Решение № 1346 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000500025 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 263426 от 27.05.2021г., постановено по гр.д. № 4748/2018г., СГС, І ГО, 27 състав е отхвърлил предявените от И. П. П. – Ц. срещу К. Г. П. искове с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 193, т. LLXI, нот. дело № 22070/1996г. на първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, поради привидност, иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД за установяване, че същият представлява прикрит договор за дарение и иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на И. П. П. - Ц. от наследството на Г. П. Г., починал на ***г. С определение, постановено по същото дело, е допълнено решение № 263426/27.05.2021 г. по молбата с правно основание чл. 248, ал.1, вр. чл. 250 от ГПК, изходяща от адв. А. Х. Д. от САК - особен представител на ответника К. Г. П., като е определено възнаграждение на назначения особен представител на ответника К. Г. П. - адв. А. Х. Д. от САК за осъщественото от нея процесуално представителство в размер на 1610лв., на основание чл.47 ал.6 от ГПК, като е разпоредено разноските да бъдат изплатени от бюджета на съда, на основание чл. 47, ал.6, вр. чл.83, ал.3, вр. ал. 2 от ГПК и е осъдена И.

П. П. – Ц. да заплати сумата от 1610лв. - разноски по делото в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.3, вр. чл. 83, ал.3 от ГПК.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от служебния защитник на ищцата в първоинстанционното производство - И. П. П. – Ц. с възражения за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че Софийски градски съд погрешно и необосновано е приел в мотивите на своето решение, че ищцата не е доказала привидността на процесната покупко-продажба. Релевира се възражение, че първостепенният съд не е взел предвид и не е обсъдил всички обстоятелства и доказателства по делото. Изразява се несъгласие със становището на СГС, че въпросът за плащането на продажната цена не е релевантен за спора. Излага се становище, че в случая са по-важни не уговорките на страните, а техните действия. Сочи се, че неплащането на продажната цена по договора за покупко-продажба и съответно липсата на предприети действия от общия наследодател приживе за разваляне на сделката, следва да бъдат третирани като израз на направено дарение.

Предявява се претенция за заплащане на разноски.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и лично от ищцата, в която се релевират пространни възражения срещу обжалваното решение, като се поддържа, че същото е формално и немотивирано.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство – К. Г. П., чрез особения му представител. В отговора процесуалсният представител на въззиваемия поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, поради това следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба както лично от ищцата, така и от служебния й защитник с релевирани възражения за неправилност.

Постъпил е и писмен отговор от насрещната страна с искане определението да бъде оставено в сила, а частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивния състав въззивницата, чрез служебния си защитник, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба. Въззиваемият, чрез особения си представител, оспорва въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно. Въззивният състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд и препраща, на основание чл. 272 от ГПК, към тях, като по доводите във въззивната жалба приема следното:

В исковата молба и в молби-уточнения се поддържа твърдение, че ищцата е наследник на своя дядо - Г. П. Г., починал на ***г., а ответникът е негов син и брат на баща й. Твърди се, че дядото на ищцата притежавал ателие, находящо се в гр. ***, ул. “***“ № ***, като след смъртта му тя разбрала, че имота е продаден от дядо й на ответника с нотариален акт № 193/23.10.1996г. нот. дело № 22070/1996г. Излага се становище, че продажбата била извършена скришом и приживе на бащата на ищцата П. Г. П. по време, когато същият боледувал, а по-късно и починал преди нейния дядо.

Твърди се, че договорът е невалиден, тъй като посочената в нотариалния акт продажна цена от 30 000 лв. не била заплатена. Поддържа се становище, че доколкото баща й не е знаел за сделката, целта на дядо й била същият да бъде лишен от наследство по отношение на запазената му част. Твърди се, че това е единственият наследствен имот на общия наследодател. Поради това се иска съдът да обяви за нищожен посочения договор за покупко-продажба. С молба-уточнение от 09.08.2016г., подадена от служебния защитник на ищцата, са предявени следните искове: 1) отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба по нотариален акт № 193/23.10.1996 г. поради привидност; 2) положителен установителен иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за установяване, че същият представлява прикрит договор за дарение и 3) иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Г. П. Г. починал на *** г. Противно на посоченото в уточнителната молба искът по чл. 30 ЗН не е евентуален, тъй като исковете по чл. 26, ал.2 от ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД нямат положението на главен спрямо иска по чл. 30 ЗН, а и това следва от посоченото в молбата-уточнение, че се желае уважаване на иска по чл. 30 ЗН, ако бъде уважен иска по чл. 17, ал.1 ЗЗД. Евентуален иск е този, който е обусловен от отхвърлянето на главния, а не от уважаването му.

Начинът на съединяване на исковете е в зависимост от естеството на правоотношенията, а не от волята на ищеца. Ето защо, съдът приема, че и трите иска са предявени като кумулативни. На следващо място, съдът приема, че искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е основан само на твърдяната привидност на договора, но не и на липсата на съгласие, поради това, че договорът не бил подписан от продавача Г. Г.. Подобно основание на иска не е било въведено в исковата молба, нито в уточнителната молба от 09.08.2016 г. Твърдение, че подписът не е на продавача е било изтъкнато от процесуалния представител на ищцата едва в съдебното заседание на 21.11.2017 г. пред СРС. Това твърдение обаче не е било съпроводено с искане за изменение на първоначалното основание на иска по реда на чл. 214 ГПК, поради което то е останало неизменено. Ето защо, възраженията на жалбоподателката, че 3 неправилно първата инстанция не била допуснала повторна съдебнографическа експертиза са неотносими към предмета на спора.

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба по нотариален акт № 193/23.10.1996 г. поради привидност и иска с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД положителен установителен иск за установяване, че същият представлява прикрит договор за дарение, настоящият въззивен състав приема следното:

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата е внучка, а ответникът - син на общия за страните наследодател Г. П. Г., починал на ***г. Съгласно удостоверение изх. № ЕСУН-1892/17.08.2015г., издадено от район „Студентски“, СО, същият е оставил за наследници синът си К. Г. П. - ответник ът по делото, и по право на заместване низходящите на сина си П. Г. П., починал на ***г. - дъщерите му И. П. П. - Ц. и К. П. П..

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 193 от 23.10.1996г., том LLXI, нот.дело № 22070/1996г. на първи нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, сключен между Г. П. Г., в качеството на продавач и сина му К. Г. П., в качеството на купувач, общият за страните наследодател е прехвърлил правото на собственост върху описания в нотариалния акт имот - Ателие с кухня, баня-клозет, входно антре, находящо се в сградата на ул.“***“ № 2, в гр. ***, застроено на 56,87 кв.м. от 192,71 куб.м., при граници: от изтокул.“***“, от запад - Ателие № 1 държавно, от север - дворно място, от юг Ателие № 3 държавно, отгоре - покрив и отдолу - собствен апартамент на Р. и на С., заедно с мазе № 13, при граници: от изток - мазе, собственост на С., от запад - мазе № 12, собственост на П., от север - мазе държавно и от юг коридор и заедно с приспадащите се 2,787% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно жилищно строителство първа зона, за цена 30 000лв., за която, съгласно отразеното в нотариалния акт, продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт. От отразеното в нотариалния акт е видно, че продавачът е запазил за себе си правото на ползване върху продавания имот, докато е жив.

Съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД привидните договори са нищожни. За да е налице симулация, е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели. В настоящия случай, следва да се установи, че страните по сключения на 23.10.1996г. договор за покупко-продажба, обективиран във формата на нотариален акт, не са желаели прехвърлянето на правото на собственост и заплащането на цената. Предвид твърденията на ищцата за липса на воля от страна на договорящите за извършване на покупко4 продажба, който договор прикрива постигнато съгласие за сключване на договор за дарение, то установяването на факта на привидността е задължение на страната, която го твърди в процеса, в случая на ищцата, по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. По правило симулацията се доказва с обратен документ /т. нар. контралетър/, който е напълно достатъчен за разкриването й. Такъв документ по делото не е представен, нито се твърди да е съставен. След като липсва обратно писмо, симулацията може да бъде доказана чрез други доказателствени средства, установяващи, че насрещните страни са постигнали съгласие за безвъзмездно прехвърляне чрез дарение. По делото не са събрани никакви доказателства, като жалбоподателката-ищца не е ограничена да се ползва от свидетелски показания, доколкото като наследник на прехвърлителя твърди, че сделката е насочена срещу нея – чл.

165, ал.2 ГПК. Няма доказателства и, че продажната цена не е платена.

Правилно е твърдението на жалбоподателката-ищца, обективирано в жалбата, че официалната удостоверителна сила на нотариалния акт не се разпростира върху цялото му съдържание. Записаното в нотариалния акт изявление, че цената по договора е платена представлява от една страна нотариално удостоверяване, че страните са направили подобно изявление пред нотариалния орган и от друга е изходящ от страните частен свидетелстващ документ с характера на разписка, сдържащ и признание за погасяване на задължение за плащане. Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила. В случая това е ищцата. Но тя не е ангажирала никакви доказателства, че цената не е платена. В този смисъл е неправилно възражението на жалбоподателката, че тежестта за доказване на обстоятелството, че ответникът е платил цената се носи от него. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да не е платена цената по договора, това може да е индиция за симулативност на клаузата за продажба, но не я доказва. Може обаче да сочи и на неизпълнение на задълженията на приобретателя /ответникът в настоящия процес/. Неизпълнението на облигационното задължение за заплащане на цената при продажбата е основание да се иска разваляне на договора по съдебен ред - чл. 87, ал.3 ЗЗД.