Определение № 7206 от 28.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7206 гр. София, 28.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20261100502270 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадени по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК от К. Ц. Н. и С. А. М. възражения против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1712 от 16.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 76860/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав.

В подаденото от длъжника К. Н. възражение са изложени съображения, че по делото липсват данни призовкарят да е извършил всички необходими действия по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, липсвали отбелязвания относно липсата на други лица, на които да бъде осъществено връчването, евентуално за направен отказ от тяхна страна да получат съобщението.

Посочено е, че е залепено уведомление на апартамент № 43, а от представените по делото справки за постоянен и настоящ адрес се установява, че апартаментът на длъжника е № 29.

Поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на правилата, обезпечаващи участието на длъжника в делото. Акцентира, че съобщението за заповедта не е връчено лично на адресата, както и че в разписката за залепване на уведомлението не са посочени никакви сведения относно адресата и защо връчването на съобщението заедно със заповедта за изпълнение не може да бъде извършено лично на него. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК. Моли съда да приеме възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Подадено е и възражение от длъжника С. А. М., в което са изложени съображения, че по делото липсват данни призовкарят да е извършил всички необходими действия по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, липсвали отбелязвания относно липсата на други лица, на които да бъде осъществено връчването, евентуално за направен отказ от тяхна страна да получат съобщението. Сочи, че по делото няма данни за други посещения на адреса освен това, 1 извършено на 04.03.2025 г., на която дата е залепено и уведомление. Сочи, че връчването се е осъществило спрямо самостоятелен обект в сградата, за който няма информация да е обитаван от длъжника. Поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения на правилата, обезпечаващи участието на длъжника в делото. Акцентира, че съобщението за заповедта не е връчено лично на адресата, както и че в разписката за залепване на уведомлението не са посочени никакви сведения относно адресата и защо връчването на съобщението заедно със заповедта за изпълнение не може да бъде извършено лично на него.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК. Моли съда да приеме възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Постъпило са становищеа от взискателя неоснователност на подадените възражения.

„Топлофикация

София“

ЕАД за

Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права при връчването на заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на възражение. Процесуалният закон установява като предпоставка за разглеждането на възражението от въззивния съд депозирането му от длъжника в едномесечен срок от узнаване на заповедта. Видно от разписките за връчването на покани за доброволно изпълнение, длъжниците са узнали за издадената заповед за изпълнение на 13.01.2026 г. с връчването на поканите за доброволно изпълнение. Ето защо, подадените възражения са подадени в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжниците К. Ц. Н. и С. А. М..

Съгласно изготвените справки за постоянен и настоящ адрес, постоянният адрес и на двамата длъжници е следният: гр. София, ж.к. И********, ********, като това е и адресът, който е посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На л.14-15 от делото на СРС са приложени съобщение и разписка, касаещи връчването на заповедта на длъжника С. М., от които се установява, че горепосоченият адрес е посетен на 28.01, 11.02, 22.02 и 04,03.2023 г. в различно време. Търсеното лице не е открито. Не са открити и други лица, които да са съгласни да получат книжата. Посочено е, че „ПК, ЗВ и врата са без индик., не отварят на позвъняване. При опит да събера информация за лицето, от съседите ми беше отказано съдействие“. Удостоверено е, че уведомлението е залепено на вратата на ап. 29 и екземпляр от него е пуснат в ПК – 29 на 04.03.2025 г. Изготвена е и справка за работодател, от която не се установява наличието на действащи трудови договори на С. М..

В конкретния случай длъжникът С. М. е търсен в продължение на повече от месец на посочения адрес, като не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението.

Невъзможността длъжникът да бъде намерен на посочения по делото адрес е констатирана с 2 четири посещения на адреса, с интервал от поне една седмица, като е спазено и изискването едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Установява се, че уведомлението е залепено на вратата и пуснато в пощенската кутия принадлежащи към посочения адрес на ап. 29, което обстоятелство е изрично удостоверено от длъжностното лице по призоваването.

Противно на твърденията, изложени в подаденото от длъжника М. възражение, че не са налице данни призовкарят да се е опитал да се снабди със сведения дали С. М. живее на адреса, следва да се посочи, че в съобщението изрично е удостоверено, че съседите са отказали съдействие на длъжностното лице за снабдяване с информация за търсеното лице.

Неоснователни са твърденията на длъжника М. за това, че съобщението не е връчено лично на длъжника, тъй като при невъзможност лицето да бъде намерено на адреса по заявлението и неговия постоянен адрес, то не е имало възможност за личното връчване на заповедта.

Установява се и че е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, като е извършена справка за местоработата на длъжника С. М., от която не се е установило наличието на действащи трудови договори. С оглед изложеното съдът намира, че в случая е спазена процедурата за връчване на основание чл. 47 ГПК, поради което и заповедта е била надлежно връчена на длъжника С. М..

С оглед изложеното и доколкото не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражението на С. М. не следва да бъде приемано.

По отношение на възражението, подадено от К. Ц. Н., настоящият съдебен състав намира, че не са спазени предпоставките на чл. 47 ГПК. Както бе посочено по-горе, видно от изготвените по делото справки постоянният адрес на длъжника К. Н. е : гр. София, ж.к.

И********, ет. 2, ап. 29. Видно от находящата се на л. 17 от делото на СРС разписка, уведомлението е залепено на 04.03.2025 г., на вратата на ап. 43, като е пуснато уведомление в пощенската кутия 43. Предвид обстоятелството, че уведомлението е залепено на адрес, различен от посочения в заявлението и изводим от справката за постоянен адрес, то процедурата по чл. 47 ГПК не е надлежно спазена, респ. съобщението не е надлежно връчено по реда на чл. 47 ГПК.

Изложеното налага извода, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника К. Н. по смисъла на нормата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед на така установеното на основание чл. 423, ал. 3, изр. второ ГПК изпълнението на заповедта по чл.

410 ГПК следва да бъде спряно.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение от С. А. М., ЕГН **********, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1712 от 3

16.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 76860/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав.

ПРИЕМА подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение от К. Ц. Н., ЕГН **********, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1712 от 16.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 76860/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1712 от 16.01.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 76860/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав по отношение на К. Ц. Н..

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за даване на указания на заявителя по чл.

415, ал. 1 ГПК по отношение на длъжника К. Ц. Н..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4