Решение № 149 от 18.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Кюстендил, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500197 по описа за 2024 година

Постъпила е въззивна жалба от К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. Граница, общ. Кюстендил, ул. ***, срещу Решение №260002/15.03.2024 г., по гр.д.№1343/2019 г. по описа на РС Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен акт е оставено без уважение искането на ответника и ищец по насрещния иск К. Г. С. за поправка на очевидни фактически грешки в Решение №260013 от 22.12.2023 г., постановено от РС Кюстендил по гр.д.№1343/2019 г., както и искане за изменение на решението в частта на присъдените разноски.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел по искането с правно основание чл.247 ГП, че посочените в молбата като очевидни фактически грешки съждения представляват изводи на съда относно фактическата и правна страна на спора. Изложил е, че не е допустимо чрез искане за поправяне на очевидна фактическа грешка да се замести веднъж формираната воля на решаващия съд, при което молбата е оставена без уважение.

Досежно искането по чл.248 ГПК е прието, че разноските са разпределени съобразно изхода на спора, като при уважени изцяло искови претенции на ищците, разноски са възложени на ответната страна. Искането на последната, с оглед отмяната по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №190, том трети, рег.№4239, дело №510/2018 г. на нотариус Евгени Павлов, за възлагане в тежест на ищците на половината от сума в размер на 460.00 лева, представляваща сторени от ответника разноски в нотариалното производство, е прието за недопустимо и неоснователно. Изложено е, че тези разноски следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила с оглед приложение на общия принцип, че лицата не могат да черпят облаги от собственото си противоправно поведение.

1

Недоволен от формираните от съда и обективирани в диспозитива на обжалвания съдебен акт правни изводи, К. С. обжалва решението в цялост. Твърди, че неправилно районният съд в решението си от 22.12.2023 г. по гр.д.№1343/2019 г. е приел, че ищците са собственици въз основа на наследствено правоприемство на ½ идеална част от процесния недвижим имот. Оспорва неуважаването на предявения от него насрещен иск, както и възлагането в негова тежест на сторените от ищците деловодни разноски. Излага и допълнителни съждения, касаещи порочността на постановеното по делото решение, с което съдът е уважил предявения срещу него положителен установителен иск за собственост – относно назначената в производството съдебно – техническа експертиза, като се заявява доказателствено искане за назначаване на повторна такава с конкретизиране на задача към вещото лице. Приема се също, че половината от сторените в нотариалното производство по издаване на нотариален акт №190, том трети, рег.№4239, дело №510/2018 г. на нотариус Евгени Павлов разноски следва да се възложат на ищците поради отмяната на последния.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор по жалбата от адв. ***, в качеството на пълномощник на ищците Е. С., Г. С. и Г. С.. Въззивната жалба се приема за неоснователна. Изразено е становище, че не са налице основания за поправка на Решение №260013/22.12.2023 г. по гр.д.№1343/2019 г., тъй като от съда не са допуснати очевидни фактически грешки и не се налага изменение и допълване на решението в частта за разноските.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в жалбата доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

По искането с правно основание чл.247 ГПК:

С Решение №260013/22.12.2023 г. по гр.д.№1343/2019 г. по описа на РС Кюстендил е признато за установено по отношение на К. Г. С., че Е. С., Г. С. и Г. С. са собственици на ½ идеална част от УПИ, представляващ парцел IV, имот пл.сн.№178, в квартал 19 по плана на село Граница, община Кюстендил, утвърден със заповед №421/10.04.1980 г., целият състоящ се от 808 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот паянтова жилищна сграда, две второстепенни постройки, навес с оградни стени и всички подобрения в имота, при съседи на имота: от две страни улици, УПИ V – 182, УПИ III – 179, 177, с административен адрес: с.

Граница, общ. Кюстендил, ул. ***. Отменен е нотариален акт №190, том трети, рег.№4239, дело №510/2018 г. на нотариус Евгени Павлов до ½ идеална част от процесния недвижим имот. Отхвърлен е предявеният от ответника К. С. насрещен иск ищците да бъдат осъдени да му заплатят сторени в имота подобрения в размер на 18 000 лева. В тежест на ответника С. са възложени сторените от ищците разноски в производството в размер на 1030 лева.

Решението е връчено на ответника К. С. на 06.02.2024 г., като в срока по чл.263, ал.1 ГПК последния депозира молба с вх.№260109/20.02.2024 г. до РС Кюстендил, като молбата е именувана: „поправяне на решение от 22.12.2023 г. поради допуснати в него от съда очевидни фактически грешки, изменение на решението в частта за разноските и допълване на решението“. В молбата е изписана и правната квалификация на искането, а именно чл.247, ал.1, чл.248, ал.1 ГПК и чл.250 ГПК. В текста на молбата се посочва, че ищците не могат да бъдат собственици по наследство от бащата на ответника С., тъй като последния нямал документ за собственост за процесния имот. Впоследствие е изложено, че ответника К. С. придобил имота въз основа на 10 - годишно давностно владение, което е удостоверено с издадения нотариален акт №190, том трети, рег.№4239, дело №510/2018 г. на нотариус Евгени Павлов. Оспорено е правото на ищцата Г. С. да бъде страна в производството. Като 2 искане е заявено поправяне на допуснати в решението очевидни фактически грешки.

Въззивният съд приема следното:

Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, т.е. очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на решението и изразяването на волята /така решение № 507/16.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1575/2010 г., IV г.о./.

Макар депозираната от К. С. молба да е именувана като молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.12.2023 г., последната по същността си има характеристиките на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, доколкото касае въпроси относно правилността на постановения от първонистанционния съд съдебен акт, като не са изложени никакви доводи за допуснати от съда очевидни фактически грешки в решението. Страната не е длъжна да сочи претендираното от нея правно естество на искането й до съда, т. е. да квалифицира искането си. Достатъчно е да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет и посочване в какво се състои искането /петитум/.

Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда.

В случая първоинстанционният съд е следвало не да се произнася по искането с правно основание чл.247 ГПК, каквото и самият районен съд в акта си отбелязва, че не е заявено – т.е.липсва сезиране на съда в тази хипотеза, а да администрира молбата като въззивна жалба, и при неяснота относно искането на страната, да й даде указания за неговото конкретизиране.

Изложеното води до извод за недопустимост на решение №260002/15.03.2024 г. в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на ответника К. С. с правно основание чл.247 ГПК, като в тази част решението ще бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за администриране на молба с вх.№260109/20.02.2024 г. по реда на чл.263 от ГПК.

По искането с правно основание чл.248 ГПК.

Решението на районния съд, в частта, в която съдът се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта на присъдените разноски, е валидно и допустимо, а по същество се явява и правилно. Както повелява разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за адвокат, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Доколкото с решението по съществото на спора съдът е изцяло уважил установителната претенция на ищците, в тежест на ответника е да понесе заплатените от тях деловодни разноски. Претенцията за заплащане на половината от стойността на разноските, които ответника К. С. е сторил във връзка със снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост за процесния недвижим имот, е изцяло неоснователна. На възмездяване по реда на чл.78 от ГПК подлежат само и единствено сторените от страните разноски в исковото производство. Стоящи извън него разноски могат да се претенидарт на друго основание, вкл. по реда на чл.55 или чл.59 от ЗЗД, но не и по реда на чл.78 ГПК.

По изложените съображения, решението на районния съд в частта по искането с правно основание чл.248 ГПК е правилно и ще бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

3

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №260002/15.03.2024 г. по гр.д.№1343/2019 г. по описа на РС Кюстендил в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на ответника и ищец по насрещния иск К. Г. С. за поправка на очевидни фактически грешки в Решение №260013 от 22.12.2023 г., постановено по гр.д.№1343/2019 г.на РС - Кюстендил , като ИЗПРАЩА молба с вх.№260109/20.02.2024 г., имаща характер на въззивна жалба, на РС Кюстендил- за администриране по реда на чл.263 ГПК, след което да бъде изпратена на ОС Кюстендил за произнасяне.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260002/15.03.2024 г. по гр.д.№1343/2019 г. по описа на РС Кюстендил в частта, имаща характер на определение, в която съдът е оставил без уважение искането на ответника и ищец по насрещния иск К. Г. С. за изменение и допълване по реда на чл.248 ГПК на Решение №260013 от 22.12.2023 г., постановено от РС Кюстендил по гр.д.№1343/2019 г.

Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4