Решение № 1779 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100505922 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20018951/07.03.2021 г. по гр. д. № 20105/2021 г. по описа на СРС, 178 състав е признато за установено по предявените по реда на чл.

422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата А. А. А. дължи на ищеца „Софийски вода“ АД сумата от 910,44 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 23.04.2019 до 26.09.2020 г. за имот – ап. № 4А, находящ се в гр. София, ул. *******, тавански етаж, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 20.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 72,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.05.2019 до 26.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3167/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, като иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над уважения размер от 910,44 лева до пълния предявен размер от 3689,80 лева и иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата над уважения размер 1 от 72,75 лева до пълния предявен размер от 361,57 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25030717/11.04.2022 г. от А. А. А., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор, сключен при публично известни общи условия. Посочва, че такава облигационна връзка не може да възникне при публично известни условия, а само и единствено чрез сключване на договор, какъвто не бил представен в производството по делото. Това означавало, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение. На следващо място, поддържа, че неправилно съдът е приел, че с Решение № 6747/04.10.2015 г. по гр.д. № 3498/2012 г. по описа на СГС, 9 състав, с което като привидна била прогласена сделка с недвижимия имот, установява правото на собственост на А. А.. С обвяването на договор за нищожен не се прехвърляли материални права. До постановяване на решението по предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността А. не била собственик на имота. Не било вярно и че ответницата е подала заявление за откриване на партида на 04.10.2019 г., а към този момент е направила искане да бъде издадено удостоверение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия „Софийска вода“ АД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20105/2021 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова молба, подадена от Софийска вода АД против А. А. А., с която са предявени искове с правно основание чл. чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.

2

410 от ГПК по гр.д. № 3167/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Софийска вода“ АД са налице договорни правоотношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги за имот в гр. София, ул. ******* ет. таван, ******* . Към договора действали публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Твърди, че ответникът е потребител, тъй като е собственик на имота. Твърди, че за периода от 23.04.2019 до 26.09.2020 г. на ответниците са предоставени ВиК услуги на стойност 3689,80 лева. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да плати сумите била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу която той възразил. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение.

Претендира направените в исковото и в заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. А. А., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че не е представен договор, от който да става ясно, кота е сключен и с кого, поради което и оспорва пасивната си легитимация да отговоря по предявения иск. Освен това, посочва, че не е живяла в жилището и не е имала достъп до него, което изключвало възможността да потребява вода. Оспорва твърдението, че до имота е доставяна вода. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 3167/2021 г. по описа на СРС, 178 състав. По заявление от 20.01.2021 г., подадено от „Софийска вода“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на А. А. А. да заплати на заявителя сумата от 3689,80 лева, представляваща потребена вода за периода от 23.04.2019 – 26.09.2020 г. за имот гр. София, ул. ******* ет. таван, *******, клиентски № **********, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на вземането и 361,57 лева – мораторна лихва за периода от 24.05.2019 до 26.09.2020 г. и 131,03 лева – разноски по делото.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 3167/2021 г. по описа на СРС, 178 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за извършване на ВиК услуги, обема на реално доставените на ответниците услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. В чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че водоснабдителните и канализационните услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. С § 1, т. 2, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на

Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е дадено легално определение 4 на понятието „потребители на ВиК- услуги“ и това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и б. „б“ - юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

От събраните по делото доказателства се установява, че в исковия период А. А. А. е била собственик на имота в процесния период. От представените по делото писмени доказателства се установява, че тя е придобила собствеността с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 47, т. I, рег. № 2280, нот.д. № 39/11.09.2003 г. и преустройство, установено с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 173, т. I, рег. № 5106, д. № 148/2005 г. Това е установено и с влязло сила съдебно решение от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 16888/2019 г. по описа на СГС, I-15 състав. С Решение от 04.05.2015 г. по гр.д. № 04.10.2015 г. по гр.д. № 3498/2012 г. по описа на СГС, I-9 състав е признато за установено, че сключеният договор за продажба на процесния имот с Нотариален акт № 196, т. III, рег. № 12225, д. № 508/2007 г. на Нотариус И.Д. е нищожен като привиден, поради което и не е породил вещнопрехвърлително действие.

Не е спорно, че този имот е бил водоснабден през исковия период, както и че до имотът е доставена питейна вода и са осигурявани канализационни услуги.

Следователно и въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява, че А. А. А. е била собственик на водоснабден имот в сграда етажна собственост и съответно са потребители на ВиК услуги по смисъла на §1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗВИКУ.

Неоснователно е и възражението, че в процесния период ответницата не е ползвала имота като партидата е била открита на други лица. Позовава се на сключен на 15.04.2008 г. договор за наем, по силата на който наемателят поел задължение да заплаща всички текущи режийни разноски по осветление, отопление, СО и услуги, както и консумативните разходи към етажната собственост за почистване. С оглед приложимата правна уредба, без правно значение е дали имотът е ползван лично от собственика или ползването му е предоставено на друго лице. Доколкото партидата е открита на името на А. А. и не е сключен индивидуален договор с наемателите й съобразно 5 приложимите общи условия, то потребител е именно ответницата.

Отношенията й с наемателите или лицата, ползвали имота без правно основание не могат да се отразят върху задължението за плащане на стойността на ползваните услуги.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 178 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20018951/07.03.2021 г. по гр. д.

№ 20105/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6