Решение № 413 от 08.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. ******, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130101462 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД от Н. И.

К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ****** № 42 против „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. Сребърна № 16, „САП Център София“, ет. 8, както следва:

- за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 2 Приложение № 4 и чл. 4, Приложение № 5, от сключения между тях договор за потребителски кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи дължимост на такса разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, са нищожни поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

- за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 596,49лева /след допуснато изменение в размера на иска с определение от 10.11.2025г./, представляваща получена от него без основание сума за неустойка и такса разглеждане по сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/09.05.2024г., поради нищожността на клаузите предвиждащи дължимостта им, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.10.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 09.05.2024г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по който на ищцата е отпусната в заем сумата от 1500лева, при ГЛП от 40,54% и ГПР 49%.

Съгласно договора заемът е следвало да бъде обезпечен до края на деня следващ сключване на договора с банкова гаранция или чрез поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на изрично разписани условия. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с дължимост на неустойка в размер 1522,92лева, чието плащане е включено в отделните погасителни вноски по погасителен план.

Твърди, че е усвоила заетата сума, но оспорва да дължи плащане на уговорената по договора неустойка, защото счита клаузата разписваща дължимостта й за нищожна. В тази връзка излага следните съображения: Твърди, че посочената неустойка няма присъщата й 1 обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от неизпълнение на задължение за връщане на главницата и лихвата, а неизпълнението на условие за отпускане на кредита. Кумулирането й към погасителните вноски обосновавало и скрито оскъпяване на кредита, създавайки предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което е в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Отделно от това поставените условия към исканото обезпечение при това в кратък 3- дневен срок, ги правели на практика неизпълними и обосновавали получаване на допълнителна печалба при заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Като допълнителен аргумент за това се сочи и факта, че кредитоспособността на заемателя е следвало да бъде оценена преди сключване на договора, а не след- задължение произтичащо от чл. 16 ЗПК, като с такова договаряне рискът от неизпълнението на това задължение е прехвърлен върху кредитополучателя, водейки до нарастване на дълга и създавайки предпоставки за свръхзадлъжнялост.

После, оспорва се действителността и на клаузата предвиждаща дължимост на такса за разглеждане и оценка от 150лева, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Настоява се и това споразумение да не е договаряно индивидуално, както и по естеството си да обхваща дейности имащи отношение към усвояването и управлението на кредита, за които действа забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Доколкото е погасила изцяло задължението по договора, вкл. е извършила плащане и по недействителни клаузи, искането е връщане на сумите за неустойка и пакет допълнителни услуги, като получени от ответника при изначална липса на основание.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Потвърждава, че на 09.05.2024г. с ищцата е бил сключен соченият договор за потребителски кредит, по който е отпусната в заем сумата от 1500лева, усвоена изцяло от ищцата.

Оспорва договорът да страда от пороци.

Твърди, договорът да е сключен във формата на електронен документ при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. При подаване на заявката от нейна страна за кандидатстване ищцата потвърдила, че е запозната и приема ОУ на дружеството. След одобряване на кредита, на същата е изпратен договорът, заедно със СЕФ и погасителен план. Твърди договорът да е сключен при уговорен фиксиран ГЛП от 34,67% и посочен ясно ГПР, съобразени и със законовите ограничения на чл. 19 ЗПК. Счита клаузата на уговорената възнаградителна лихва за действителна и съобразена с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК.

Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, т.10 ЗПК. Твърди, че в договора е уговорен фиксиран ГЛП, приложим по отношение на главницата, начисляван на годишна база, а лихвата на ден е 1/365-а от размера на годишната лихва. Оспорва твърденията да има скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски и на други видове задължения. По отношение на ГПР се сочи, че единственият разход включен при формирането му е този за договорната лихва, изчислен по формулата посочена в Приложение № 1 към ПЗР на ЗПК. Начинът на изчисляването му бил посочен изрично и в ОУ към договора и СЕФ. Наред с това, съгласно изискванията на закона и Директива 2008/48 на ЕП и Съвета, в договора следвало да се посочат единствено допусканията ползвани при изчисляване на ГПР, а не всички разходи по принцип. В случая приложимо било само допускането, че договорът ще е валиден за срока на сключване и страните ще изпълняват задълженията си по него в съответствие с договорените условия и срокове.

Оспорва неустойката разписана в договора да е недействителна поради накърняване на добрите нрави. Посочва, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че в ГПР не се включват 2 разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на договорните си задължения. В случая неустойката се дължала поради неизпълнение на поето от него задължение да предостави или учреди обезпечение на кредитора, и то само за срока, в който кредитът е бил необезпечен. Затова и уговарянето й се твърди да няма характеристики на разход, който е следвало да се включи при формиране на ГПР. Ищцата е била информирана за това й задължение още при кандидатстване за отпускане на заема, поради което и се сочи да е имала възможност да прецени дали да сключи договора или не. От друга страна, кредиторът имал право на преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение на вземането му предвид кредитоспособността и финансовата надеждност на кредитополучателя. Счита, че размерът на неустойката е уговорен в съответствие със закона и добрите нрави. При уговарянето й са били съобразени функциите по обезпечаване на изпълнението и обезщетяване вредите от неизпълнението в контекста на облекчените за кредитополучателя условия, при които се отпуска кредита. След това се сочи и това тя да е била индивидуално договаряна, което изключвало твърденията за неравноправния й характер.

Оспорва таксата предвидена в Приложение № 4, а не № 3, както сочи ищцата, да страда от твърдяните пороци. Твърди, че при сключването на договора ищцата се е запознала с условията на приложението и се е съгласила да сключи договора при тези условия. В чл. 2 от Приложението страните са изразили съгласие, че предварителното разглеждане и оценката на заявката се заплащат от клиента. Посочената такса се събирала от всички клиенти и за улеснение плащането й било разсрочвано на равни вноски с тези по кредита.

Оспорва да е получавал плащане на сумите по договора.

Признава, че в случая единственият разход включен при формиране на ГПР е възнаградителната лихва, а включването в ГПР на неустойката ще доведе до надхвърляне установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер на същия.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа с писмено становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.

3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузи от сключен между страните договор за потребителски кредит, съединени с осъдителен иск за реституция на даденото по тях.

За да се приеме за основателна търсената от ищеца защита, същият е следвало да докаже, че клаузите от договора за кредит № ******/09.05.2024г. предвиждащи дължимост на такса разглеждане и неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, страдат от сочените пороци, като сключени в нарушение на закона относно потребителската закрила, в частност твърденията за нарушаване на закона, за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е провеждане доказване, че оспорваните клаузи от договора за кредит № ******/09.05.2024г. са валидно договаряни при спазване изискванията на закона в областта на потребителското кредитиране.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 09.05.2024г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по който съгласно уговореното в чл. 2.1 и приложение № 1 към него, на ищцата е 3 отпуснат кредит от 1500лева усвоен чрез превод през Изипей АД. Договорът е сключен като такъв от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Крайният срок за погасяване на задължението е 09.05.2025г. Размерът на месечната погасителна вноска е 162,26лева с одобрено обезпечение и 289,17лева без одобрено обезпечение. Към договора е изготвен погасителен план с подробно посочени размер на погасителната вноска, падеж, начин на формиране на погасителната вноска. Общо дължимата сума за връщане е посочена в размер на 3470,02лева. Уговорен е ГПР 65 % и ГПЛ от 34,75%. В чл. 4.4 от договора и т.9 от приложение № 1 са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПРусвояване на цялата сума и ползване на кредита за целия срок на договора; погасяване на всяка вноска на падеж, изпълнение на задълженията на страните точно и в срок, без начисляване на разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.

Съгласно чл. 4.1, кредитополучателят дължи върху главницата по кредита фиксирана годишна лихва, опредЕ. по размер в Приложение № 1, като лихвата за ползване на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита. В чл. 6 е разписано правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението. В чл. 7.5 е уговорено, че ОУ на кредитодателя приложими за договорите за потребителски кредити, приложенията към договора, погасителният план, заявката за кандидатстване и Стандартният европейски формуляр, отнасящи се към настоящия договор са неразделна част от него, като с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е получил и е запознат с ОУ.

В част II, чл. 8 от СЕФ и приложение № 5 към договора е разписано задължение на кредитополучателя, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, да учреди обезпечение съгласно договора и ОУ. Това обезпечение може да бъде поръчителство на поне две физически лица или банкова гаранция. Съответно са посочени условията, на които следва да отговарят поръчителите, както и че по своя преценка, кредиторът може да изиска с оглед кредитоспособността на кредитополучателя да осигури и п******е от двама поръчители с оглед получаване на кредита. Банковата гаранция следва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да заплати по договор и да е със срок на валидност не по- кратък от 30дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В част III, чл. 4.3 от СЕФ, съотв. чл. 4 от Приложение № 5 към договора е предвидена дължимост на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне в срок на исканото обезпечение изчислена в размер 0,2782% от сумата на усвоения кредит за всеки ден без осигурено обезпечение, респ. в размер на 4,17лева средно на ден, с ограничението, че неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Точният й размер е посочен в Приложение № 1 и погасителния план към договора1522,92лева.