Решение № 552 от 29.04.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 552 29.04.2022 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи април, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА

НИКОЛОВА

2.ДИМИТЪР

ГАЛЬОВ секретар: И. Г. прокурор: Христо Колев сложи за разглеждане докладваното от съдия

М.Николова КАНД номер 467 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.А.Ч.,

ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, и съдебен адрес:***, офис № 8, адв.Е.М. *** против Решение №

17/10.02.2022 год., постановено по НАХД № 418/2021 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000189 от 30.11.2021 г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че административно - наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която е императивна досежно описание на нарушението, мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, както и че в наказателното постановление трябва да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които е било извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Иска се и приложение на чл.28 от ЗАНН, поради липса на обществена опасност. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Айтос е потвърдил наказателно постановление № 21-0237-000189 от 30.11.2021 г., издадено от Н.С.С.- началник Група към ОДМВР - Бургас, РУ - Айтос, с което за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.7 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лева и лишаване от право да управлявам МПС за 1 месец.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел за установено, че фактите са се осъществили по начина, описан в АУАН и НП, а именно, че на 04.10.2021 г., около 08.45 часа, в гр. Айтос, на ул. Хаджи Димитър до хипермаркет Мастерхаус, с посока на движение към път 208, водачът - Р.А.Ч. е управлява състав на ППС - товарен автомобил Скания Р 124 420, с per. № А 1502 КХ, с прикачено полуремарке с peг. №

А 0993 ЕК, собственост на „Ч. 67” ЕООД, като е нарушил временната забрана за преминаване на товарни автомобили с тегло над 12 тона, въведена с пътен знак В18, поставен на кръстовището образувано от ул. Славянска и ул. Хаджи Димитър в гр. Айтос, съгласно заповед № РД -11-109 от 27.09.2021 г., изм. и доп. със заповед № РД~ 11-111 от 30.09.2021 г. на ОПУ-Бургас. Съдът е намерил нарушението за доказано, предвид показанията на свидетелите и представените по преписката писмени доказателства, вкл. гореописаната заповед. Изрично е посочил, че към датата на нарушението - 04.10.2021 г. управляваното от Ч. ППС не е било включен в посочения списък, като включването му е станало с допълнителен списък от 05.10.2021 г., въз основа на писмо на собственика „Ч. *** от 04.10.2021 г. Съдът е приел, че водачът е осъзнавал, че за управляваното от него ППС все още не е имало издадено разрешение и въпреки въведената временна забрана е предприел преминаване през забранения участък, като с това е осъществил състава на нарушението. Относно възражението за маловажност, съдът е намерил, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е изложил мотиви. Посочил е и че наложената на водача санкция - 300 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС съответства по вид и размер на предвиденото в закона, поради което няма основание за нейното изменение.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от

РС-Айтос фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с част от възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП също съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита.

Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В заключение, настоящата инстанция намира, че АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.

Относно приложението на материалния закон съдът напълно споделя становище на РС, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Р.А.Ч. е осъществил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, като е нарушил временната забрана за преминаване на товарни автомобили с тегло над 12 тона, въведена с пътен знак В18, поставен на кръстовището образувано от ул.

Славянска и ул. Хаджи Димитър в гр. Айтос

Настоящият съдебен състав напълно споделя и мотивите на РС – Айтос, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Това е така, тъй като с оглед постигане на целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен пътен знак е маловажно административно нарушение.

Обоснован е и извода на въззивния съд, че наложените административни наказания съответства по вид и размер на предвиденото в закона.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.

В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.

221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.

63в ЗАНН,

Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/10.02.2022 год., постановено по НАХД № 418/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.