Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 71 от 06.10.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 24/2026
Вид
Решение № 71
Подписан
06.10.2026
Състав
Борислава Славчева Борисова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Лом, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20261620200024 по описа за 2026 година Административнонаказаното дружество „АРТАН ПРОИЗВОДСТВО“ ООД, с ЕИК ******* представлявано от управителя Г. Н. З., чрез процесуален представител адв.Ц. К. М. от АК гр.Благоевград, обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, ******* Наказателно постановление № 12-2500278 от 22.12.2025г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.262, ал.1, т.3 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила Молба вх.№ 1680/13.02.2026г. от проц.представител адв.****** с искане делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа изцяло жалбата срещу издаденото НП и молбата да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт *******, която взема становище за неоснователност на жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-2500278 от 22.12.2025г. на АРТАН 1

ПРОИЗВОДСТВО“ ООД, с ЕИК ******* представлявано от управителя Г. Н.

З., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 800лв /хиляда и осемстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.262, ал.1, т.3 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 23.10.2025г. и по документи на 07.11.2025г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, в шивашки цех, находящ се в гр.Лом, ул.“Хаджи Димитър „ №24, обект на „Артан производство“ ООД е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало, видно от представените пред контролния орган ведомост за начислени и изплатени трудови възнаграждения за м.септември 2025г. действително положения извънреден труд при подневно отчитане на работното време на 06.09.2025г, който е и официален празник на заетото лице **********, с начало и край от 07,45ч. до 14,30ч. да не е изплатен с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя.

В с.з. дружеството жалбоподател не изпраща процесуален представител.

От пълномощника на дружеството е постъпила Молба с искане делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа оплакванията в жалбата против законосъобразността на обжалваното НП.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт ******* оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на посочените от жалбоподателят разноски.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество жалбата се явява частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 23.10.2025 г. свидетелите З. А. и П. А. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в шивашки цех, намиращ се на ул. „Хаджи Димитър“ № 24 в гр. Лом - обект на „АРТАН ПРОИЗВОДСТВО“ ООД. При проверката установили, че в цеха да работят общо 5 лица. Същите декларирали, че през м. октомври 2025 г. полагали извънреден труд, като са работили на 04.10.2025 г. (събота).

Впоследствие в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана постъпила жалба от работничка, която била в прекратени трудови правоотношения, като се сочело, че в дружеството системно се полага извънреден труд в съботните дни, който след това нито се декларира, нито се начислява, нито се заплаща.

По този повод от дружеството е изискана и представена книгата за извънреден труд за 2025 г., но в нея единственото вписване за положен извънреден труд било за 04.10.2025 г.

2

По тази причина от служителите на Дирекция „ИТ“ отново е извършена проверка на място на 07.11.2025 г. При тази повторна проверка работничките ********** декларирали, че са работили на официалния празник 06.09.2025г.

От представените ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. септември проверяващите констатирали, че действително положения извънреден труд, при подневно отчитане на работното време на 06.09.2025г., който е и официален празник от заетото лице ********** с начало и край от 07,45ч. до 14,30ч. не е изплатен с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя.

На 24.11.2025 г. в присъствието на управителя Г. З., на дружеството работодател е съставен АУАН № 12-2500278 от св. З. А. в присъствието на свидетелите П. А. и К. И. за установеното нарушение на чл.262, ал.1, т.3 от КТ.

Актът е подписан от управителя без възражения, а в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени такива.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН, на 22.12.2025 г. наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ атакуваното НП № 12-2500278, с което наложил на дружеството работодател имуществена санкция в размер на 1 800,00 лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели З. А. и П. А., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.262, ал.1, т.3 от КТ, съгласно която : „Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто - за работа през дните на официалните празници“.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че дружеството жалбоподател по делото е осъществил посоченото в АУАН нарушение, като действително положения извънреден труд, при подневно отчитане на работното време на 06.09.2025г., който е и официален празник от заетото лице ********** с начало и край от 07,45ч. до 14,30ч. не е изплатен с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя.

За това нарушение законодателят е предвидил в нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ наказание – „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 до 15 000 лв.

Съдът счита, че АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ООД, като споделя изложените аргументи, че не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя във връзка с предоставяна от работниците работна сила, но като извънреден труд - на официален празник. Затова и конкретното нарушение, макар и формално 3 такова, не е маловажно, тъй като се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците/служителите. Неизплащането на допълнително трудово възнаграждение води до сериозни последици, тъй като това са средства необходими за нормалното съществуване на работника/служителя и неговото семейство.

Съдът намира за неоснователно направеното оплакване в жалбата за кумулиране на санкции за едни и същи часове труд, тъй като възнагражденията по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ и по чл. 264 КТ не се намират в отношение на алтернативност или поглъщане. Те имат различно правно основание и се дължат кумулативно, когато трудът е едновременно положен като извънреден и в ден на официален празник. Едното възнаграждение компенсира извънредния характер на труда, а другото – полагането му именно в ден на официален празник. Затова заплащането само на "възнаграждение за работа на официален празник" не изпълнява задължението на работодателя да заплати и възнаграждението за извънреден труд, когато са налице предпоставките на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ. Нормативната уредба на двата текста е самостоятелна и именно поради това правилно районният съд е приел, че дължимостта по чл. 262 КТ не отпада от обстоятелството, че е изплатено възнаграждение по чл. 264 КТ. В тази насока е и практиката на АС гр.Монтана - Решение № 299 от 16.03.2026 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 73/2026 г.

На следващо място съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл. 416, ал. 1 изр. второ от КТ, не е опровергана в хода на проведеното съдебно производство.

При определяне на размера на наложеното наказание, съдът намира обаче, че АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение, като наложената „имуществена санкция“ е определена над минималния размер, без да са изложени аргументи за това. В конкретения случай налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния, се явява неправилно и необосновано. По делото не са представени доказателства дружеството - работодател да е санкционирано с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство.

Водим от горното, съдът намира, че размерът на определеното административно наказание се явява завишен и следва да се намали до минималния такъв - 766,94 евро /равностойността на 1 500лв/.

По искането за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъждат разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. В настоящето производство ДИТ гр.Монтана е представлявано 4 от ст.юрисконсулт *******, която е взела участие в проведеното с.з. и е представила Писмена защита.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.

Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.

Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.27е от НПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80лв /осемдесет лева/ до 150лв /сто и петдесет лева/.

При този изход на делото, тъй като издаденото НП е изменено, в съответствие с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъдят разноски в полза на АНО - 66,47 евро /равностойността на 130лв/ за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2500278 от