Определение № 864 от 27.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 864 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Частно наказателно дело № 20255300201810 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.5, вр. с ал.4 от НПК.

С постановление от 29.07.2025 г. прокурор от Апелативна прокуратура Пловдив е потвърдил постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 09.07.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 2484/2025 г. по описа на ОП Пловдив, по която е извършвана предварителна проверка за установяване данни за престъпление по чл.282, ал.1 от НК.

Недоволни от постановлението на АП -Пловдив са останали лицата, отправили съобщение до ОП - Пловдив, като податели на сигнал, въз основа на който е била образувана преписката, а именно Т. И. Ж., С. Г. Ж., Д. П. Л., Г.

А. Г. и Г. К. Х., които са депозирали жалба против постановлението на Апелативна прокуратура Пловдив. Жалбата е била адресирана до ВКП, като с оглед посочения ред за оспорване на такова по вид постановление в нормата на чл.213, ал.4 от НПК, правилно е била изпратена на настоящия съд, който се явява съответния първоинстанционен такъв и поради това и компетентен да разгледа жалбата.

С жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното постановление, като се сочи, че не е била извършена проверка от прокуратурата на административната преписка, която е била приобщена, а проверката на прокурора се е ограничила в теоретична разработка относно престъпленията по служба. Моли се съдът да отмени постановлението на АП Пловдив и потвърденото с него такова на ОП - Пловдив и да разпореди да се образува безпристрастна и обективна проверка на случая.

Жалбата според съда е допустима, предвид легитимирането на 1 жалбоподателите като лица от кръга на тези по чл.213, ал.1 от НПК, както и депозирането й в законовия срок, видно от приложеното известие за доставяне на обжалваното постановление на жалбоподателите и при наличие на правен интерес от обжалване. По същество разгледана, жалбата е неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните в хода на осъществената предварителна проверка материали и при съобразяване с изразеното от жалбоподателите становище в жалбата намира следното:

В обжалваното постановление, след излагане на фактическата обстановка, която е установена, както и на основните постановки относно елементите от обективна и субективна страна на престъплението по чл.282, ал.1 от НК, за събиране данни за което е била образувана преписката, прокурорът е изложил съображения относно това, че в случая кметът на Община Родопи е съобразявал становищата на ЕСУТ по внасяните от жалбоподателите проекти за промяна на ПУП и поради това не е предприемал действия, като това изключва субективния момент от състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК. Посочено е още, че кметът не е имал за цел да отказва със заповед одобрението на измененията в ПУП, а е изчаквал жалбоподателите да съобразят проектите си с решенията на ЕСУТ. Отразено е, че кметът на общината не е бездействал, за да се облагодетелства третото лице П.Я., а ползата за него е косвен резултат от проточилата се процедура в Община Родопи, за което проточване причината следва да се търси или в поведението на представителите на общината, което обаче не осъществява състав на престъпление, или в лицата, които не са представили проект с предвиден достъп до гаража на Я.. В тази връзка е и било потвърдено постановлението на ОП Пловдив с отказ да се образува наказателно производство. Последното пък е било основано на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НК – деянието не съставлява престъпление, като е прието, че липсват данни за извършено престъпление, предвид липсата на установени съставомерни елементи от състава на престъплението по чл.282, ал.1 от НК.

Според съда обжалваното постановление на АП Пловдив като краен резултат се явява законосъобразно. Описаната от прокурора фактическа обстановка е правилно установена и действително се основава на приложените по преписката на предварителната проверка данни.

Според съда неоснователно е твърдението на жалбоподателите относно това, че прокуратурата в лицето на прокурора от окръжната и от апелативната 2 прокуратури, произнесли се с актовете, предмет на делото, не е извършила проверка на административната преписка. Напротив, видно е, че в хода на образувана предварителна проверка по сигнала на жалбоподателите е изискано и е събрано копие от административната преписка, образувана в Община Родопи по заявлението на жалбоподателите във връзка с административна процедура по чл.15 от ЗУТ. В жалбата не се твърди административната преписка да е непълна, като от съдържанието й хронологично може да се проследи развитието на административната процедура, по която са заявители жалбоподателите по настоящото дело.

Действително в тази връзка се установява, че въз основа на влязла в сила Заповед от 17.12.2018 г. на Кмет на Община Родопи, част от приложената преписка, е било разрешено изработването на проект за изменение на ПУППРЗ на съответни УПИ в с.К., собственици на които са жалбоподателите и образуване на нови УПИ посредством придаване на части от улица, съответно образуване на нова улица. Видно е от събраните по административната преписка документи и конкретно посочената заповед, че изричен предмет на същата е било и изготвянето на пътна част, съгласувана с КАТ, която да отчете и разрешените обекти /които са били съществуващи и заварени такива към момента на издаване на заповедта/ в УПИ III-344, за който се установява от приложените документи, че е собствен на лицето П.Я., който пък е бил конституиран в административното производство като заинтересовано лице.

Установява се от административната преписка и това е било констатирано и от прокурора в обжалваното постановление, че ЕСУТ в хода на административното производство многократно с решенията си още от 2020 г. и включително до 2024 г., от която година последно е приложен протокол, е давал указания на жалбоподателите в настоящото производство във връзка с представения проект за ПУП-ПРЗ за корекции в същия, свързани пряко и с изпълнението на заповедта на кмета и по-конкретно необходимост от проектиране на улица - тупик за достъп до гаража в имота на Я.. Въпреки даваните многократно забележки от ЕСУТ в посочената насока за коригиране на проекта на плана жалбоподателите не са коригирали проекта в указаната им насока, като са изразявали несъгласие със забележките и единствено са прилагали обяснителна записка към проекта с предложение да се реконструира гаража с подход и врата откъм друга улица. Това неизпълнение на даваните указания е било причина проектът отново да не се приема за 3 одобрение като неотговарящ на изискванията, посочени в заповедта на кмета от 2018 г. и несъобразен със забележките на ЕСУТ, а именно поради неосигуряване на транспортен достъп до гаража в имота на Я., който е с вход откъм улицата, части от която се придават към имотите на жалбоподателите.

Дали и доколко указанията и забележките на ЕСУТ са законосъобразни и правилни не може и не следва да бъде предмет на преценка в хода на предварителната проверка, образувана от прокуратурата, доколкото се въпроси, които би следвало да са предмет на обсъждане именно в съответните производства по обжалване на индивидуалните административни актове, с които приключва административната процедура. В тази насока действително се установява, че е налице значително забавяне в хода на административното производство, което се дължи, от една страна, на многократно даваната от страна на ЕСУТ възможност на жалбоподателите да представят проект за ПУП- ПРЗ, който да е съобразен с дадените от колективния експертен орган забележки, за да бъде дадено положително становище до кмета за одобрението му и да бъде приключена процедурата, без при това ЕСУТ да е ограничил извършването на изискваните корекции със срок, след който и при неизпълнение на указанията процедурата да се прекрати от компетентния да издаде крайния акт административен орган /по арг. от чл.5в от ЗУТ/, респективно ЕСУТ да се произнесе с отрицателно становище, като вместо това е отлагано произнасянето на ЕСУТ до изпълнение на дадените по проекта забележки. От друга страна забавянето е и по причина поведението на жалбоподателите, които по твърдения за незаконосъобразност на дадените им многократно указания, не са намерили за нужно да се съобразят с дадените им забележки по проекта на плана, така щото процедурата да продължи към своя завършек. В тази насока, ако жалбоподателите не са искали да се съобразят изобщо с указанията на ЕСУТ, които многократно са им били давани и впрочем касаят една и съща забележка, то са могли да оттеглят изобщо искането си за приемане проект за промяна на ПУП – ПРЗ, респективно изрично да посочат, че няма да извършат указаните им промени, като посочат причините за това и че желаят приемане на проекта във вида, в който са го представили, за да се произнесе ЕСУТ окончателно със своето решение, изискуемо от закона преди произнасянето на кмета. Именно тогава вече, след приключила процедура пред ЕСУТ, която е нормативно предвидена в ЗУТ, кметът би могъл да изпълни задълженията си по закон и да се произнесе по 4 заявеното искане за изменение на ПУП – ПРЗ от жалбоподателите, като или одобри, или откаже да одобри ПУП, при което последно процедиране и актът му би подлежал на обжалване пред съда, в което именно производство ще могат да се обсъдят и доводите на жалбоподателите относно съответствието на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ с допуснатото изменение по заповедта от 17.12.2018 г. на Кмета на Община Родопи. В тази връзка и възраженията им досежно това, че е следвало да се назначи независима експертиза, която да прецени дали указанията на ЕСУТ са правилни, не могат да бъдат приети за основателни, защото това би следвало да е поставено на преценката на съответния административен съд, произнасящ се по съществото на тези възражения на жалбоподателите, но не и в хода на предварителна проверка, която има за цел да установи налице ли са достатъчно фактически данни, които са и от такова естество, че да послужат като основание за предположение, че е извършено конкретно престъпление.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателите във връзка с това, че прокурорът се е занимал в обжалваното постановление с въпросите относно съставомерните признаци по чл.282, ал.1 от НК, доколкото следва да се има предвид, че в производството по чл.213 от НПК прокурорът е бил длъжен да съобрази дали наличните по преписката факти са с такъв обем и съдържание /количествен и качествен критерий/, че да осъществят евентуално състава на някое от престъпленията по НК и съответно да налагат образуване на досъдебно производство за разследването му.

Следва в тази насока да се има предвид, че, за да е налице престъпление по чл.282, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна да се установи поведение на длъжностно лице, което може да се изрази в нарушение на служебните му задължения, неизпълнение на служебни задължения, или превишаване на властта или правата на длъжностното лице. Нарушаване на служебните задължения съставлява извършването на дейност, несъобразена с изискванията за съответната длъжност. Неизпълнението на служебните задължения се изразява в установено бездействие по служба на съответното длъжностно лице, а превишаване на властта или правомощията на длъжностно лице ще е налице тогава, когато с действията си същото излиза извън своята компетентност и изпълнява чужди властнически функции или правомощия. От субективна страна съставът на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК изисква пряк умисъл и специална цел – деецът да набави за себе си 5 или за другиго облага /имотна или под формата на полза или изгода/ или да причини другиму вреда. В тази насока, ако при нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, или превишаване на властта и правата си длъжностното лице не е целяло да набави за себе си или другиго облага, или да причини някому вреда, то макар да са налице другите предпоставки на този престъпен състав, няма да има престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Същото е и при немарливо нарушение на служебните задължения, което може да е основание само за административна или дисциплинарна отговорност.