Решение № 10373 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10373 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110162057 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Настоящото дело е образувано по искова молба на “**********” АД против “ЗД ***********” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

С определение от 17.03.2023г. е допуснато изменение на размера на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК, като същият се счита предявен за сумата 4403,20 лв.

Ищецът „**********“ ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че на 05.11.2020г., на път II- 86, на км. 67+ 400, настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между водачите на л.а. м. „Опел”, м. “**********“, с рег. № ********** и л.а. м.

„************”, м. “Йети“, с рег. № *************. Ищецът сочи, че инцидентът бил настъпил по вина на водача на л.а. м. “Опел”. Към момента на произшествието автомобил м.

„************” бил предмет на з**********ховка „Каско+“, сключена от ищеца, за което е съставена полица № ************. Ищецът навежда твърдения, че гражданската отговорност на водача на автомобил „Опел” е з**********хована от ответника.

Ищецът поддържа, че в резултат от настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета № ***********. След експертна оценка на вредите от ищеца, било установено наличие на „тотална щета“ на автомобила „************”. На 14.12.2020г. ищецът бил платил на собственика на увредения автомобил дължимото по з**********хователния договор за „тотална щета“ з**********хователно обезщетение в размер на 21 840 лева. На 17.12.2020г.

Ищецът платил на УС на СБА сумата 679,20 лева за репатриране на автомобила.

Впоследствие ищецът продал запазените части на увредения автомобил за сумата от 3 200 лева.

1

В исковата молба са развити съображения, че за ищцовото дружество било възникнало право на регресно вземане към ответника за действителната стойност на автомобила към момента на увреждането, вкл. разноските по извършена услуга репатриране, след приспадане на полученото от продажбата на запазените части. След отправена регресна покана към з**********хователя на делинквента, същият погасил сумата от 13 500 лева, като не изпълнил задължението си да изпълни по регресната претенция в пълен размер.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 4403,20 лева, представляваща платено по з**********ховка "Каско"з**********хователна полица № № ************, обезщетение за з**********хователно събитие, настъпило на 05.11.2020г., за което е образувана щета № ***********, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

Претендира разноски.

Ответникът „ЗД ***********“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се оспорва наличието на причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и вредите в задната дясна част на автомобила. Предявеният иск се оспорва по размер, като се оспорва размера на действителна стойност на увреденото МПС. В отговора се навежда довод, че разходите за пътна помощ не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ответникът поддържа, че размерът на запазените части следва да бъде определен на 25 % и същите следвало да се приспаднат от претендираната сума. С оглед изложеното ответникът сочи, че с плащане на сумата 13500 лева изпълнил задължението си да плати по предявената регресната претенция.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

След като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.04.2020г. между “**********” АД и “Теленор България” АД е сключен договор за з**********ховка “Каско+”, клауза “Пълно каско”, с предмет л.а. м. “************”, с период на з**********хователно покритие 31.05.2020г.- 30.05.2021г., за което е съставена з**********хователна полица № ************. Видно от т. 2.3 Общи условия за автомобилна з**********ховка “Каско+”, покритите з**********хователни рискове при клауза “Пълно каско” включват настъпване на ПТП.

На 05.11.2020г. на път II- 86, на км. 67+ 400 е настъпило ПТП между водачите на л.а. м.

„Опел”, м. “**********“, с рег. № ********** и л.а. м. „************”, м. “Йети“, с рег. № *************, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.11.2020г. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило при извършване на маневра “изпреварване” от водача на л.а. м. “Опел”, който навлязъл в лентата за насрещно движение е се ударил в л.а. м. “************”.

Собственика на увредения автомобил уведомил з**********хователя по 2 з**********ховка “Каско” за настъпилото събитие и пред затрахователя била образувана щета ************. От представения ликвидационен акт от 12.11.2020г. Се установява, че з**********хователят е определил обезщетение в размер на 21840 лева. От представената фактура № 2962349/ 09.02.2021г. се установява, че з**********хователят е продал запазените части от автомобила за сумата 3200 лева.

Съгласно заключението на назначената съдебно- автотехническа експертиза, механизмът на ПТП е следния: на 05.11.2020г. л.а. м. “************”, управляван от Васил Стойчев се движел по Републикански път II- 86, с посока от гр. Асеновград към гр. Смолян. В същото време в обратна посока се движел л.а. м. “Опел”. При достигане на района на 67+ 400 км., л.а. м.

“Опел” е достигнал намиращия се пред него товарен автомобил и предприема изпреварването му и навлязал в насрещната пътна лента, по която се движел л.а. м.

“************”, след което се ударил челно в л.а. м. “************”, от който настъпили вреди в предната част на автомобила. От удара последният автомобил ротирал и се ударил в обратната на часовниковата стрелка посока и със задната си страна се ударил в бетонна подпорна стена, намираща се в дясно от пътното платно. Според вещото лице вредите по л.а. м. “************” се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на автомобила е 21727 лева. Стойността на вредите е 19311,26 лева. След ПТП е било необходимо автомобил да бъде преместен чрез услугите на “Пътна помощ”.

Разходите за репатриране на автомобила са в размер на 679,20 лева. Стойността на запазените части е 3282 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението е използвал цени от официални вносители.

Съгласно заключението на назначената повторна САТЕ, стойността на вредите, по цени на части и труд от поне три алтернативни сервиза при използване на оригинални части е 26261,65 лева, а при използванетото на алтернативни части- 24341,52 лева. Стойността на увредения автомобил е 21882,34 лева, а на запазените части- 3282 лева.

Съгласно заключението, изготвено от вещо лице Й. Й., стойността на вредите по л.а. м.

“************”, при използване на цени на алтернативни доставчици е 24346,91 лева.

Действителната стойност на лекия автомобил е 20424 лева. Стойността на запазените части е 4085 лева (20% от неговата действителна стойност).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало з**********хователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил з**********хователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително з**********хователно правоотношение между делинквента и 3 ответника по з**********ховка "Гражданска отговорност”.

Между страните не е спорно, че на 05.11.2020 г. на път II- 86 на км. 67+ 400 е настъпило ПТП между водачите на л.а. „Опел **********“ с рег. № ********** и л.а.

„************ Йети“ с рег. № *************, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.11.2020г. По делото не е спорно, че към момента на произшествието увреденият л.а. м. „************” е з**********хован при ищеца по з**********ховка „Каско“, за което е съставена полица № ************, а гражданската отговорност на делинквента е з**********хована при ответника. Безспорно е и извършено плащане на з**********хователно обезщетение от ищеца в размер на сумата 21 840 лева, както и, че ответникът е погасил чрез прихващане с насрещно негово вземане сумата 13500 лева.

Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- констативен протокол за ПТП и от заключението на САТЕ.

Протоколът за пътно- транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Констатациите в протокола кореспондират и с обективните данни в писмените доказателства и заключението на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. м. „Опел“ в лентата за насрещно движение. Налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди. С оглед изложеното, следва да се приеме, че с поведението си водачът е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, регламентиращо задължение на водачите на МПС при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея- „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.” Изложеното обуславя извод за противоправността на поведението на водача на л.а. м. „Опел” . Установява се причинна връзка между поведението на водача на посочения автомобил и настъпилото ПТП.

Съществуването на пряка причинна връзка между механизма на ПТП и вредите се установява от заключението на основната САТЕ, в която част съдът кредитира.

Предвид заявените позиции на страните, спорът по делото се концентрира върху 4 размера на дължимото обезщетение, конкретно, каква е стойността на автомобила и вредите, била ли е необходима услугата пътна помощ, каква е била действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, както и размерът на запазените части.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна з**********хователна стойност– стойността, срещу която вместо з**********хованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.); практика по решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); з**********хователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика- решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., е прието, че обезщетението по имуществена з**********ховка се определя в рамките на договорената максимална з**********хователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.); във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по з**********хователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т. е. по пазарната му стойност.