Решение № 4688 от 30.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4688 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100506835 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4261/05.05.2022 г. по гр.д. № 69216/2021 г. по описа на СРС, 70 състав „С.а.“ ЕАД е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда да заплати на В. Д. С. сумата от 50000 лева, представляваща разликата над сумата от 70000 лева, присъдена с влязло в сила съдебно решение от 06.12.2019 г. по гр.д. № 44773/2019 г. по описа на СРС, 53 състав, по предявени по частичен иск с правно основание чл. 200, ал.

1 от КТ до пълния размер от 120 000 лева – обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.12.2018 г., ведно със законната лихва от 28.12.2018 до окончателното плащане, както и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Я.Д.Д. сумата от 2030 лева – полагащо се адвокатско възнаграждение по делото пред СРС, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдено да заплати по сметка на СРС, сумата от 2030 лева – държавна такса и разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 110916/01.06.2022 г., подадена от „С.а.“ ЕАД, в която са изложени са съображения за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът поддържа, че предявеният по първоинстанционното дело размер на обезщетението е прекомерен и не съответства на претърпените вреди, както и не е съобразен с трайната съдебна практика по сходни казуси. Неправилно било заключението, че справедливият размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди, съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД е от поне 120342,41 лева.

Съгласно заключението на СМЕ към момента на прегледа ищецът е в добро общо състояние, максимално компенсиран, добре адаптиран към двигателната си немощ, осъществява всички обичайни ежедневни дейности, но с намален обем, а в амбулаторен лист № 421/29.11.2021 г. сега имал затруднения на движенията на китките и пръстите на ръцете и на десния крак. От изложеното прави извод, че самостоятелната походка на В. С. е възможна, както и хватателната функция на ръцете. Следвало да се има предвид, че Експертно решение № 1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК, с което е определена 50 % трайна неработоспособност до 01.07.2022 г. е за срок от три години, а не пожизнено. Въз основа на така установеното въззивникът поддържа, че определеното обезщетение не е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност определеното обезщетение да бъде намалено. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 131041/24.06.2022 г., подаден от въззиваемия В. Д. С.. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69216/2021 г. по описа на СРС, 70 състав е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С. против „С.а.“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда. С Определение № 6159/10.03.2022 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „ОЗК – Застраховане“.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 60/18.09.2008 г, сключен с ответното дружество, е заемал длъжността „автомонтьор и шофьор на авариен автомобил“ и месторабота поделение „Земляне“. Твърди, че на 28.12.2018 г. около 11.00 часа в сервизното хале на поделение „Земляне“ е настъпила злополука, която с Разпореждане № 22982/22.01.2019 г. била призната за трудова на основание чл. 55, ал.

1 от КСО. Посочва, че злополуката е настъпила по време на изпълнение на служебните му задължения, при ремонт на авариен автомобил „Камаз“ в сервизното хале, слизайки от кабината, загубил равновесие и паднал в съседния канал. Твърди, че в резултат на трудовата злополука получил травматични увреждания – черепно – мозъчна травма с две разкъсно-контузни рани в ляво темпорално на главата, контузия на главен мозък двустранно челно с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, фрактури на 2 първи и втори торакален прешлен, травматична хематомиелия (кръвоизлив в гръбначния стълб) на ниво на четвърти и пети цервикални (шийни) прешлени, парези на горни и долни крайници, лезии в областта на трункуса (предимно гърба), горни и долни крайници, травматична шийна миелопатия. Бил транспортиран в УМБАСМ „Н.И.Пирогов“. Извършени били изследвания и хирургична обработка на раните, назначена била медикаментозна терапия. Изписан бил на 09.01.2019 г. с препоръка за хигиенно-охранителен режим. В продължение на няколко месеца бил в невъзможност да извършва движения в областта на шията, слабост, скованост и ограничена подвижност в горните крайници, вкл. и изтръпване и оток по двете ръце, съчетани и със слабост в краката. Постъпил на 01.04.2019 г. в болнично заведение и след направени изследвания било констатирано, че е нарушена стойката му и е затруднена походката – горна парапареза с намалена мускулна сила на горните крайници, затруднена флексия и интерфалагеалните стави на двете ръце, затруднен юмручен захват и слабост на долните крайници. Назначена била физикална терапия по схема и рехабилитационна програма. Изписан бил с частично подобрение на 08.04.2019 г.

Поради продължаващите неврологични оплаквания, бил извършен последващ преглед от лекар специалист (невролог), при който са косстатирани травматична шийна миелопатия и спастична квазипареза (слабост в четирите крайника). При последващ преглед на 29.11.2021 г. било констатирано продължаващо и към момента на прегледа посттравматично комперсни неврологични трайни увреди. Твърди, че не е възможно пълно възстановяване на пострадалия, както и влошаване на състоянието. С експертно решение № 1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК била определена трайно намалена работоспособност от 50 %. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение бил уважен изцяло предявен като частичен иск за сумата от 70 000 лева като част от 120000 лева.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща останалата част от обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „С.а.“ оспорва предявения иск. Поддържа, че предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен. Следвало да се има предвид обстоятелството, че експертно решение 1711/115/16.07.2019 г. на ТЕЛК, с което била определена 50 % неработоспособност е със срок на определения процент за три години, а не пожизнено.

Размерът не бил съобразен и със степента на уврежданията, както и способността на ищеца за придвижване. Освен това, заявява, че при изпълнение на трудовите си задължения ищецът е допуснал груба небрежност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е обвързано от силата на пресъдено нещо на постановеното по гр.д. № 44773/2019 г. по описа на СРС, 53 състав относно обстоятелствата, от които произтича спорното право, както и 3 относно изводите за неприложимост на разпоредбата на чл. 201 от КТ. При съобразяване на събраните по делото доказателства е определил допълнителен размер на обезщетението в размер на 50000 лева, като посочва, че дължимото обезщетение е намалено със сумата от 342,41 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По наведените от въззивника доводи във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на 01.08.2013 г. между „С.а.“ ЕАД и В. Д. С. е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е заемал длъжността „автомонтьор и шофьор на авариен автомобил“ с място на поделение Земляне. При действието на трудовия договор, на 28.12.2018 г. ищецът е претърпял злополука, която с Разпореждане № 22982/22.01.2019 г. на длъжностно лице при ТП – София град на НОИ е приета за трудова по чл. 55, ал.

1 от КСО.

С Решение № 295767/06.12.2019 г. по гр.д. № 44773/2019 г. по описа на СРС, 53 състав „С.а.“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Д. С. сумата от 70000 лева частичен иск, предявен от общо 120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие на претърпяна на 28.12.2018 г. трудова злополука по време на изпълнение на служебните си задължения във връзка с трудово правоотношение със С.а. ЕАД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2018 г. до окончателното й заплащане. Не е спорно, че решението е влязло в сила.

Решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (т.2 4 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС). Правилно и като е съобразил, че силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и върху правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника, първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото този въпрос е разрешен с влязлото в сила съдебно решение.

Спорен в настоящото производство е непредявеният в предходното производство размер на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесната трудова злополука. Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени доказателства и е прието заключение на съдебномедицинска експертиза.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява, че при настъпилия на 28.12.2018 г. инцидент В. Д. С. е получил следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма на главата, мозъчна контузия двустранно в челните дялове (контузио церебри), травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка (хеморагия субархоноидалис травматика), контузия от две разскъсноконтузни рани в лявата слепоочна област (ВЛЦ № 2 регио теморално син.капитис), гръбначно-мозъчна травма – счупване на бодлистите израстъци на първи и втори гръдни прешлени (фрактуре процеси спинози Тх1 ет. Тх2), квадрипирамиден синдром с предилекция в горни крайници до горна спастична парапареза от лека степен, травматична хематомиелия на ниво С-4 – С5. Вещото лице посочва, че гръбначномозъчната травма е причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията в снагата, а черепно-мозъчната травма – разстройство на здравето временно опасно за живота, като посочва, че преките последствия от травмите са животозастрашаващо състояние в резултат на травмата на главния мозък и средно тежка степен на обездвижване в резултат на травмата на гръбначния стълб. Травмите имали характер за причинят на пострадалото лице значителни и продължителни болки, постепенно стихващи в процеса на лечение в рамките на пълния възстановителен период.