Решение № 2037 от 07.11.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 2037

07.11.2019 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5719/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ранди Автоекспрес“ ЕООД,

ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Константин Геров“ № 34, ет. 1, представлявано от ** Р.Г.А. против Наказателно постановление № 16-002446/20.08.2019 г., издадено от **. А.А.Ч.– директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500

(хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, издадена от министъра на труда и социалната политика (Обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2003 г., изм.).

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

С писмена молба (лист 15-19 от делото) заявява, че поддържа жалбата и искането си за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от ст. юрисконсулт П.Т., която предлага на съда да потвърди така издаденото наказателно постановление. Взема становище същото да е законосъобразно и правилно, а при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа извършването на нарушението да е доказано от събраните по делото доказателства, а имуществената санкция да е правилно определена в минимален размер.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 31.08.2019 г., установено от приложеното по преписката Известие за доставяне, обр. 243, а жалбата е подадена на 09.09.2019 г., съгласно удостоверяването от длъжностно лице при служба „Регистратура“ при Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 27.02.2019 г. бил сключен трудов договор № 68/27.02.2019 г. между жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД в качеството на работодател и Ю.И.

Ч.в качеството на работник, с който работникът се задължавал да постъпи на работа на същата дата. Отново на 27.02.2019 г. жалбоподателят изпратил уведомление до ТД на НАП – Пловдив за сключения трудов договор с работника Ю.И.

Ч.. Преди постъпването на работа на работника Ч.жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, в качеството си на работодател, не предоставил на Ч.копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП – Пловдив.

На 21.03.2019 г. било сключено допълнително споразумение между „Ранди Автоекспрес“ ЕООД и работника Ю.И. Ч., по силата на което последният бил командирован с място на работа във Франция.

На 28.05.2019 г. в гр. Пловдив свид. К.И.Т. – ** в **, извършил проверка в офис на жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, а на 12.06.2019 г. и такава по документи в сградата на Дирекция „ИТ“. При проверката свид. Т. установил, че жалбоподателят в качеството си на работодател не бил връчил на работника Ю.И. Ч., ЕГН: ********** преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното от ТД на НАП – Пловдив уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, удостоверено с подписа на работника срещу името му в справката на заверените уведомления.

По тези си констатации на 16.07.2019 г. свид. Т. съставил против жалбоподателя и в присъствието на негов представител акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 16-002446 в присъствието на свидетели.

Срещу акта постъпило възражение от жалбоподателя с вх.

№ 19084534 от 18.07.2019 г. по описа на Дирекция „ИТ“-Пловдив, което било прието за неоснователно.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. К.И.Т. се установява, че той е извършил проверка на дейността на дружеството-жалбоподател, при което установил, че липсвал подпис на работника Ю.И. Ч.върху хартиения насител на завереното от ТД на НАП – Пловдив уведомление за сключен трудов договор между този работник и жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД. Установява се още, че за така констатираното деяние свидетелят съставил АУАН в присъствието на представител на жалбоподателя. Съдът дава вяра на показанията на свид. Т., в тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка, показанията му се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не се установяват и основания, по които свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.

Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на писмените доказателства по делото – справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 16388193028681/27.02.2019 г.; трудов договор № 68 от 27.02.2019 г. между „Ранди Автоекспрес“ ЕООД и Ю.И. Ч.; допълнително споразумение от 21.03.2019 г. към трудов договор № 68/27.02.2019 г.; пълномощно с упълномощен М.Н.В.; протокол за извършена проверка № ПР 1917078/16.07.2019 г.

В посочените писмени доказателства не се съдържат противоречия относно изяснените чрез тях факти, като по категоричен и несъмнен начин се установява приетата от съда фактическа обстановка.

От Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от 21 януари 2014 г.).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателствени материали по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение, изразяващо се в непредоставяне от работодателя на работника Ю.И. Ч., ЕГН: ********** преди постъпването му на работа на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. На първо място санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е годен субект на нарушението. От обективна страна се установи, че жалбоподателят е сключил трудов договор с работника Ч.на дата 27.02.2019 г., както и че на тази дата е било изпратено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ до ТД на НАП – Пловдив за така сключения трудов договор. При тези факти за жалбоподателя в качеството му на работодател е възникнало задължението преди да допусне работника Ч.до работа да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Като не е сторил това, жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД е извършил административно нарушение. Фактът на съставомерното бездействие на жалбоподателя е установен по делото от събраните доказателства. Тъй като се касае за обективна отговорност на юридическо лице, то не подлежи на изследване в процеса въпросът за вината.

В случая обаче настоящият съдебен състав приема, че извършеното административно нарушение е квалифицирано неправилно, с което е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът намира, че осъществено нарушение се субсумира от състава на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ. Именно посочените разпоредби регламентират забраната за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.

4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., която е приета за нарушена от административнонаказващия орган, съдържа две изречения. Първото изцяло преповтаря съдържанието на правилото за поведение по чл. 63, ал. 1 КТ, който гласи, че „работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите“. С цитираната разпоредба от Кодекса на труда първично е регламентирано задължението за работодателя, което АНО е приел да не е било изпълнено от жалбоподателя „Ранди Автоекспрес“ ЕООД.

Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е приета, за да регламентира данните, които се съдържат в уведомлението, и реда за неговото изпращане съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ, който е нормативното основание за издаването на подзаконовия нормативен акт. С разпоредбата, която наказващият орган приема да е нарушил жалбоподателят, не се въвежда нов състав на административно нарушение, т.е. не се въвеждат съставомерни признаци, необхванати от състава на нарушението по чл. 63, ал. 1 КТ.

С второто изречение на приетата за нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. се регламентира начина, по който следва да бъде доказан фактът на връчването от работодателя на работника или служителя на копието от завереното уведомление. Следователно с посочената за нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, съобразно с правилото по чл. 7, ал. 2 Закона за нормативните актове (ЗНА), се урежда реда за прилагане на разпоредба на нормативен акт от по-висока степен – в случая на чл. 63, ал. 1 КТ, като се въвеждат изисквания към начина, по който се доказва изпълнението на задължението на работодателя. Самото задължение за работодателя обаче остава регламентирано в по-високия по ранг нормативен акт.

С разпоредбата на чл. 62, ал. 5 КТ е посочено, че процесната Наредба № 5 от 29.12.2002 г. се издава за уреждане на обществените отношения, свързани със съдържанието на уведомлението и реда за неговото изпращане до ТД на НАП. С подзаконовия акт следва да се уредят само изрично посочените в чл. 62, ал. 5 КТ отношения, които не са били детайлно уредени с КТ. В този смисъл няма как с Наредбата да се уреди ново и различно по съдържанието си задължение за работодателя за изпращане или връчване на уведомление. В случая с правилото по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. единствено е детайлизирана уредбата за начина, по който се доказва изпълнението на задължението за връчване на работника или служителя на копие от завереното от ТД на НАП уведомление. С оглед на това административнонаказващият орган е следвало да квалифицира извършеното административно нарушение като такова по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт. АНО би могъл да изброи и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. при правната квалификация на деянието, но най-малкото е следвало да направи връзка със съответната разпоредба от КТ, първично регламентираща задължението на работодателя, което е прието да не е било изпълнено. Ако деянието беше квалифицирано само като нарушение по чл. 63, ал. 1 КТ, то отново процесуално нарушение не би било допуснато, тъй като всички съставомерни елементи от правната страна са описани и само в законовата разпоредба. Касационната инстанция вече е имала повод да се произнесе по идентичен казус, като в Решение № 258 от