата/вещта. Така уговорена неустойката излиза извън обезщетителната си функция за неизпълнение на задължение на потребителя. От друга страна по този начин се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена 4 с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП.

Поради това , според РС, претенцията за неустойка в тази й част е неоснователна, като основаваща се на нищожни клаузи. Предявеният установителен иск в частта му относно претендирана неустойка следва да бъде уважен за сумата в размер на 134,97 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 304,27 лв.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно като краен резултат РС е изложил подробни мотиви, които се споделят в по – голямата си част от въззивната инстанция като обосноваващи правилен краен извод на РС и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Следва обаче да се отбележи, че въззивният съд намира изводът за противоречие на част от клаузата за неустойка с добрите нрави, за неправилен.

Следва да се отбележи, че клаузата, в която е предвидено в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят да дължи като неустойка и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, както и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да дължи като неустойка и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора, не съдържа яснота по отношение на дължимите суми като неустойка от потребителя при неизпълнение на задълженията по договора.

Съгласно чл. 143 ал.2 т.19 от ЗЗП неравноправна е клауза , която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Въззивният съд приема, че на това основание не следва да се приложи посочената клауза за някои от елементите на предвидената неустойка като в крайна сметка резултатът от произнасянето на РС – левски е правилен.

Следва да се потвърди атакуваното решение в обжалваната му част.

При този изход на делото и предвид представянето на въззиваемия от особен представител разноски не следва да се присъждат.

5

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №263 от 30.10.2025 г по гр. Дело № 340/25 г по описа на РС – Левски в обжалваната част КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. З.В

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400501094 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 263 от 30.10.2025 г по гр. Дело № 340/25 г по описа на РС – Левски състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Н. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр.Левски, ул.”***” №6 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 204,95 лева, включваща неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги в размер на 69,98 лв. и неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на 134,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 204,95 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 07.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30/2025г. по описа на Районен съд – Левски, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над общия уважен размер от 204,95 лв. до претендирания такъв от общо 391,90 лв., като го отхвърля в 1 частта му за неплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за разликата над сумата от 69,98 лв. до претендираната сума от 87,63 лв. и в частта му за неустойка за разликата над сумата от 134,97 лв. до претендираната сума от 304,27 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.