Решение № 951 от 19.08.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пазарджик, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220100946 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „М.“АД, ЕИК -***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, ет.5,ап.14, представлявано от В. С. – изпълнителен директор , срещу Л. Д. Д., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ***,обл.Пазарджик, с цена на исковете – 1500.26 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че от страна на ’’М.“ АД, ЕИК *** с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело №504/2022г., по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по горепосоченото частно гражданско дело, с която Л. Д. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на „М.“ АД следните суми: 1000 лева /хиляда лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г„ ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението /17.02.2022г./ до изплащането на вземането; 235.72 лева /двеста тридесет и пет лева и 72 стотинки/ - договорна лихва за периода от 12.12.2018г. до 11.12.2019г. 264.54 лева /двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./ - законна лихва за забава върху просрочената главница от 12.01.2019г. до 15.02.2022 г. , 80.01 лева /осемдесет лева и 01 стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, от които: 30.01 лева - за 1 заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение Със съобщение от 16.03.2022г., „М.“ АД е уведомено, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от страна на длъжника, поради което съдът е указал на „М.“ АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението.

Сочи се, че на 11.12.2018г. между „М.“ АД, в качеството на „Кредитор“, и Л. Д. Д., ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“, е сключен Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г., с който „М.“ АД предоставя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ със срок на издължаване 12 /дванадесет/ месеца.

Кредитополучателят Л. Д. Д., ЕГН **********, е кандидатствал за кредит посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същият е създал свой потребителски профил. Кредиторът е изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия, е запознал Кредитополучателя с условията по договора и е предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общия условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „М.“ АД.

След като искането е одобрено от Кредитора, последният изпраща електронно съобщение до кредитополучателя с Договор за потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му е указано да въведе номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора.

Съгласно чл.29 от Общите условия, страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши“, Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и приложенията към Договора. Последният се счита за сключен след получаването на изявлението на Кредитополучателя за сключване на договора /въвеждайки номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на „М.“ АД, на основание чл.ЗЗ от Общите условия. Потвърждението на кредитодателя за 2 успешно сключен договор се прилага към настоящата искова молба като доказателство под формата на имейл кореспонденция между страните.

На 11.12.2018 г. кредитодателят е извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума към „Ипей“ АД, като кредитополучателят е усвоил кредита на каса на „Изипей“ АД срещу документ за самоличност на 11.12.2018 г. в 20:51ч., за което се представя като доказателство разписка за извършеното плащане, както и имейл кореспонденция - информация за извършено плащане и за нареден превод през „Изипей“ АД. Сочи се, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г., изразяващо се в непогасяване на дължимите суми по кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора и погасителен план към него краен срок за погасяване на кредита - 11.12.2019г., с оглед на което задължението на Л. Д. Д. по Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г., считано от 12.12.2019г. е изискуемо в пълен размер, на основание настъпил падеж.

Оформен е петитум с който се иска от съда да приеме за установено, че ответникът по делото - Л. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ***дължи на „М.“ АД, в качеството му на кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018 г., следните суми: - 1000 лева /хиляда лева/ - главница по Договор за потребителски кредит №70087/11.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението /17.02.2022г./ до изплащането на вземането; - 235.72 лева /двеста тридесет и пет лева и 72 стотинки/ договорна лихва за периода от 12.12.2018г. до 11.12.2019г. - 264.54 лева /двеста шестдесет и четири лева и 54 ст./ - законна лихва за забава върху просрочената главница от 12.01.2019г. до 15.02.2022 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД №504/2022г., по описа на PC - гр.Пазарджик.

Моли съда да осъди ответникът да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, а именно: - 80.01 лева /осемдесет лева и 01 стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, от които: 30.01 лева - за заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д., в 3 който оспорва исковите претенции на ищцовото дружество и по основание и по размер. Сочи се, че на първо място оспорва твърдяната облигационна връзка. Не е сключвал чрез интернет платформата на ищцовото дружество договор за потребителски кредит 70087/11.12.2018 г. Ако ищеца притежава неговите лични данни, това е резултат от злоупотреба. Нито е подавал заявление за регистрация в www.kinti.bg, нито е усвоявал сумата от 1000 лв.

Ако има създаден профил с неговите лични данни в интернет платформата на ищеца, това е резултат от злоупотреба с лични данни.

Сочи се, че процесният договор е договор за потребителски кредит, поради което попада под регулацията на Закона за потребителските кредити.

Процесният договор съдържа неравноправни клаузи. Кредиторът наложил неравноправни условия, за да отпусне потребителския кредит. Такива са условията за начисляване на неустойка по смисъла на чл. 10 от договора, обвързано с непредоставяне на обезпечение под формата поръчителство до пълния размер на кредита. Договора за поръчителство се сключва с трето лице, а не с кредитополучателя. Осигуряването на такова трето лице, може да е условия за сключване на договора за кредит, но не и основание за начисляване на лихва. Съгласието за поръчителството не е от кръга на задълженията на един кредитополучател. Въпреки, че тази неустойка не се претендира, това не преклудира извода за нищожност на договора за потребителски заем. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 144-148 от ЗЗП. Твърди се, че процесният договор е сключен при условията на неравноправни клаузи, тъй като в договора се съдържат клаузи представляващи неиндивидуално определена уговорки във вреда на потребителката; уговорки които не отговаря на изискването за добросъвестност и не на последно място уговорки които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На основание чл. 22 от ЗПК прави възражение за нищожност на процесният договор, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 712 от ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата 4 сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. В нарушение чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща, поради противоречието й с добрите нрави, то практически не е изпълнено изискването да бъде посочен размерът на лихвата по договора и начинът на нейното прилагане. Договорената възнаградителна лихва в договора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави Противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредита, а за обезпечени - двукратния размер. В конкретния случай, става въпрос за договор за потребителски кредит без обезпечение, което налага забраната възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната.

Клаузата за възнаградителна Лихва и клаузата за годишния процент на разходите са нищожни на две групи основания - поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им противоречие на добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне на закона.

Моли се съда да постанови съдебен акт, с който отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни

Претендира присъждането на сторените съдебно -деловодни разноски.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски паричен кредит №70087 от 11.12.2018г. , на посочената дата е бил сключен същият между „М.“АД, ЕИК -*** и ответника Л. Д. Д., ЕГН********** от гр. Пазарджик, в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което „М.“АД е 5 изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума е безспорно, като ответникът Д. е получил същата на 11.12.2018г. в 20.51 часа срещу представен от негова страна документ за самоличност, което се установява и от представената по делото Разписка за извършено плащане чрез „Изипей“АД,като възраженията на ответната страна в тази насока са неоснователни. Спазена е процедурата по кандидатстване за кредит посредством интернет страница, на която ответникът е регистрирал свой собствен профил и лично е подписал всички страници по договора за кредит и е изпратил изявление за сключването на договора. Не са налице данни за злоупотреба с личните данни на ответника, като твърденията на ответника за такава останаха недоказани в хода на процеса.

Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни анюитетни вноски -, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 49.65 % и фиксиран годишен лихвен процент - 41.00 %, посочени в параметрите по договора.